30 април, 2009

Адам Ламбърт

American Idol е най-гледаното шоу в САЩ за последните 6 години и има защо. Дори и само заради откритието на годината: Адам Ламбърт. Макар да изглежда твърде emo, макар за някои да е прекалено театрален, за първи път от много време насам в предаването участва истински артист с невероятен глас. Запомнете името му, защото този човек определено има бъдеще - и глас, който кърти!

Billa промоция

Човек може да си купи какво ли не от Билла, но най-неочакваното предложение бе отправено преди няколко седмици в софийския им магазин в квартал Младост. Там сред изрядно наредените стоки можеше да се открие бутилка, пълна с нещо червено, именувано като доматен сок, без какъвто и да е етикет на нея.





Във времената на строги изисквания към етикетите на продуктите и информацията, която те трябва да съдържат това може да бъде глътка свеж въздух, грубо нарушение или спомени по едно време. Всеки сам си избира.

26 април, 2009

Портрет на една дама

"Романови - краят на една мистерия" е книга на десетина години, чието ново издание съвпада с документалното разследване на предаването "Ясновидци" за една любопитна теза - че в българското село Габарево живее и умира последната руска принцеса.



Факти и догадки:

ХХ век е изпълнен със събития, белязали човечеството. Много факти от историята на века и до днес остават недоизяснени. Една от най големите мистерии столетието е свързана с последната управляваща династия в Русия. В началото на 1918 година, месеци след Октомврийската революция Николай Романов, последният руски цар, е принуден да абдикира. Западните страни и роднините на Романови в Англия и Гърция не пожелават да приемат царската фамилия и по този начин ги обричат на смът.

На 17 юли 1918 година цялото царско семейство, изолирано в къща в Екатеринбург, е екзекутирано от червеноармейците. В приземната стая всички единадесетима Романови, плюс другата група - прислугата, която остава с тях до последния час, загубват животите си. След екзекуцията телата са прекарани с камион, разсъблечени са до голо и се претърсват успешно за зашити в дрехите скъпоценности. Това става до изоставена шахта – хвърлят телата там. Носи се мълва, че това място е несигурно. Изваждат телата от водата и ги изгарят.



Дотук са фактите. Ето и теориите:

Според официалната руска история всички членове на царската фамилия умират. По-късно обаче се появяват съмнения, че всъщност две от децата на Романови – престолонаследникът Алексей и тогава 16- годишната принцеса Анастасия, са спасени.

Има исторически данни, но не и доказателства, че няколко дни след екзекуцията кораб с белогвардейци отплава от Русия. Години по-късно един от тях, Петър Замяткин, споделя, че е трябвало да посрещне царски пратеник. Той се среща с момиче и момче на възрастта на Анастасия и Алексей. При отплаването на кораба червеноармейците откриват огън и момичето е ранено по врата и бузите на лицето. Корабът обаче успява да отплава в неизвестна посока.
Още през 20-те години слуховете за спасението на Алексей и Анастасия се засилват. Смята се, че Алексей умира. Има няколко жени, които претендират, че са изгубената принцеса Анастасия. Най-известните от тях са Анна Андерсън и Евгения Смит. И за двете обаче има доказателства, че са измамници, търсещи достъп до скритото наследство на фамилията Романови.

Изследователите твърдят, че в западните банки Николай II има милиарди долари и че трябва да име лъженаследница, чрез които да се докопат до тези несметни богатства.

Елеонора Крюгер

Това е името на тайнствена дама, която пристига в казанлъшкото село Габарево в началото на 20-те години. Придружена е от немалка свита мъже, които обаче често третира като телохранители или слуги. Появата й е предхождана от заселването на руския лекар Алексеев, за който впоследствие тя се омъжва под натиск на обществеността в Габарево. Семейният им живот става повод за коментари заради често пренебрежителното и грубовато отношение на Елеонора към него. Пред медицинска сестра доктор Алексиев споделя: "Аз имам съпруга, но никога не съм спал с нея".



Въпреки тези отношения двамата се ползват с добро име в селото. Тя е всестранно образован човек, владееща е много езици. Нейният дом се превръща в неофициалното училище на Габарево, в което тя преподава без пари география, история, руски. Вече пенсионираната нейна бивша ученичка Кунка Стефанова си спомня: “Тя беше много добър човек, интелигентен, ерудиран. Към нея се отнасяха с голямо уважение”.

