Свежо

На фона на уморените поп парчета и мазните чалга тупалки, които предлага българският музикален пазар, абсолютно непознатият дует Marabu & Georgia предлагат модерен и енергичен саунд в дебютно си парче "Break The Beat". Песента би могла спокойно да бъде включена в която и да е световна денс-компилация, отличавайки се рязко от нивото, което сме свикнали да намираме в България.

Песента ще се продава от 20 декември в Amazon и Itunes. Семпъл можете да чуете безплатно на адрес:
http://www.amazon.com/Break-The-Beat/dp/B004FXBVQ0/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=dmusic&qid=1292065002&sr=1-1

Добре дошли

Наскоро два новооткрити вида влязоха в аналите на биологичната наука. Очакваме ги в анимационни филми, реклами и клипчета в интернет. Добре дошли, нови ни герои, в нашия комерсиален свят.

Слепият потомък на предшествениците на днешните мравки, открит в амазонските дебри:



Култово изглеждащия прилеп от Папуа-Нова Гвинея

Красотата е субективно понятие...

Понякога майката природа обърква нещата... Понякога каквото не е успяла да опропасти, бива наваксано от хората. Резултатът:

Изборът на новото поколение

Много се плю и критикува есенният "благотворителен" сезон, който спретнаха bTV и Нова. За пореден път обаче стана ясно, че нещата в някоя сфера могат да потръгнат едва след като медиите се заемат с проблема. 21 години след края на тоталитаризма и десетки хиляди деца, погубени в институции през това време, държавата и обществото най-сетне направиха първата крачка към създаването на адекватна институция и премахването на Домовете за медико-социални грижи за бебета до 3 години.



Инициативата, подета от Уницеф и bTV, постигна и неочакван резултат - именно децата, растящи в семейства, я подкрепиха най-активно. Може би новото поколение не е чак толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат предшестващите го. Да, те може и да не знаят какво е Марианската падина, да не са сигурни кой е Дориан Грей, и да се чудят какво се е случило на 10 ноември, но пък в други отношения се държат по-зряло от родителите си. Може би защото не са обременени от ограниченията в мисленето, поведението и правото на мнение, с които ние, по-възрастните, сме закърмени. Вместо да плюят и се чудят (абсолютно безпочвено, между другото) кой колко краде от даренията им, те проявиха завидни организаторски и идеен ентусиазъм, и събраха значителна сума. А това е инвестиция, много по-смислена от много други харчове, за които на драго сърце си даваме парите.

"Великолепната шесторка" приключва днес, но резултатите от шоуто предстоят. Те ще са валидни много след като критиките по форуми затихнат и много след като групите "против цинизма" на предаването спрат да съществуват. И когато хората в България започнат да мислят нещата, които бяха изказани от световно успели българи и чужденци по повод обявената в шоуто кауза:

Триумфът на великаните

Посмъртният албум на Майкъл Джаксън със сигурност не може да се съпостави с никое от музикалните му произведения, в чието създаване участваше приживе. Поскалъпен от стари записи и песни, правени с различни продуценти между 1982 и 2009 година, MICHAEL е по-скоро машина за пари, отколкото каквото и да е друго. И все пак издаването на албума дава няколко възможности на света да се докоснат отново до гения на този абсолютно безалтернативен артист. Една от тези възможности се нарича Another Day и е първата и последна съвместна продукция с друг чернокож, изтъкан от музика - Лени Кравиц. Резултатът от незабравимият глас на Майкъл, гарниран с тембъра и китарата на Лени, е наистина брилянтен. И е прекрасен пример за това колко по-голям беше талантът на Майкъл от всички противоречия около личността му.

Можете да чуете Another Day тук:

http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=10619&st=20&start=20

LIDL - новият хоремаг

Продължавам да се изумявам колко хора в България скимтят за славните времена преди 1989 година. Тогава, по селективната памет на носталгично настроените, имаше хляб и свобода за народа; хората бяха сити, щастливи и равни, а един мармот завиваше марципана в станиол. Вярно, че банани нямаше. Дори по 69 стотинки.

Покрай истерията около LIDL се появиха много уместни сравнения... Сравнения за преди и след. Поздрав за всички, които тъжат по комунизма:

Комунистически просперитет за народа:



Снимка: komitata.blogspot.com/

21 години след края...



За да видите по-ясно снимките натиснете върху тях.

LIDL: Битката за банана

За да видите снимките в цялата им прелест, натиснете върху тях.

Днес в столичния квартал Дружба се чуваше изобилие от Пернишка реч. Лишени от щастието да имат LIDL, новата верига за храни на ниски цени в България, перничани прииждаха с лади, голфове и омазнени "Л"-та на лов за стоки. И не бяха сами. Баби, въоръжени с платнени торби, невидели сапун; войнствени майки, яростно стиснали брошури в едната си ръка и мобилни телефони в другата; чичета с лъщящи темета и надути кореми, люпещи семки... Цялото това войнство бе в атака, но не вдъхновено от любимата си партия, а от обявените цени по случай новата ни търговска придобивка.


Ни кал, ни тиня могат да спрат устрема към голямата файда.

Краставици по 33 стотинки, моркови по 39 и банани по 69 стотинки за кило се оказаха истински допинг и устремени към евтинията, мнозина успяха да демонстрират спортна злоба, на която истински атлети биха завидяли.

Това, което представляваше общата картинка, може да се сравни само с тълпите, от времената на комунизма, когато по улиците слух от типа на "Пуснаха маслини!" събираше трудовите маси край хоремага или Халите.



Полицията и охраната на магазина успяваха да запазят тълпата в неравна тлъста опашка, напредването с всеки милиметър по която бе въпрос на сила, достойнство и състезателен дух. Група дружбенски келемета взривиха чакащите в опита си да ги прередят с мотива, че искат да вземат само кило мандарини. "Я да се махате от входа, изроди ньедни", размахваше костелива ръка баба със забрадка. "Виж ги ти, копеленца! Ако трябва да са бийм, ш'са бийм!", добави шумно млада майка с настървен поглед, на която явно кютека вкъщи не е чужд.




Въпреки привидната солидарност обаче из опашката се улавяха черните краски в душите на чакащите, изразяващи се в подмолни ходове, с които да минат някой и друг сантиметър напред, стратегически стъпки, за да се избута някой пенсионер, и злостни коментари от типа на: "Тая па не мое ходи, банани ша ми яде!" Напрежението се подсилваше от слуховете, че някои стоки са на изчерпване, че "вътре" разделяли чакащите на нови опашки ("Майка от бебе ще откъснат тия", както сподели пенсионерка, излязла от магазина), и че някои са чакали от 5 сутринта, а още не са излезли.



Онези, които все пак излизаха, стиснали хартиени торби "LIDL" като доказвателство, че "вътре" наистина е страхотно, гледаха с презрение тълпата, която отиваше натам, отдето те се връщат, ехей! Разделението на "чакащи" и "накупили" нажежаваше въздуха, настройваше съсед срещу съседа, разваляха се многогодишни дружби, разразяваха се стари ежби. Встрани от тълпата група баби, разпънали гигантска рекламна брошура на LIDL, чертаеха екшън план как да превземат някой от останалите магазини в Надежда или Илинден, и спореха шумно къде ще имат по-голям успех със щурма. До тях съсухрена женица тъжно прибра пари в сутиена си и отбеляза поражението от това, че не се е доредила, с мощно всмукване на цигара.

На близката спирка пенсионерка рошеше къса коса с мазни връхчета, по които закачливо играеха прашинки пърхот, и нареждаше по телефона на анонимна приятелка: "Вътре е некакъв ад ти казвам, ма! Искаха мъжа ми да го сложат в една съседна опашка и аз им викам: "НЕ! Нема да го пипате!" Мъжът й, щастлив и горд след отминалата заплаха от внезапна раздяла, доволно ровеше в торбите с покупки, докато негов връстник блажено се наслаждаваше на поредния си банан, спечелен в тежка битка.



