Закон за мълчанието

Подпаленият напоследък от всякакви протести министерски съвет на Републиката е на път да си направи хакарири с истеричното решение за изменение на вече съществуващ закон. Става дума за закона, регламентиращ правото на гражданите да протестират. Гениалната идея е да се разшири и обогати списъкът с причини, поради които събиране на хора на митинги, стачки и протести може да бъде отказано от властите.

Ако има нещо наистина лошо като наследство от комунизма, то това е мисленето. Виждаме проявите на извратеното мислене навсякъде около нас, то се проявява и у някогашни ятаци, и у млади геймърчета. Подобно решение – за ограничаване на правото на протест и събиране, е следствие именно от “онова” мислене. Какво ще се постигне с такова решение? Нима проблемите ще изчезнат? Да, но само от взора на тези, които не могат да ги овладеят. Малко детска е тази постъпка, замрежваме очи с ръчички и си повтаряме: “Това не се е случило, това го няма”. Когато обаче запушиш всички отвори и парата няма откъде да излезе следва експлозия..., а ние сме твърде млада демокрация, за да изпитваме устоите й.

Арогантността на даден човек, независмо в каква сфера работи, рано или късно го изяжда. Когато става въпрос не за личност, а за група от хора, при това тези, натоварени с управление на държавата, “изяждането” ме е личностен проблем. Никога не съм възприемал мисленето на българските политици, че са “изстреляни” над хората, които са ги избрали. Това отново е наследство в мисленето от времето, когато всички бяха равни, ама някои по-равни. Дано дойде ден, в който ние като общество постигнем друго мислене. За това трябва време... и мъничко усилие от всеки един от нас. Но без революции, моля. В българската история те рядко са водели до добри резултати...