Стефанка Несторова, друга нейна ученичка, допълва: “Много често излизахме на излет с госпожа Нора, родителите ни ни пускаха с нея, доверяваха й се. Тя си носеше статив, рисуваше, а ние събирахме цветя. Учеше ни как да подреждаме саксиите и вазите. Имаше чинно почитание, стаята, където преподаваше за нас беше светая светих. Бяхме селски деца, за пръв път виждахме пиано, портрет на Пушкин. Имаше респект.”

Елеонора прави маскени балове, рисува, устройва вечеринки и литературни четения. "Обликът на селото промени тази жена" - твърдят някогашните деца от селото.



Така, в уроци и никакви спомени за миналото, преминава животът на госпожа Нора, както наричат пришълката в Габарево. Не всичко около нея обаче е толкова светло. Тя е била наркоманка, зависима към хашиша. Хората от обкръжението й винаги са бдели около нея и не са й позволявали да говори свободно. Тя е страдала от сомнамбулизъм и в това състояние е била зорко пазена да няма контакт с абсолютно никой.

Недоизяснени остават и отношенията й с още един чуждоземец, който се установява в Габарево - Жорж Жудин. Мълвата твърди, че е неин любовник или дори брат. Той издъхва през 30-те години от туберколоза и е погребан с почести от предполагаемата си сестра.

Елеонора умира от сърдечна слабост на 20 юли 1954 година, оставяйки огромна диря в съзнанието и спомените на своите съселяни. В Габрево все още говорят с почит и уважение за нея, а след смъртта й оставят празно място в читалището, запазено за нея за вечни времена.

Тайната на Елеонора Крюгер

До края на дните си Елеонора пази изключителната тайна на живота си отпреди пристигането й в Габарево. Кунка Стефанова твърди, че...: "Веднъж нещо искаше да каже, но тя имаше тайна, която криеше… Страхуваше се от комунистическия режим, почва да казва нещо и се ограничаваше…"

Според разследването на журналистката Донка Йотова, която е автор на книгата "Романови - краят на една мистерия", има причини да се смята, че Елеонора Крюгер е оцелялата принцеса Анастасия, а Жорж Жудин е царският престолонаследник Алексей.


Домът на Елеонора Крюгер

"В началото на 50-те години тук живее една австрийка – Шарлота, която след развода си отива в Калофер при детето си. Тя е била приятелка с уредничката на музея на Ботев. Там вижда снимка, на която има ослепителна прилика между царицата и Нора. Уредничката споделя с Шарлота историята на снимката."

Така започва разследване, което води до много и противоречиви резултати и една абсурдна на пръв поглед теза - че Елеонора Крюгер и Анастасия Романова са едно и също лице.

Доводи "против":

Направените ДНК-експертизи. Руската държава е признала за официални експертизите, направени през 90-те години на XX век, според които всички от царското семейство са намерили смъртта си на 17 юли 1918 година. Трябва да се отбележи обаче, че тази експертиза не е приета еднозначно. През 2007 нова експертиза потвърждава, че Анастасия е убита заедно с останалите.

Изборът на България като дестинация. Логично е наследниците на Романови да потърсят убежище в държава, в която след време биха могли да
изявят претенциите си към трона, и където имат роднини с аристократично потекло, а не в страна, в която има толкова силно руско влияние. Да не говорим, че след 1944 година България става част от комунистическия блок.

Твърденията на Елеонора Крюгер. Самата тя се определя като полска графиня, макар всичко около нея да е руско. Тя обаче никога не е изявявала претенции че е свързана по какъвто и да е начин с руската аристокрация, камо ли с Романови.


Водещият на "Ясновидци" Николай Георгиев и журналистката Донка Йотова в дома на Елеонора Крюгер.

Доводи "за":

Петър Замяткин. Това е руски белогвардеец, който живее няколко десетилетия в България. Според него няколко дни след екзекуцията кораб с белогвардейци отплава от Русия. Въпросният Замяткин споделя, че е трябвало да посрещне царски пратеник. Той се среща с момиче и момче на възрастта на Анастасия и Алексей. При отплаването на кораба червеноармейците откриват огън и момичето е ранено по врата и бузите на лицето. Корабът обаче успява да отплава. Такива белези носи и Елеонора Крюгер... Години по-късно, издъхващ в болница, Замяткин споделя пред българина Петър Петров че Анастасия е спасена и е била укрита в България и че той е бил сред хората, чиято задача е била да я опазят.