До тях две баби успяха да си спретнат кавга. Те проведоха следния замечателен, абсолютно истински и неукрасен диалог...

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Тия германци тука един път да бяха направили! Що ни карат да ходим в калта!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Щот' сме българи, зат'ва.

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Е като сме българи, к'во! Да ходим тука като по нивите!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Я па таа! Ти къде си родена, ма? В Париж? Лейди Ди!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз съм родена в София! Вий дойдохте тука и вижте к'во стана...

Сочи калта. Другата добива страховит вид.

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: То ако не бяхме ний! Селяните са направили... живота! Даже света! Ако не бяхме ний, тия, дето искат само да са чорбаджии и седят със скръстени ръце щяхте да пукнете от глад!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз ли съм стояла със скръстени ръце. Как не ви е срам! Аз съм инженер!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Затуй ся ходиш у калта и им пълниш гушите на тез германци! Ама те това нарочно го правят! Искат да сме прости, искат да сме бедни, да ни крадат!

В диалога се включва дядо без зъби.

Дядо без зъби: Те знаят как да мачкат с германските ботуши.

Възмутено рови из торбичката на LIDL, напълнил със стоки от същите тия германци.

Обединени от общия враг - германците, тримата прекратяват спора. Идва автобус 204, от който се изсипват нови кандидати за LIDL. Вече напазарувалите ги изглеждат презрително и се шмугват вътре, поемайки към домовете си. До след няколко дни, до следващата промоция... и следващата битка.

Не'ам нерви!

"Нека не живееме вече в немотия.
Че всички ни се смеят
на наш'та простотия!"

Така пееше Милена в песента "Не'ам нерви" преди 20-ина години. Можем да се поздравим, че за две десетилетия духовната ни немотия взе връх над всичко друго. Тази седмица окаяността на българина в морално, културно и патриотично отношение се прояви по особено грозен и абсурден начин. Населението на Несебър се вдигна под формата на гневна тълпа, която хули решението на правителството да събори резултатите от незаконното строителство в един от най-древните и най-красиви градове в България. "Другите строят, що пък аз да не строя" беше най-смисленият довод, който се чу сред крясъците. Както обикновено, полицията също прояви недодяланост с атаки и организация, достойни за третокласен видео екшън филм.


Снимка: "24 часа"

Причините за тази ситуация са много и сложни. Държавата има много голяма вина за станалото, заради самия факт че е допуснала незаконното строителство. Просто управниците бяха твърде заети със собствените си незаконни дейности, че да обръща внимание на "дребните" нарушения на обикновените хора. Ама като се натрупат, става грамада.

Върхът на простотията на част от българите се прояви с абсурдната подписка за излизане на Несебър от списъка на градове на Юнеско. Всякакви държави и култури правят всичко възможно техни места и градове да влязат в този списък. Ние обаче пак се проявихме като новатори в най-лошия смисъл. Есенцията на искането е беззаконието да надделее над националния интерес. Господи, колко отвратителен народ сме станали, след като сме готови да плюем на историята си, на едно от малкото си предимства, за да издигнем грозни постройки без да спазваме законите. Ако тази ситуация бъде описана в книга, тя ще стане световен бестселър. В абсурдизма.

Не мога да си обясня как и тази седмица успя да се случи нещо, което да засилва с всеки божи ден желанието ми завинаги да се махна от блатото, наречено българска държава... И най-вече от нейните обитатели.

ББ (Бате Бойко) вижда всичко!

Навремето са гонели гаргите с плашила. В днешния свят се намират нови начини да стреснем който трябва - примерно пушачите:



Снимката е от заведение намиращо се на софийската улица "Будапеща". За да я видите по-ясно, натиснете върху нея.

Университетски бълнувания

В Деня на Народните будители студенти и преподаватели от Софийския университет се обединиха в протеста си срещу държавата. По света студентите винаги са били начело на всякакви шествия и протести, и понякога действително са преобръщали хода на историята. Какво обаче бихме могли да кажем за воплите на българските университети, чиито ръководства се вайкат при всеки повод да се разбута уютното академично гнезденце, в което едни и същи имена мътят от години.

Три кратки анонимни примера за академичната реалност у нас:

- Водещ Технически университет в страната. Оценките на студентите се поставят на следния принцип - разпределят на шест купчинки, като срещу всяка има лист хартия. На обратната му страна е изписана цифра от 2 до 6. Съответната цифра се нанася като оценка в книжката според този своеобразен "жребий". Протести няма.

- Студент в Медицинска акдемия, син на медицинско светило. Признава неофициално че е платил, за да вземе един от изпитите си. Този по анатомия.

- Университет в голям български град. На първо място в една от чуждоезичните филологии е приет кандидат, който няма никаква представа как се казва българския президент, не чувал за държава на име Корея, камо ли за Северна и Южна, и по собствени признания е прочел няколко книги за целия си живот. Предстои университетът да му издаде диплома, която му дава правото да преподава в училище...

Това са три от триста хиляди примери, които всеки може да си набави без особени усилия. Тази тотална нищета във всяко едно отношение поставя университетите у нас в светлина, която хич не предполага увеличаващо се финансиране от типа на "пусто в празно". Предполага реформи. Ако те се случат обаче огромна част от така нареченият академичен елит у нас трябва да излезе от университетите. За това е по-лесно да се протестира.

Нещата са плачевни като във всяка друга сфера, в която държавата е запазила водеща роля по време на Прехода - здравеопазване, образование, дори телевизия. Всеки плаче, че пари няма, и никой не действа адекватно. Това, че продуктът, който излиза от тези институции е лош, некачествен и неконкурентноспособен, някак остава встрани от разговорите. Показателен е фактът че Софийският университет се самотитулува като най-добрия в страната, и ректорът му сам посочва че е на паметното 333 място по качество в Европа. За сведение на господин Ректора, на Стария Континент има 50 държави. Ако 333-тото място е повод за гордост, то нека му пожелаем един ден да влезе в първите... триста.

Протестите и вайканията на академичната общност у нас напомнят на бълнувания от лош сън - картинката е неясна, логика няма, но пък е шумно... Може би заради това все повече млади хора избират образование в чужбина. А после у нас се връщат... не знам... Един на 333-ма?

Голямата телевизионна битка предстои

Началото на тазгодишния телевизионен сезон не успя да се превърне в събитие. Основните играчи на пазара предложиха малко нови продукти и никакви нови тенденции.



бТВ не стартираха нито едно ново предаване, задоволявайки се с обновени версии на успешни продукти като "Великолепната шесторка" и "Пълна лудница", както и втори сезон на "Стъклен дом". Телевизията запази на практика досегашната си програма и не предложи нито едно ново лице. Консерватизмът по време на криза е обясним, особено когато си безспорен лидер на пазара. Присъединената към bTV Media Group Pro BG по-скоро деминстрира адаптивност към новия си по-голям партньор, отколкото желание за някакви революционни промени. Явно е, че двата политематични канала са в позиция, в която хем търсят зрители, хем избягват пряка конкуренция помежду си. Засега схемата работи - през октомври петте канала на медийната групировка CME държат малко над 50% от телевизионния пазар у нас.



Конкурентната медийна група MTG, включваща двете програми на Novа и трите канала Diema, се позиционира твърдо на второ място с пазарен дял малко над 20%. Засега големият провал на групата е Nova Sport, който на практика почти няма аудитория. Драстичните промени бяха в основния канал - Nova, който се преорентира към изцяло благотворителни формати, вероятно в опит да избяга от лошия си имидж след продукции като "Страх" и "Биг Брадър Фемили". Крайностите рядко работят и засега групата не успява да се пребори за лидерска позиция, и да оправдае изключително високата цена, на която беше продадена преди години. В резултат имаше промени в ръководството. Само след 2 седмици Светлана Василева ще стане част от ръководството на MTG, и реално ще започне работа от януари. Досега тя беше на основен пост в TV7.Съответно там също бяха направени промени екипа, както и заявки за увеличение на пазарния дял.