Външната прилика. Не може да се отрече, че чертите на Анастасия и Елеонора са свързани от значително сходство. Формата на веждите, носа, устните - между двете има ясно изразена прилика. В същото време професор Йордан Йорданов, изтъкнат антрополог, прави съпоствака по молба на Донка Йотова между снимки на Алексей Романов и Жорж Жудин. Според професора от сходството между формата на ушите на двамата може да се допусне, че те са едно и също лице. "Ухото е една от малкото части на човешкото тяло, които не се променят през целия живот." - твърди професор Йорданов.


Алексей Романов и Жорж Жудин

Оскъдната информация за детството на Елеонора. Тя остава няма за миналото си отпреди Габарево до края на живота си, но все пак е изпускала някое изречение пред хора от селото. Споменавала е, че е родена в охолство, че е къпана в златно корито, обикаляна е била от множество слуги и е живяла в дворец, където за нея са се грижели много квалифицирани учени. Владеела е руски, полски, немски, но последния никога не е преподавала. Като дете Анастасия е изучавала същте езици, но има информация, че не е обичала немския език. Малката принцеса е страдала от сомнамбулизъм. Порасналата Елеонора - също. Анастасия е била известна дарбата си да рисува. Госпожа Нора също е рисувала - и то не какво да е. В селото се пази нейна картина, на която е изобразен полски букет. Донка Йотова вижда в изобразените на нея цветя скрити символи. Преобладават маковете - едри, хубави, разцъфнали. Йотова ги съотнася към Мария - хубавата,задявана от войниците Мария, любимата сестра на Анастасия. На картината има също така овес (Олга), тинтява (Татяна), лайки (ромашки - Романови). Встрани пък от всички е засаден самотен синчец, на руски ваильок, царевич, който е отделен от общия букет и не е откъснат. Любопитно е, че Жорж, предполагаемият брат на Елеонора, умира от туберколоза - болест, която по клинични признаци е сходна с хемофилията. От хемофилия страда и малкият Алексей. След смъртта на Жорж, гопожа Нора го погребва с икона - традиция, която може да бъде съотнесена към обичаите за почит в царското семейство.





Рисуващата Анастасия и картината на Елеонора Крюгер

Всички спорове и догадки могат да бъдат решени с ДНК тест, който да разкрие произхода на Елеонора Крюгер и да потвърди недоказаното - че Анастасия и госпожа Нора са едно и също лице. При всички положения изследването на живота на Елеонора Крюгер може да бъде само от полза не само за Габарево, но и за цяла България. Независимо дали Елеонора е или не е Анастаси, тя очевидно е свързана по някакъв начин с влиятелни руски фамилии.

Елеонора умира с думите: “В един от спомениците ми беше написала – за да бъдеш щастлива, бъди доволна от това, което имаш.”

Историята продължава...

23 април, 2009

Семейна история

Разхождайки се в Борисовата градина човек може да срещне какво ли не - дечица, кротко играещи си под звуците на брутален хеви метъл, ексхибиционисти, приканващи в страничните алеи, баби, които се прехласват по "едно време", обяви за намерени и изгубени кучета, колелета и прочие, прочие. Последното обявление обаче само с няколко реда разкрива много за една анонимна майка, мечта на всеки психотерапевт. Позволих си да откъсна едно копие от щедро разпространената обява и ето какво гласи тя:





Колко много история в толкова малко думи... :)

21 април, 2009

Който може го може



Концертът на Мика на парижкия Parc Des Princes е поредната причина да бъде забелязан и най-вече да бъде чут. В ерата на пластмасовия поп и черните хип хоп краткотрайни хитчета ливанецът, отгледан в Париж и Лондон Michael Holbrook Penniman идва да докаже, че "поп" не е мръсна дума. Всъщност да ограничиш Мика до един жанр би било елементарно. В двата часа, в които забива абсолютно на живо пред 55 хилядната публика има малко джаз, малко рок, малко опера и много музика със сериозни шансове да бъде картотекирана за в бъдеще като класика. Близо четирите октави, с които разполага Мика, носят асоциации с всичко от Елтън Джон и Фреди Меркюри, та до Майкъл Джаксън и дори... Марая Кери. Надарен с онази магия, която притежават Дейвид Бауи или Мадона, Мика прави шоу, от което струи талант. От началните акорди на Relax през песни за големи на тегло момичета и гей двойки, та до любовните възходи и падения, Мика е оригинален, луд и интересен. Новата Rain пък показва, че тепърва има какво да покаже в музикално отношение. А да изпееш Grace Kelly на живо (два пъти, на два езика) без да изглежда че ти коства ни най-малко усилие е просто Божия благодат. Седнал кротко зад пианото, яздещ бутафорен дракон, задяващ се с феновете, див и лежерен, навлечен в циркови одежди или полугол, човекът просто си го може. Пък и артист, който е в състояние да изкара перфектен звук от чифт палки и... кофа за боклук си е за похвала. Изгледал съм бая десетки концерти и този на Мика е от малкото, които ще запомня за много, много дълго време.

17 април, 2009

Ентусиазмът на Людмила

Людмила Филипова е красива, сговорлива и лишена от всякакъв талант. Поне белетристичен. Факт е, че притежава друга дарба - да продава. Признавам, хитрушата ме излъга цели два пъти да си купя нейни книги - и двата пъти разбрах, че съм си дал парите за глупости, ама не е луд който яде баницата. В серия от интервюта за всякакви медии сладкодумната Людмила обещава много повече, отколкото може да предложи - вероятно без да го осъзнава.



Въпреки че последната й книга "Мастиленият лабиринт" има претенцията че ще "препускате по страниците й без дъх, а представите ви за реалността, в която живеете, ще се преобърнат до степен, в която сте готови да надникнете в дъното на Лабиринта" - поне според официалния сайт на Людмила, когато я отгърнете, ще намерите малко поводи да посегнете към нея отново. Вътре са се разположили неща от типа на:

"На челото й висеше фeнер. От онези, дето ги носят миньорите. Дългата й коса бе сплетена на плитка. А слабото й тяло се губеше в по-голямото с няколко номера яке."

Така, с къси, насечени, лишени от каквото и да е езиково разнообразие изречения, се мъдри целият заплетен сюжет. На думи той звучи увлекателен, а всъщност се точи като кална литературна вадичка, задръстена с претенция. В интервю за Нова телевизия Людмила Филипова твърди, че не харесва съпоставките с "Шифъра на Леоанрдо", която вероятно има основания да бъде съотнесена към жанра, в който тя твори тия дни. Била й скучна и не успяла да я дочете. Не че "Шифърът на Леонардо" е кой знае колко висока топка, но поне в по-голямата си част е увлекателна - нещо, с което "Мастиленият лабиринт" далеч не може да се похвали. Това, за жалост важи и за предишната нейна книга, която пробвах - "Червено злато", в която авторката успява да се затлачи и като резултат да отегчи до смърт читателя дори в благодатна тема като случая с медицинските сестри в Либия.

Людмила Филипова е тъжен пример за човек с добри идеи и липсата на всякакъв ресурс за тяхната реализация. Ако попаднете на нейно интервю - внимавайте - много е приятна за слушане и гледане, но хич не става за четене.

09 април, 2009

Политическо сметище: Бате Бойко и Мистър Пропър

Станишев ще спасява София от болести, плъхове, хлебарки и зарази, които се разпространяват в столицата от отпадъчна лавина, защото общината не може да се справи със Заплахата. Бойко Борисов пък разправя как в София е чисто като в една същинска Европа и проблем ня-ма. Това се точи вече няколко дни по вестници и телевизии, интернет и неформалните форуми тип градския транспорт, парковете и фризьорските салони. Драма голяма!

Истинската драма е в празнословието на двамата политици - единият премиер без трудов стаж на друга позиция, другият кандидат-премиер с противоречив стаж на разни места и за разни хора. И двамата вече ми причиняват главоболие, замеряйки се денонощно с празни приказки, изпаднали в някаква перверзна логорея. И двамата говорят много и все глупости.