В БНТ нещата продължават да са в застой след встъпването на Вяра Анкова в длъжност като генерален директор. Като всяка държавна институция, и тази е мудна, неорганизирана и нереформирана. След като за 15 години БНТ не спря да се държи като канала без алтернатива, телевизията изпадна в нелепата ситуаци да претендира че е обществена, без да е гледаната от същото общество, което уж обслужва. Анкова заявява воля за промени, включително и за отваряне към работа с външни продуценти, които в момента почти не присъстват в програмата й.



След всичко това изводът е ясен: трите по-малки национални канала ще се опитат да отнемат хапки от пазара на bTV. Тъй като телевизията е сложна материя, можем да очакваме значителните промени да започнат най-рано през пролетта, а генералните - в началото на сезон 2011/2012.

Най-драстични те би трябвало да са в Nova и в БНТ. Първите вероятно ще продължат да залагат на хитови американски и европейски сериали, но би било добре да спрат да рискуват с неутвърдени световни формати от типа на "Островът на изкушението", "Истината за нас", "Цената на истината", "Всичко по 10" и прочие. По-вероятно е още следващата есен да продуцират някой от "голямата петица" формати по света, които все още не са правени от тях или конкурентите им. Очаквам поне 2 нови за България шоута, както и нови игри още следващата есен. В момента от програмата им почти отсъстват и комедийните предавания, които са особено популярни у нас,както и силна сутрешна програма. Дали обаче новият екип ще има идейния и финансов ресурс да обнови изцяло това, което предлага сутрин, предстои да видим...

БНТ имат една основна задача - да приотеризират и подредят програмата си, като я адаптират към новите реалности на пазара. Би следвало да се направят драстични съкращения сред работещите в медията, както и да се привлекат по-млади и по-информирани експерти на всяко ниво, които да я модернизират. Логично е да стартира и изцяло новинарски и публицистичен канал, преди от CME, които имат изключително силна публицистика, да окупират и тази пазарна ниша.



ТV7 вече декларираха желанието си да предлагат алтернатива на пазара с по-различни и непознати формати. Възможно е това да проработи сред консервативните български зрители, но дори и тази тактика да увеличи пазарния им дял, те трудно биха могли да претендират за нешо повече от 4-5 място сред най-гледаните тв канали. Хубаво би било поне да спрат да копират програмата на bTV едно към едно.

В една такава среда екипът на bTV, може би най-малко отвореният към промени канал в момента, ще трябва да мобилизира сили и фантазия, за да реагира на промените на пазара.

При всички положения, ако се запази тенденцията да се следват европейските модели с няколко години закъснение, в следващите сезони ще има бум на български сериали във всякакви жанрове, и развитие на интернет-телевизията. Очаква се и разрастване на регионалните канали. Кой как ще се позиционира на пазара е рано да се прогнозира. Би било чудесно, ако се стигне до момент, в който програмите на основните тв канали не си приличат в толкова огромна степен. Сигурно обаче е едно - следващият телевизионен сезон ще е много по-силен, интересен и непредвидим от сегашния.

АБВ или за политическите амбиции на Първанов

Въпреки всичките си декларации, че няма да оглави политически проект, днес очаквaното се случи: Георги Първанов потвърди "новата гражданска инициатива", с която се надява да остане в политическия елит и след есента догодина. Това е само поредният пример за непоследователността на Президента на Р.Б., който до момента не е имал случай да мисли по един и същи начин по почти никой въпрос. Комай само лова на (защитени) животни му остана перманентна страст.



Това е и първата по сериозна заявка за разцепление на най-монолитната и единна до момента партия у нас, поне от Евролевицата насам. Разликата е, че сега зад новия "проект" стои едни от най-влиятелните хора в държавата, и категорично най-одобрявания политик, произлязал от средите на разклатената в очите на обществото БСП. Показателно е, че левицата реално не е увеличила осезателно доверието към себе си почти година и половина откакто не е на власт. Същевременно 2 от последните 3 мандата бяха взети именно от новосформирани политически формации, оглавявани от силна политическа фигура с висок рейтинг сред избирателите. Не е трудно да се прозре намерението на Първанов да повтори тази вече изпитана формула.

При всички положения големият губещ са БСП. Няма вариант, в който симпатизантите на Първанов и тези на социалистите да не се покриват. До момента разцепването, умишлено или не, на една партия, рядко води до нещо положително. ГЕРБ също реагираха остро на проекта. Големите реакции обаче предстоят.

Лично аз съм крайно негативно настроен към политическите прояви на Георги Първанов по ред причини, излагани нееднократно в този блог. За жалост той се фигура, с която обществото трябва да се съобразява. Така че ще трябва да изтърпим и следващите му усилия да се бетонира във властта.

Омраза

Вчера актьорът Христо Мутафчиев неочаквано получи инсулт и бе транспортиран до София с правителствения самолет "Фалкон 2000" за спешна операция. Тъжно е, че това се случва на талантлив човек на едва 42 години. Много по-тъжни обаче са отвратителните и абсолютно неадекватни реакции на новината. Ето какво можете да прочетете под нея във водещ информционен сайт:

Zelmoxis | 26.10.2010 15:06
Ех, защо ли правителственият "Фалкон" не излита за всеки българин, който получи инсулт, та да не трябва хората да чакат линейка по 2 часа?

Рeгистър | 26.10.2010 15:08
Дано за всеки българин да лети правителствения Фалкон. Иначе излиза, че пак има "правоимащи" и "привилегировани".

bluе fаn | 26.10.2010 15:13
Дано да се оправи човека, на мен ми харесва не само като артист, но и като човек, изглежда много земен и никога не е изпадал в грандомания . А това за правителствения Фалкон, дори не е направено защото на ББ му пука толкова за Мутафчиев, много по-важно за него е да си направи евтин PR, използвайки всеки повод 

daemon | 26.10.2010 15:49
Нека да е здрав, само се интересувам на кой телефон мога и аз да си поръчам правителствения Фалкон, нали всички сме с равни конституционни права ?

краси007 | 26.10.2010 16:03
Само не мога да разбера защо се е наложило да бъде транспортиран до София,та Бургас да не е някакво село.Нима там няма специалисти на нивото на софийските?Аз съм от Плевен,който е общо взето западнал град,но здравеопазването ни е над средното за страната,мисля,че и в Бургас нещата не би трябвало да са зле. 

ilianka_version2010 | 26.10.2010 16:12
Пратете и на мене самолет че мързи да ида до Мола-а разбрах че в кенвело има до 50% намаление   

В този дух са около 80% от мненията по тази тема. Колко болна, осакатена и дребнава нация сме, след като общата реакция по почти всеки въпрос е в този дух. Колко нелепи писания се изливат с повод и без повод, и защо нямаме капчица (само)уважение дори когато коментираме риска за нечий живот. Как на всичките тези десетки и стотици хора не им се откъснаха 10 секунди от безценното им време да пожелаят на човека възстановяване.

В мненията четем как съобщенията за изпращането на правителствен самолет е евтин PR... Интересно ако самолетът бе изпратен без да се обявява това, колцина щяха да коментират, когато излезе наяве, как всичко се прави тайно и скрито от данъкоплатците... И това е най-малкия пример за това как който каквото и да направи, то бива оплювано.

Тези коментари са поредната гнусна илюстрация за циничното блато, в което САМИ сме превърнали държавата си. А примерите в тази посока са необятни. И от всяка изписана буква струи всепоглъщаща, всеобхватна, канибалска ОМРАЗА!

"Сирано дьо Бержерак": без бис

Завръщането на Теди Москов, и то на сцената на Народния театър, е рецепта за успех. Новата му постановка "Сирано дьо Бержерак" със сигурност ще привлече публика, но зрителите няма да видят нищо ново. Водещата премиера тази есен предлага вече обичайната и твърде експлоатирана и на моменти самоцелна смесица от фрагментарност, постмодернизъм, препратки към поп-културата и задявки със съвремието, които бяха интересни в края на деветдесетте, но към днешна дата не казват нищо ново. Скечовете очевидно се базират на актьорски импровизации, които стоят добре в тв шоута, но тук идват малко плоски. Теди Москов се е оказал незаинтересован или пък безсилен в работата с актьорите, които далеч не показват най-доброто, на което са способни. Владимир Карамазов в ролята на провинциалиста би могъл да си направи труда да проучи някой действително съществуващ диалект, вместо просто да обръща "е" в "и", и то на най-неподходящите места. Дори по кръчмите има по-удачни имитации на варненско-русенската реч. Деян Донков пък би могъл да си направи труда да говори така, че публиката всъщност да разбира какво иска да каже.

В цялата постановка има точно две наистина добри сцени, и те са една след друга. Моментите, в които Сирано, Провинциалиста и тяхната любима са на балкона, показват на какво наистина е способен Москов. Другото хубаво в цялата постановка е интересната сценография. Като цяло обаче спектакълът стои малко бедно и нито достатъчно класичеки, нито достатъчно модерно. Бурната радост в публиката на моменти, които сме гледали отново и отново обаче показват, че аудиторията не е особено претенциозна и на драго сърце приема каквото и се поднася. Накратко: нищо ново под прожекторите.

Запитване

Този текст е реален, нередактиран и изпратен до мен по скайп от съвсем непознат човек (предполагаемо на снимката). Смешно, тъжно, нелепо: вие решете...



"Kazvam se Rosen Radev Studenkov Roden sym na 18 mart 1983 g. 1vi vapros Imam li negativna Energiq. 2ri Vypros Podadoh Avtobiografiq v Televiziq Btv iskam da byda chast ot ekipa koqto otgovarq Za Mashinata na Vremeto . Shte me vzemat li na Rabota v Btv?"

Нация менте

Месо? Едва ли...

"Соя вместо месо" е стар търговски трик, който вървеше успешно години наред. С въвеждането на Стандарта "Стара планина" държавата направи опит да осигури на гражданите си избор. Това е смисълът на капитализма - има от всичко по много и всеки купува според възможностите си. Оказа се че у нас хората са готови да похарчат повече пари за гарантирано добър продукт. Уви, в България гаранция за нищо не може да има - и в случая не държавата ни е крива. Криви сме си самите ние. Оказа се че четири фирми, три от които основни на пазара, включително "Сами-М" и рекламираните като производители на "кренвирши от месо" - "Сачи", са продавали продукти под знака на "Стара планина", отново влагайки соя в тях. Горчивият вкус в устата ще остане дълго - защото за пореден път се потвърждава мнението, че мисленето у нас продължава да е извън всякакви приемливи норми. Защото същите хора, които произвеждат месни продукти без месо, се оплакват от ония, които злоупотребяват с държавни средства, които пък с тях си купуват фалшивите им продукти.



Безмесните месни продукти са само един пример от безкрайната поредица тъжни доказателства за "лошия материал" - фраза, която толкова разгневи медии и граждани преди време. Ние сами си причиняваме всичко, от което се оплакваме. И никое правителство, ляво или дясно, не ни е криво за това че работим за пари под масата, че подкупваме полицаите когато ни хванат да нарушаваме закона, че си хвърляме боклука по улиците и така нататък, и така нататък - това изречение на практика може да продължи безконечно.

Разбира се, не бива да се учудваме че в държава, в която хора като Алексей Петров посрещат VIP-гости в луксозния си дом под домашен арест, в която неясно как забогатели хора живеят в стотици незаконни сгради, в която лекарите и преподавателите са сред най-корумпираните професионалисти, ядем месо от соя. На нация-менте й се полагат продукти-менте. Да ни е сладко!

Анонимните деца

Това е историята на едно дете от Дома за изоставени деца в град Шумен. Не мога да ви покажа лицето му. Не мога да ви кажа името му. Единственото, което мога да направя, е да ви разкажа историята му.

“Той беше много неспокоен, уплашен, страхуваше се да се довери на хората около себе си, изпитваше много болка, той беше престоял в болницата преди да дойде в нас, все още беше с бинтовани крачета.” - разказват от Дома.

Това дете е отглеждано по такъв начин, че е станало жертва на плъхове, които... са гризали телцето му... То е държано от родителите си шест дни в мазе, дето са му гризали пръстите плъхове! Открили са го социалните служби по сигнал на съседи.”

Пред това анонимно, изоставено дете в момента има един-единствен път: да израсте в стерилната среда на дом за бебета до 3 години, след което да поеме пътя си, преминаващ от една институция към следващата... С първоначалния "тласък" от родителите му под формата на обезобразено носле и пръстчета, и деформираното м детство, преминало изцяло в институция, не е трудно да си представим какво го очаква. В Дома в Шумен, където отрасва, може да се проследи следния диалог между него и бившата главна лекара в тази институция:

Лекар: Кой те гриза?
Дете: Мишката!
Лекар: Къде те ухапа мишката? Покажи къде те ухапа мишката?
Детето показва крачето, после носа си.

Най-страшното е, че това не е една шокираща история. Това е една от многото шокиращи истории. Реалността от тях се случва днес, в момента, недалеч от всички нас. Има много други деца с потресаващи съдби и нелепо ежедневие. Ние сме поставени пред избора между два варианта. Единият е да вдигнем рамене и да се обърнем отново към собствените си проблеми. Другият е да помогнем. Да помогнем такива деца никога вече да не растат в подобна среда. Да помогнем тези деца да намерят своето семейство. Да помогнем да забравят ужаса, преживян в съвсем невръстна възраст...

За да разберете как, посетете сайта на Уницеф: www.unicef.bg
За да подкрепите инициативата "Семейство за всяко дете", която ще изгради Дом за бебета и родители, в който деца като Илиян ще намират свое семейство, вместо да растат по домовете, се обадете или изпратете смс на кратък номер 1021.

За да видите историята на това дете, разказана във "Великолепната шесторка", натиснете този линк:
http://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/videos/video/1532553109-Istoriyata_na_edno_dete.html

Welcome to Bulgaria and have a nice day

Ако у някого все още се таят съмнения, че българинът си остава сърдит и гневен тъмен балкански субект, вижте поредната свидна илюстрация на нашата окаяна действителност:



(За да видите по-ясно снимката натиснете с мишката върху нея.)

Кръщелници

Откак има опити пазарна икономика в Бъклгария има опити и за нещо, наречено "театрална реформа". Те неминуемо са придружени от дружен вой на иначе доста разединената арт-гилдия - и често с основание. Новото правителство на свой ред избра за министър "културен деец", а не мениджър. Вежди Рашидов обаче се опитва да мисли икономически, с което си навлече гняв и протести. Разбира се, ако пловдивчани, които най-шумно развяха лозунги срещу идеята да се закрие операта в града, ходеха по-чето на представленията й, съдбата й щеше да бъде друга. Гледал съм "Бохеми" във въпросната опера, където ролята на свенлива девойка се изпълняваше от близо 60-годишна матрона, та разбирам защо си нямат публика...


Добре дошли в Продуцентския център :)

Генерално подкрепям идеята да има адекватност в менажирането на културни институции, които са на държавна издръжка, работят на огромна загуба, която поемат всички, и не винаги предлагат качествена продукция. Това, което ме развесели преди няколко дни, са наименованията на новите културни формирования, измъдрени от Министерството на културата. В тях има твърде много бизнес и твърде малко удачност. Така например обединените оркестри и сцени на опери и филхармонии се означават като Оперно-филхармонични дружества. Още по-забавно е общото име на операта и театъра във Варна - оттук насетне те ще се наричат Театрално-музикален продуцентски център. Не знам коя чиновничка ги е мъдрила, но тези названия предизвикват смях. Просто си представям как израза "Да отидем на театър" се изговаря като "Хайде да идем на Театрално-музикален продуцентски център." Капитализма в мисленето на работещите в Министерството може и бавно да си пробива път в съзнанията им, но соц-а е здраво заседнал там.

Разбира се, всичко това не е чудно в страна в която се открива Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура, или казано накратко - ПУТКА. Очевидно кръщенията не са ни силната страна...