Премиерът: Сергей се пъне да види смъртноносно бедствие в София. Снимка: actualno.com

Сергей придоби срамния навик да вижда всяка критика към него и правителството като: А)безпочвена; Б)политическа атака или В) скрита похвала, която лошата преса и неподготвената опозиция тълкуват превратно. Ето защо свръх-изострените му сетива към софийския боклук (в речника му се прескачат "бедствие", "провал" и "София никога не е била толкова мръсна") са подозрително активни. Как остана глух и сляп за десетките издънки и корупционни практики в собственото му правителство, но пък обонянието към смрадта от болука е толкова чувствително, не е ясно. Слушам го как ще долети като един Супермен, само че по екс-съветски модел, та ще "спасява животи". Може и "танковете да дойдат" на помощ. Всичко му е наред на премиера, че поема и кметски ангажименти... седмици след като пика на действително съществуващата криза отмина. Всичко това отново бие на предизборни трикчета, ама от онези евтинките. И сигурно тези номерца вървят сред по-простоватото население - основен избирател на приятелите му от ДПС и оказващо значителна подкрепа на собствената му партия.


Кметът: Бойко Борисов се пъне да види София като Виена

От друга страна е бат' Бойко. Висок, бръснат, със светли очи. Тези очи виждат различно от очите на останалите хора. През неговия поглед София блести с чистотата ту на Виена, ту на Страсбург. Ако Станишев обрисува несъществуващ отпадъчен Армагедон, то Борисов не вижда очевидното - че макар да не ходим по килим от боклуци, хигиената в София е далеч по-близо до Ориента, отколкото до Запада. В такива ситуации Борисов започва да се инати като малко дете, което тропа с крак и си настоява своето. В подобни моменти започват световните конспирации, чиято единствена цел е да самотират ГЕРБ и него в частност.


Кристалната чисгтота на Студентски град в разгара на кризата. Снимка: http://zhelev.there4you.org/

Докато Борисов е застанал сред боклук и му е чисто, а Станишев се изживява като мистър Пропър (с него, ако не помните, е хем по-чисто, хем по-лесно и след помощта му е чудесно), смрадта на сметището, в което се е превърнало политиката, далеч прекрачва столични квартали като Студентски град, Мусагеница и Дружба. Тя се стеле над цялата държава в същия момент, в който Станишев и Борисов са сред най-одобряваните лидери сред населението. Отпушете си носовете, уважаеми съграждани. Че инак ще ни смърди още дълго.

07 април, 2009

Изборна еквилибристика

Предложенията за промени в изборния закон, включващи идеята за вдигане на прага за влизане в парламента за коалиции на 8%, са показателни за много неща в политиката. И пораждат няколко въпроса:

1. Защо? Каквото и да твърдят от ДПС и БСП, "избистрянето" за подобни идеи прилича много повече на мерки, взимани срещу конкретни политически опоненти, отколкото на желание за корекции на един недомислен закон. Между другото, приет с голяма част от гласовете на същите лица от политическата сцена. Това е като състезание, в което единият отбор може да променя правилата когато си поиска според изгледите за победа. Няма място за fair play.

2.Кога? Съставът на кабинета на тройната коалиция се утвърди като правителство, което взима скоростни, често неадекватни и на моменти истерични решения в последния момент. Дори да приемем че подбудите за конкретно тези изборни промени са кристално чисти и помислите на вносителите им са чисти като на девица, хей, докосната за първи път, остава въпросът защо те се предлагат буквално седмици преди самия вот. Остава усещането за несигурност, неувереност и закърпване на нещата в последния момент. Подобни промени приличат на ремонтирана софийска улица - около събитието се шуми много, материалите са некачествени, поставят се набързо и имат краткотраен смисъл. За жалост това се отнася до значителна част от политическите решения взети в последните години.

3.С какъв ефект? Живеем в държава, в която доверието към политиката и политиците се срива, апатията към изборите се засилва и мнозина отказват както да вземат участие в настоящия политически живот, така и да полагат усилия нещо в тази сфера да се промени. Подобни ненавременни и подбудени от съмнителни мотиви законодателни актове (или опити за такива) допринасят единствено за все по-вулгарното отношение на хората към властта. Ако все още са останали единици гласоподаватели, които хранят илюзии че политическата върхушка и управляващите партии обслужват нещо различно от собствените си интереси, то подобни решения би ги разколебала - в най-добрия случай.

А дали подобна апатия не е търсен ефект?