И все пак ако най-лошото от поредната реформа са имената, ще го преживеем някак. Както преживяхме постановките на операта в Пловдив.

ЕВА

Нейното име е Ева! Като на първата жена. Тя е само на три години. Повече от две от тях, Ева е прекарала в Дома за медико-социални грижи в град Шумен. След няколко месеца предстои тя да бъде преместена в следващата институция. И в по-следващата. И така, докато стане на 18 години. Дотогава държавата има ангажимент към Ева. Ангажимент, който струва много пари. Стотинки от тях ще идат директно при нея. Не знам какво ще се случи с Ева след като навърши пълнолетие, но знам, че очите й вече няма да бъдат така засмени. Защото забраненият плод за Ева е майчината грижа...


Възпитателка от Дома споделя: “Много наши деца виждам тук в града, които са минали през нас, просто нямам думи... По мостовете и магистралите... Къде може да отиде? Излиза от дома, без работа, без пари, без квартира, без нищо. Бъдещето на тези деца според мен – от лошо по-лошо. За тях няма бъдеще.”

Ева е дете на родители, отгледани в институции. Също като нея. Те са израсли по домове и на свой ред оставят детето си в дом...

“Когато Ева дойде тука при нас разбрахме че неин братовчед е тука при нас, по-голям с две години, намерен е да живее в такси с майка си, в изоставена кола. И явно майката на Ева е разбрала за тази институция и я довежда тук при нас. Бяха двама братовчеди. По-големия замина в друг дом. След това майката заживя с друг човек, друго бебенце се роди...”, разказват от Дома в Шумен.

Бащата на Ева иска да я отгледа, но няма тази възможност. С родителите й са контактували различни социални институции и са решили, че тя няма как да бъде отгледана от майка си и баща си. Истината е, че често такива решения изглеждат прибързани и никой не работи с родителите, за да им помогне да запазят връзката с детето си. В резултат на това днес Ева е хваната в капана на времето между решението дали да бъде дадена за осиновяване и престоя си в дома.

В България има система за подпомагане на такива деца, но тя не работи достатъчно добре. У нас не съществува единен Център, който да решава бързо и успешно проблемите на иозоставените деца. Ако такова място имаше, пред Ева щяха да се открият три възможности. Най-напред щеше да се помогне на баща й да я отгледа и възпита. Ако това се окаже невъзможно, тя би отишла в приемно семейство или при осиновители... само след няколко дни. Би могла,... но не се знае дали това ще се случи. Защото заради тромавата и бюрокрартична система повечето деца като Ева никога не намират свое семейство... Вместо това те растат заедно с много други изоставени момичета и момчета под грижите на хора, които и да искат, нямат възможност да ги дарят с пълноценна и истинска семейна грижа.

На всеки три дни в Дома, Ева губи по един ден от своето нормално развитие. С всеки изминал ден шансовете й да порасте като другите деца се стопяват. Държавата няма силите, капацитета и адекватността да й помогне. Ние имаме. Повече информация за съдбата на деца като Ева и как да им помогнем можете да намерите на www.unicef.bg и www.6.btv.bg

Вижте филмчето тук: http://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/videos/video/677089960-Eva__film_na_Nataliya_Simeonova.html

Енрике Иглесиас за "Великолепната шесторка"

Руини

Това, което виждате на снимките, са остатъците от някогашното кино "Изток". В момента на негово място се изгражда поредният магазин на Billa. Мисля, че това е хубава илюстрация за част от цената на прехода, който се проточи повечко отколкото ни се искаше... ни за сметка на това съвсем не по начина, който ни се искаше.



За да видите по-ясно изображенията, натиснете с мишката си върху тях.)

Изоставените деца на България

Всеки ден в България се раждат малко над 200 деца. Всеки ден пет от тях биват изоставени и губят правото да пораснат в семейство. Всеки ден пет българчета са обречени да израстат без топлотата на майчината грижа и без уюта на истинския дом. Всеки ден...

Никой не се вълнува от първите стъпки на тези деца. Никой не пази първото им паднало зъбче. Никой не знае каква е първата им дума. И това е съдбата на пет нови български деца... всеки ден!

В България има сто трийсет и седем институции за деца. Трийсет и две от тях са домове за деца до три години. В тези домове са настанени общо 2 421 българчета. Всеки ден, който те прекарват в подобна институция, ощетява тяхното развитие - физическо, умствено, емоционално, социално... В домовете ние като общество не отглеждаме деца, които обстоятелствата са поставили в неравностойно положение. В тях ние произвеждаме хора, огромната част от които след това се превръщат в нереализирани и озлобени граждани на същото това общество. А всяко едно от тези деца би могло да има реализация, не по-лоша, а защо не и по-добра ит тази на всеки свой връстник. Би могло... Но досега няма такъв случай.

В същото време домовете за деца без родители струват на държавата много средства. По-малко от 1% от тези средства се използват за самите деца. Междувременно България е единствената държава в Европейския съюз, и една от много малкото държави в Европа, които все още поддържат такива институции. Институции, в които децата не могат да получат най-простичките, но и най-важните неща - грижа, внимание, любов.

Държавата отлагаше решаването на проблема повече от 20 години. За това време над 50 000 български граждани израснаха обречени по домовете. И ако условията вече са променени, персоналът - образован, а порутените сгради - иновирани, уврежданията, нанасяни върху психиката и емоционалното израстване на тези деца са все същите. Може би за това значителна част от изоставените бебета са деца на хора, на свой ред изоставени от своите родители. Ето на това се казва "омагьосан кръг"!

Днес празнуваме Деня на независимостта на България. Може би нашите десетки хиляди изоставени деца, за които си затваряме очите всеки ден, са добър повод да си спомним, че "независимост" не е дума, която означава само административни и политически права на една държава. Независимостта се изразява и в това народът на една страна да се справи обединен с проблемите й тогава, когато държавния апарат няма сила да го стори. И ние всички можем да го направим, най-напред променяйки мисленето и нагласата си към децата, захвърлени в институциите - независимо към техния произход. И кокато спрем сляпо да съдим родителите, които са ги изоставили. А когато това се случи, механизмите, чрез които съществуването на домове за изоставени деца да бъде прекратено, ще заработят. И ние заедно ще можем да направим поне по пет деца щастливи... Всеки ден!

Защо "Bailando" не събра публика

"Първият епизод на Bailando не успя да реабилитира праймтайма на Nova." Това заглавие в сайта allmedia като че ли обобщава най-добре резултата от усилието на екипа на най-мащабното шоу този сезон, за жалост превърнал се в усилие и за зрителите. Показателите на шоуто според двете пипълметрични системи показват неочаквано ниски резултати. Снощи шоуто е събрало средно едва малко под 300 000 зрители, като само 12% от гледащите телевизия в този момент са избрали да гледат шумно рекламираното като благотворително предаване на Nova. На какво обаче се дължи този провал? Лесно е да се плюе без аргументи. Ето какви са основните проблеми на Bailando след първото му излъчване според мен...

Регламентът
Форматът може и да е интересен, но зрителите няма как да знаят това. Често срещана грешка, която правят телевизионните екипи у нас е, че изхождат от собственото си изтънко познаване на дадено шоу, и забравят да обяснят на зрителите какви са правилата на предаването. Снощната премиера бе добър пример за липсата на достатъчно информация, адекватно поднесена на зрителя, което го обърква и съответно - отблъсква. Още в самото начало, преди да си се ориентирал какво става, съдиите започват да дават мнение и оценки по неизвестно каква система. Някъде в средата се обяснява колко е максималният брой точки, който участниците могат да съберат от журито, но не е ясно какво значение имат те. Да не говорим, че никъде не се пояснява има ли значение, аджеба, този резултат, или единствено зрителите избират кого да подкрепят. Дори и някой да се реши да гласува, трябва да се зареди с търпение, за да разбере кога и как може да стане това. Да не говорим за появата на понякога никому неизвестни "ментори" на двойките, за които може да се предположи, че са страхотни професионалисти, но зрителят не разбира нищо повече.



Съдиите
Представени набързо и претрупано, членовете на журито са с неясна функция. Само стана ясно, без да се обясни защо, че трима от четиримата съдии ще дават оценки всяка вечер. Като за сефте, те излязоха в пълен състав, след което без да стане ясно кога, как и защо, певицата Йорданка Христова изчезна от екрана.

Изборът на Нешка Робева беше добър преди две години, още повече че тя единствена от съдиите дава адекватни и обективни оценки на случващото се на сцената. Сега вече се вижда, че госпожа Робева няма какво повече да предложи, но пак си остава е най-удачното попадение в избора на съдии.

Смисълът да поканиш Татяна Лолова е да й дадеш възможност да развихри харизмата и чувството си за хумор. Първоначално такива възможности нямаше, а впоследствие, вероятно след задкулисно скърцане на зъби, се залитна в другата крайност.

Васил Найденов е безспорна звезда и може би изпълнителят с най-много хитове в българската музика. Доколко обаче е уместно да избереш човек, обвиняван напоследък в укриване на доходи за милиони, да журира шоу с претенции за благотворителност, е друг въпрос...

Всеки от съдиите сам по себе си е авторитет. Те обаче не са отбор. Това, което безспорно им липсва, са отношения помежду им. Имаме едни говорещи глави без нищо, което ги свързва. Химията помежду им отсъства. Тотално.

Водещите

Като заговорихме за липсата на химия, иде ред и на водещите. Георги Мамалев е абсолютно погрешен избор за водещ на точно това шоу. Той стои нелепо на сцената, без ясна роля и посока. Партньорката му Стефания Колева е много по-точно попадение, с огромен потенциал, който за жалост се губи в насилените коментари зад кулисите и роклята-торта, в която някой я е намъкнал. Като цяло от екрана струеше усещането, че водещите не знаят какво точно да правят и кога да го правят. А суматохата със сигурност не трябва да се пренася на екран. Приказките бяха твърде много, оплетени в схематичен сценарий без душа и емоция, в който твърде много се срещат изразите "Дами и господа" и "кауза". И нищо повече.

Историите
Най-голямата сила на шоу като "Байландо" са именно човешките истории. 24 сюжета обаче, макар и разказани в 3 дни, са непосилни като обем информация за зрителите. Отгоре на всичкото някои от тях просто нямат шанс да задържат вниманието. Дори да приемем, че не е имало достатъчно кандидати, и възможностите за подбор са били ограничени, те поне биха могли да бъдат подредени правилно в шоуто. Абсурдно е да искаш зрителите да подкрепят хора в беда, и да започнеш със семейство на бизнесмен, което живее в огромна къща, пеейки песни за Бога. В атеистична България, в която болшинството от зрителите са наблъскани в панелки, вероятността такава история да получи подкрепа е практически нулева. Още повече че се оказва, че пари се събират не за лечение на болната дъщеря на семейството, а за да могат да си плащат ипотеката на имота. Отгоре на всичко тази история намира подкрепата на политик, който дори не попада в социологическите изследвания на хората. Тоест, от екипа са обрекли окончателно тази история на бърза забрава.

В същото време в "Байландо" разполагат с много по-силни сюжети. Пример за това е невероятно въздействащата история на Богдана Митова, която хем пее изключително, хем има истински затрогващата кауза да помогне на един безкрайно харизматичен приятел. Сценаристите обаче са избрали да я заврат някъде по средата. В същото време историите с болни хора са твърде много, смесват се и на практика се самоунищожават и обезмислят. След снощната премиера аз помня не повече три от осемте истории. Какво ще е като видим всичките 24, не смея и да си помисля. Отделно от това противопоставянето на отделни човешки драми, всяка от която има своята собствена незаменима стойност, няма как да е по вкуса на зрителите. Единственият разумен ход е на финала телевизията да финансира всички мечти на всичи участници. Иначе победата на единствен сред 24 ще остави лош вкус в устата.

Дуетите
Тук отново има хаос и неяснота. Някои певци пеят, ама други танцуват. Защо, остава въпрос без отговор? Има двойки, които включват професионалист и аматьор, има и такива, в които и двете половинки не умеят да пеят или танцуват. По този начин те са неравнопоставени. Тук има две противоречащи си концептуални идеи, които са в конфликт. Би било много по-добре ако всички певци пеят, или пък ако всички певци танцуват; ако всички танцьори пеят или всички танцьори танцуват, и така нататък. Да не говорим колко нелепо е двама души, които не могат да пеят, например, да се опитват да трогнат именно с песен публиката, която да ги подкрепи.

Попаденията
Както във всяко нещо, и в "Байландо" не всичко е мъка. За жалост обаче голямата и бляскава сцена, великолепно заснетите, режисирани и разказани визитки, и потенциала на Стефания Колева се оказват недостатъчни за да привлекат зрители, камо ли в продължение на цели 3 месеца.

Остава въпросът дали този втори пореден гръмък провал след "Big Brother Family" ще доведе до смислени промени в маниера на бъдещите проекти на Nova, телевизия, от която ефира на България има огромна нужда да бъде качествена, интересна и смислена. А дотогава "сцената на мечтите" ще си остане "сцена на скуката".

За циганите и отрицанието

Преди няколко дни президентът Първанов реагира остро на бележката на френския посланик, че в България трябва да има министър по проблемите на ромите. На пръв поглед реакцията му е адекватна - менторският тон на Етиен дьо Понсен вероятно излиза политическата коректност, на която то-о-олкова се държи в последните десетилетия. Всъщност обаче изказването на Първанов е популистко - президентът би трябвало да е напълно наясно какво и колко е направено за просволутата "интеграция на ромите". Нищо! Иначе се разтягат безкрайни словесни локуми на тази тема, дотолкова, че изразът е станал тотално клише.



В България почти всичко е криво-разбрано, та и с циганите е същата работа. Прощаваме им че крадат ток и чупят витрини като им го спрат, ама си затваряме очите когато дойде време реално да се работи с тях. За две десетилетия се изляха немалко пари, които имаха ефекта на наливане на тънка струя в продънена каца. Освен че започнахме да наричаме циганите роми, друго комай не се промени. В обществото има омраза към етноса, обусловена от неговото социално поведение, обусловено от лошите социални условия и липсата на образование, обусловени от държавната политика, обусловена от "по-важните" и "по-спешните" проблеми на страната. Накратко, у нас няма адекватна институция, която не просто да заявява, че се заема с проблемите на ромите, а реално да ги решава. Та в тоя случай идеята за министерство на малцинствата изобщо не е лишена от смисъл. Камо ли от основание.

Президентът Първанов би трябвало да е наясно с това. Особено след като преди години вестник "Стандарт" усилено спекулираше с презимето му - Седефчов. А самият факт, че бащино име с цигански привкус може да е повод за вестникарски атаки, били те и на махленско ниво, показва, че проблем има. Но Г. Седефчов Първанов предпочита да казва онова, което хората искат да чуят, а не да решава реални проблеми. Което за фасадна институция като президентската върви, но за човек, явно заинтересован от по-дейни постове в държава, подобно политическо поведение не е добър ход.

Заложници на глупостта

Всички оплаквания от некоректни търговци и работодатели, които мамят хората с подвеждаща информация, бледнеят пред искрената откровеност на собствениците на тази заложната къща. Тя носи гръмкия превод, който можете да видите по-долу:

Смяна на платната

След като БНТ загуби авторитет и влияние в момента, в който частните национални телевизии се появиха на пазара, се очертаха две основни тенденции в поведението на тв каналите у нас. До голяма степен bTV иззеха от Националната телевизия обществената й функция и се ориентираха към по-възрастната, по-улегналата, семейна аудитория, триумфирайки обаче и сред младите благодарение на формати като "Survivor" и "Music Idol". Nova пък се оказаха експериментаторите, които на моменти се превръщаха в "непослушните деца" на българския медиен щанд. Безспорната заслуга на Нова телевизия е налагането на световни формати и прокарването на реалити предаванията, които - за добро или лошо - впоследствие заляха всички канали. След първите трите безспорно брилянтни сезона на "Big Brother" и единственото издание на "Пълна промяна", последваха не дотам удачни версии на "Страх" и "Цената на истината", както и откровени провали като "Всичко по 10", "Пей с мен", "Островът на изкушенията", "Big Brother 4" и "Big Brother Family". Причината: ръководството на телевизията и творческите екипи на предаванията се втурваха в крайности, което рядко даваше резултат. В същото време прокарването на интриги, лични драми и псевдо-обрати явно поомръзнаха на зрителите. В същото време маниерът "Биг брадър" започна да се прокарва като тънка червена нишка из всички формати - дори когато в оригинал те са замислени в съвсем различна посока.