02 април, 2009

Тайната на писмото

Научих я случайно преди години. Историята на един вече 86 годишен човек, който отчаяно се е вкопчил в живота, защото не бива да го напуска, преди да е разкрил най-важната тайна в живота си. Нарекох я за себе си "унгарската история". Тя е илюстрация за това как понякога животът имитира изкуството - а не обратното. Това е историята на Тодор Драганов. Той я сподели с мен, аз ще я споделя с вас.

Началото на тази история е поставено през месец март 1945 година, когато е изпратен от щаба на българската армия в Унгария. Там е настанен в Буда, сред развалините и руините на поредната неосъществена нова визия за света.

Един ден през късната пролет на тази преломна за Европа година, Тодор среща на улицата възрастна жена, буквално превита на две под тежестта на дамаджана. Той я съжалява, и й помага да пренесе товара си до дома й. Тя го кани, за да го почерпи за услугата. Изчезва в съседната стая и вместо старицата, на нейно място се появява млада унгарка. Тодор разбира, че това е предрешената старица. В онези следвоенни времена младите жени са принуждавани да се преобличат като баби, за да избегнат опасността да бъдат заведени да работят по лазарети - или по-лошо, да бъдат "използвани" от съветските войници за физическа разтуха.

Каталин е самотна 23 годишна унгарка. Мъжът й е в неизвестност. Други близки наоколо няма. Детето, за което толкова копнее, така и не се появява. Тя е сама, без ясна представа какво я очаква за в бъдеще. В такъв момент се появява Тодор. Самият той има жена и дъщеря в България. Той не спестява на Каталин истината за семейството си, но въпреки нея случайната среща между 25 годишния Тодор и 23 годишната Каталин е началото на една краткотрайна, но бурна любов.

Въпреки че Тодор не е готов да напусне съпругата си заради, тя е съгласна и на краткотрайна връзка.

Едва месец след запознанството им, Тодор е изпратен във Виена. Той прави уговорка с унгарската си изгора, че където и да е по света, ще й се обажда. Оставя й адресът си в България и заминава за Австрия. Двамата се чуват само веднъж. Това е последният им разговор.

През есента на 1945 година Тодор се завръща в България при жена си и дъщеря си. Няколко месеца по-късно в дома му пристига писмо на унгарски. Подателят е Каталин Габоне. Дни наред Тодор не намира време да го преведе. Когато най-сетне решава да го направи, се оказва, че писмото е изчезнало.

Тодор остава при своята съпруга. Постепенно писмото бива забравено. Двамата имат още една дъщеря и живеят заедно до смъртта на жена му преди няколко години. Подреждайки вещите й, една от дъщерите им попада на странна находка. В книга, принадлежала на съпругата на Тодор, е скрито писмото, написано на унгарски език преди близо 60 години. Тодор решава да разбере най-сетне какво е неговото съдържание. Ето част от него:

“Здравей, Тодор. Много пъти мисля за теб. Бих искала да си тук сега с мен. В мислите си винаги съм с теб. Нашето малко бебе е много сладко… Въпреки че не си до мен, ти поне ме направи щастлива. Много те обичам и много ми липсваш. Винаги ми се обаждай, за да знам дали си жив и дали се интересуваш от мен и детето си. Знам за твоите жена и дъщеричка, но ми се иска да се виждаме, макар и рядко. Моля те, не ме напускай завинаги. Никога не ще те забравя. Твоя: Каталин”

Това писмо така и остава непрочетено повече от половин век. Каталин така и не получава отговор, а едва след 60 години Тодор разбира за детето, което има заедно с нея. Дете, което вероятно е отраснало с представата, че баща му не желае да знае нищо за него.

“Опитвам се да забравя” – каза ми Тодор – “Но… такова нещо не се забравя.”

Направих много усилия да му помогна. Свързах се с унгарското посолство. Резултат няма. Каталин е изчезнала безследно.

Реших да споделя тази толкова лична история на един отиващ си човек, защото тя носи в себе си толкова много и си заслужва да бъде разказана и да остане дори когато героите в нея вече ги няма.

Драматизация на историята беше направена в предаването на бТВ "Ясновидци". Може би в света, в който всичко е достъпно навсякъде, този разказ и тази негова визуализация ще помогнат и Тодор ще открие своя вече 60 годишен син или дъщеря. Ако ли не, предназначението на писмото, писано от ръката на Каталин преди цели 60 години, никога няма да бъде изпълнено...