В последния си сезон (2009/2010), от Nova заложиха изцяло на псевдо-скандалното и се опитваха да шокират аудиторията на всяка цена. От ненужно интригантското "Vip Dance", през постановъчното "Цената на истината" до откровено провалилото се "Big Brother Family", каналът успя да отблъсне огромна част от аудиторията си, приравнявайки я с крайности под формата на участници, известни или не, и в трите формата. Стратегията явно не проработи, след като през пролетта "България търси талант" постигна на моменти аудитория, пет пъти по-голяма от тази на "Биг брадър". Нещо повече извън рейтингите, телевизията придоби недобра слава и загуби дори част от постоянната си аудитория - по-младите градски тип хора, в едно с реномето си.

Новият телевизионен сезон ярко демонстрира опит за смяна на посоката, в която каналът се развива. Опасенията са, че това ще остане само заявка, но не и реален завой в политиката на основните тв предавания на Nova. Така например
"Истината за нас" е лошо замаскиран вариант на "Цената на истината". Колкото и да се опитват продуцентите да убедят аудиторията че това ще е позитивно предаване, самата му концепция не предполага това. Да не кажем, че го изключва. Може би шоуто ще стартира с положителен пример, но едва ли ще изкрета повече от половин сезон, ако изобщо събере желаещи да участват... За липсата на такива свидетелстват отчаяните PR ходове като обещанието лично кметът на София Йорданка Фандъкова да съчетава двойките, или участието на главния редактор Ники Николов в предстартовото издание на шоуто. На всичкото отгоре форматът не е изпробван на практика никъде и вероятността да предизвика сензация е минимален.

В същото време заявеното като топ формата на сезона "Bailando" рискува отново да се подхлъзне по спиралата на "Vip Dance" и в него да има малко благотворителност, малко шоу и много интриги и конфликти. Освен това Nova се оказват в не дотам изгодна позиция, след като се изправят срещу отново благотворителния, но вече наложен формат "Великолепната шесторка", който стартира с предварително силен бекграунд, подкрепата на Unicef и силна национална мисия.

Nova се опитват да върнат част от зрителите си и с наложени предавания като "Сделка или не" и "Стани Богат" (дай Боже в него за разнообразие да участват средностатистически българи, а не поредните реалити звезди). В същото време обаче телевизията продължава да поддържа изключително нескопосаното "Шоуто на Иван и Андрей" и отдавна избледнялото като смисъл и изчерпано от съдържание "На кафе".

При тези твърде рискови ходове дори попадения като новия сезон на "House M.D.", който каналът ще излъчва броени дни след премиерата в Америка, не може да гарантира успех на пазара, камо ли шанс за доминация над bTV. Особено след като от Nova са на път да повторят грешката си от пролетта и има риск да се окаже, че претенцията за общественост е само претенция, без никакво покритие...

Разминавания

Сергей Станишев, бивш премиер на България и настоящ подсъдим, отново нададе вой, спазвайки обещанието си, изразено в думите: " Никой няма да ми запуши устата да говоря това, което мисля, и да изразявам несъгласие с политиката на това правителство." Вчера председателят на БСП охотно отвори уста, предричайки страховити времена, които той обрисува като "Бойковата зима". Тук трябва всички стреснато да си спомним за Лукановата зима, между другото дело на собствената му партия. Сергей видя лош бюджет, намаляване на социалните придобивки, увеличаване на безработицата и настъпващ глад. Съпратийците му по места подкрепиха мрачните прогнози на нарочнини събрания, а бившият опонент на премиера Татяна Дончева диалектно допълни, че правителството ще падне до 2 години. Ден по-късно се оказа се безработицата пада, цените на руския газ, към който предишното правителство имаше специално отношение - също, а ЕС направи първият си по-скоро положителен доклад за напредъка на България.

Оказва се, че Станишев пак се разминава с впечатленията на останалия свят за случващото се в България. Докато беше на власт той виждаше насърчение в острите препоръки и потупвания по рамото в по-слабо критичните части на докладите на съюза към страната ни. Сега, когато действително се отбелязва положително отношение на ЕС към случващото се у нас, Станишев съзира близко бъдеще в ужасяващи краски. Тъй като Серго все по-малко е сериочен фактор в политиката, оглавявайки една истински немощна опозиция, поведението му буди повече жал, отколкото каквото и да е друго. Е, с малки изключения. Защото когато лидерът на най-старата активна партия в страната първо оглавява правителство, изтъкано от корупция, после не спира да говори за "престъпна корупция" на следващата власт, накрая се оказва подсъдим и наема за свой адвокат юрист, чиито останали клиенти са имена като Жоро Илиев, Брендо, Алексей Петрвов и съпругата на Косьо Самоковеца, присмехът прераства в погнуса...

What The FUCK! Милена и Нелина като кошмара на годината

Тази седмица ми върви на музикални рецензии - и все лоши. И ако комедийното изпълнение на Веселин Маринов в чест на МВР малко ме касае, в случая вече приемам нещата лично. Ужасната новина: Милена издава съвместно парче с Нелина. Да... Онази Милена! Онази Милена, която стана символ на анти-комформизма, на бунтарството, онази Милена, която съм слушал с почитание и невероятен респект към изключителния й глас и помитащия талант. И да, единствената Нелина, за която съм чувал - поредната чалга звезда с ориенталска постановка на вокалите, за която не искам да имам повече информация.



По принцип нямам нищо против смесицата на стилове, още повече че често се получават великолепни неща. Бих преглътнал и смесицата на рок с чалга, колкото и да не понасям втория стил, стига нещата да са смислени. В случая обаче работата е плачевна - и не само защото все още страхотният глас на Милена се преплита с трелите на кръчмарска певачка. Китраните рифове се редуват със синтезаторни опса-тропса врътки, а редуващите се рок и чалга части на парчето си отиват колкото торта с лютеница. И за да е трагедията пълна и всеобхватна, текстът е на ниво ученическа поезия в техникум.

От цялата какофония не може да излезе нищо хубаво. Поне не и за Милена. Сигурно е едно - ще се опитам да се престоря, че тази музикална каша никога не се е случвала. А сега ще си оплакна ушите с ИСТИНСКАТА Милена:

Как Веско лука сгази с "Нашата полиция ни пази"

Веселин Маринов е певец, който не харесвам като стил. Когато започне да пее своите патетични песни с изражението на кошута, ми идва да стана ловджия и да тръгна да отстрелвам невинни рогати. При всичката ми антипатия към него обаче никога не съм бил и сред върлите му противници - по две причини. Първо, личният ми вкус не означава че трябва да отнемам някому правото да харесва каквото и когото си поиска. Музиката на Маринов не ми допада - не я слушам, и толкова. Второ, това очевидно е незлоблив и искрен човек, който вярва в това, което прави и го прави достатъчно добре, за да е една от най-големите звезди на страната. Нито е крал, нито е лъгал, и е постигнал благосъстоянието си с труд и възможности.

До миналата седмица така и не му обръщах особено внимание като публична личност. С "Нашата полиция ни пази" обаче Веселин Маринов за първи път в кариерата си излезе от ролята си на доброто поп-момче според някои, и селския идиот в музиката според други. Откъде всъщност идва целият медиен шум около това лековато парче?



От една страна, обществото ни е разделено на две относно акциите на МВР през последната година. Макар и болшинството приветства акциите с гръмки имена, немалка част от хората се дразнят на холивудския привкус на работата на министерството, откак Цветан Цветанов оглави най-важното министерство в България. В същото време стилово песента е позакъсняла с така едно-две десетилетия. Като ухание, внушение и сръчност "Нашата полиция ни пази" напомня силно на лозунгите от времето на тоталитаризма, когато МВР ни пазеше толкова добре, че не смеехме да шукнем. Четейки текста на новия химн все едно съм си купил обновено издание на "Инвентарна книга на комунизма". Уважавам усилията на МВР, но съотнесен към реалните резултати чак такъв комсомолски възторг с овчи оттенък лично на мен ми идва малко повечко.

От друга страна, МВР е институция, в която има твърде малко наистина работещи механизми и наистина качествени хора на високите нива. Средният полицай в МВР е недостатъчно грамотен, недостатъчно социален, недостатъчно адекватен и крайно занемарен като физика и възпитание. И докато Веселин Маринов се възторгва сляпо от "нашата полиция", ставаме свидетели на съвсем не лицеприятни сцени като тази:



Друг не подобен, но и не по-малко смущаващ пример е случка, споделена от мой приятел в омразния на Веселин Маринов Фейсбук, която ще си позволя да цитирам дословно:

"Паркирам на свободно място което не е служебен абонамент, синя зона или частно място. След което излиза един господин и започва да ме заплашва какво ще ми се случи на мен и колата ми ако не я преместя. Няма добър ден, няма добро утро. Веднага се обадих на "органите на реда" които се отзоваха и ме помолиха да си преместя колата тъй като там е офиса на бивш "орган на реда", който бил голям връзкар (точните им думи) и не искали да ми се случи нещо лошо:))) "Вие сте си в правото, моля преместете я, ние ви го казваме не като хора от закона, а като съвет от лична гледна точка!" Най- интересното е че господинът, за когто беше пазено мястото след като е разбрал какво се е случило, е имал наглоста да ме търси на работното място пита и разпитва кой съм и какъв съм..."

И после Веско ще ми разправя колко е искрен. Сигурно, но не е обективен. И не е адекватен.

От цялата работа хубавото е, че полемиката се роди около поп-парче, а не около нов билборд с тлъстия задник на Азис, както обикновено става. Лошата новина е за Веселин Маринов - този път май сериозно сгази лука и миризмата ще го следва още дълго.

На ръба на континента

Усещането да стъпиш там, където свършва Европа, и да надникнеш в океанската бездна под теб, не може да се сравни с много неща. Това е преживяване, което остава завинаги в паметта на човек, който точно в мига, в който се надвеси над безкрайната мощ, осъзнава каква прашинка суета е всъщност. Няма снимка, която да може да пресъздаде магията на Cabo dа Roca - най-западната точка на Европа, където земята отстъпва на водата и тези две стихии зашеметяват с красотата си. И все пак - ето бегла илюстрация на това невероятно място...

Една по-особена любов

Из варненските витрини... Какво ли не правят търговците по време на криза, за да спечелят купувачи. Но в крайна сметка няма нищо лошо в това да демонстрираш една непреходна любов...

Обратни ми ти работи

Третото гей шествие в София вдигна обичайната патардия, и обичайно развълнува повече медиите отколкото обществото. И докато организаторите гордо отбелязаха прогресията на броя участници - от 80 през 2008 до 750 тази година, националистите от БНС обичайно демонстрираха липсата си на политическо, умствено и идейно израстване с контрашествие на стройни и шумни младежи с продрани гласове, кадрите от които вероятно са зарадвали искрено гей братството у нас по не съвсем пристоен начин.



Не разбирам какво толкова се вълнуват от БНС за тези прояви, наричани от медиите парад, а от шестващите - pride. Ние живеем в държава, в която "обратността" е стандарт. Ето някои примери, свързани с прайда:

- Десните партии в лицето на ДСБ подкрепят парада, а левите в лицето на БСП го заклеймяват. Баш наобратно на световните политически тенденции - в останалите страни консервативните десни са по-скептично настроени към изравняване на правата на хомосексуалистите, отколко левите партии. Интересно защо в БСП разграничават народа по признак "сексуалност" - нали уж се борят за свобода, равенство, братство. Или има "равни и по-равни"... отново. Хеле пък против парада да се изказва баш Сергей Станишев, за когото слуховете че си пада по собствения пол са повече от упорити и а-ха да се окажат истина. Но няма лошо, Серго... Лидерът на "партията на народа" трябва да знае че е по-добре е да бъдеш познат като хомосексуалист, отколкото да ти викат "педераст" като се появиш по телевизията - както често прави средният хетеросексуален избирател след 4-годишен мандат с премиер в негово лице...



- Докато от Българския национален съюз се обявяват за морала, порнографски снимки на бившия им лидер Боян Расате шестват из масовата преса... Кое е обратната страна на медала, не е ясно. Тази година Расате го нямаше да брани малката си дъщеричка от заразния хомосексуализъм, но бившите му съратници подеха плама на неадекватния му гняв срещу хомосексуалността без да признават пред себе си нещо много просто - обсесията по дадено явление подсказва нездрав интерес към него. Любпитно как спорадичните прояви на хомосексуални културни знаци в обществото, изкуството и политиката биха могли да изместят от съзнанието на когото и да е силата на една изцяло хетеросексуална среда, в която живеем. Тоест ако момчетата от БНС се опасяват, че единствено хомосексуално послание може да "обърне" сексуалността на човек, израснал в хетеро среда, значи де факто заявяват, че хомосексуализма има извънредно силна привлекателност. Демек обсесията им по темата може да се възприеме като скрити и подтиснати желания, чиято типична проява е хомофобията.

- "Педерастите в Уганда". Африканската държава осъжда хомосексуализма с крайни мерки - присъдата за сексуални отношения на хора от един пол е деяние, наказуемо със смърт. Точно там искат да изпратят членовете на анти-шествието, според собствените им скандирания, своите хомосексуални сънародници. Страшен патриотизъм лъха от хора, чийто стремеж е да заприличаме на държава, поизостанала в почти всяко отношение, и хулейки обществата, към които уж се стремим като нация. Ей на това се казва обратна тяга.

Сбъркани посоки, сбъркани политици, сбъркани послания. Така могат да бъдат обобщени виковете без смисъл по тертия гей парад. И после кои били обратните... Подобни крайни послания, които са анти-, издават безсилие на ума и липса на зрялост... и съотретно на перспектива. Политическа, социална и всякаква.



За всички онези стожери на морала, които цитират недотам точни откъси от Библията, без да спазват доста от повелите на същата тази книга, ще разкажа историята на Мери Грифит - американка с твърди хомофобски позиции, отдадена на семейството си, църквата и Бога. Нейният свят бива разрушен от от откритието че синът й Боби е хомосексуален. Потресена от ужасяващия за нея факт, Грифит прогонва сина си. Няколко месеца по-късно той се самоубива заради нещастна любов към друг мъж и заради отказа на майка си да го приеме. Смъртта му опустошава Мери Грифит. Търсейки спасение от собствената си съвест, тя започва да търси причините за самоубийството на сина си извън техният конфликт... Безуспешно. Грифит осъзнава, че крайността на убежденията й са същинският убиец на Боби. Дневникът му разкрива ужасяващото душевно мъчение, на което е подложен заради отношението на семейството и близките му към хомосексуализма преди да разберат истината за него и ненавистта на родителите му заради сексуалността му. След смъртта му майка му изминава своя собствен път към ада, постепенно израствайки от елементарен хомофоб до човек, посветил живота си на човешките права. В свое интервю тя обобщава историята си така: "Преди да проклинате с лекота в собствения си дом или храм някого, помислете и помнете - детето ви слуша..."

Ако можеха и хомофобите да слушат... Но те са твърде запленени от звуците на собствените си гласове, които кънтят на кухо.