27 март, 2009

Кристияна Вълчева: Тъжно! Факт!

"Vip Brother" тръгна в ефира с обещанието да съдържа малко сензации и много смислени каузи. Обещание, което издържа само няколко дни. След като изимитира де що формати има в ефира, включително "Великолепната шесторка", хората, които снимат в Къщата се върнаха към това, което правят най-добре - сензациите. И правилно - народът изпитва неспирен глад за хляб и зрелища. Хлябът (и шампанското) са от продуцентите, останалото го предоставят звездите. На различни нива.

В Къщата има много хора, които са там заради имената си. Имена, изградени с труд, талант, интелект. Сред тях се промъкват и не толкова надарени хора - като Дачо, известен с любовно-семейната си сага със Софка Маринова или Тодор Славков, известен с това, че е лежал в затвора заради изнасилване. И заради това че е внук на диктатор и син на пияница.

Най-странен е статуът на съквартирантката Кристияна Вълчева - медицинска сестра, живяла петнайсетина години в Либия, осем от които в затвора по редица обвинения. Най-тежкото от тях е участие в умишлено зарязаване на повече от 400 деца с вируса на СПИН. След като Кристияна се завърна в София, статутът й на жертва бързо придоби звезден оттенък. Никога не съм разбирал отношението на мнозина, които охулиха медицинските сестри след като бяха спасени от смъртното наказание. Но...

Когато един цял народ се е молил за теб, а десетки страни са се застъпили заради всичко несправедливо преживяно от теб, ти вече не си просто разтурницата от малък град. Ти не си и жертвата на ужасяващи събития. Ти си обществена личност.


Кристияна по времето, когато беше мъченица. Снимка: вестник "Сега"

След завръщането си в България Кристияна издаде заедно с журналистката от бТВ Миролюба Бенатова посредствено книжле за преживелиците си в Либия. В него има малко от преживяното по време на процесите срещу нея и много от псевдобохемския живот, който Кристияна е водила в Либия. Начин на живот, който лъсна от екрана на VIP Brother.

Видяхме я - пияна, проста, елементарна, в алкохолен диалог с ретрограда Тодор Славков. Не е проблем да е каквато си иска, когато е зад стените на собствения си дом. Когато обаче си в благотворително предаване, гледат те стотици хиляди зрители и голяма част от тях са те подкрепяли в най-тежките ти моменти, ти трябва да знаеш какво можеш да правиш и къде да го правиш. С поведението си Кристияна дава козове на всички критици и циници, които оплюха медицинските сестри след завръщането им у нас. Във вече глобалния свят, в който живеем, кадрите със заляната в свинщина Кристияна са достъпни навсякъде по света - включително в Либия. Страната, в която мнозина са убедени, че Кристияна е серийна убийца.

Диалогът, който Нова излъчи, завършва с кадри, в които Кристияна изплюва фразата: "Тъжно. Факт!" Мисля, че с нея най-добре илюстрира себе си.

26 март, 2009

"Ясновидци" - между документалното кино, криминалистиката и реалити формата



На пръв поглед предаване, озаглавено "Ясновидци", буди снисхоздителни усмивки преди всичко останало. В годините след 1990 безчет ясновиждащи, ясночуващи и пророци от всякакъв калибър започнаха да облъчват останалите, изпаднали в емоционална, финансова и житейска криза заради промените. Появиха се вестници, тв канали и платени телефони, всички посветени на тази древна, но и недоказана дарба.

Когато миналата година бТВ стартира проекта "Ясновидци" очакванията бяха межу лоши и никакви. Голямото предимство на шоуто обаче се оказа, че то не заема позиция по въпроса има или няма такива хора у нас. За сметка на това нещо толкова "на ръба" в много отношения, като темата за ясновидството, бе превърнато в повод да се проведат както атрактивни, макар и безмислени експерименти, така и да се разкажат наистина интригуващи сюжети.



Във втория си сезон "Ясновидци" прави крачка напред, избягвайки още от първоначалната си идея да изследва способностите на такива хора. Наред с предизвикателства, чиято единствена цел е да видим "кой ще познае", в шоуто ще са заложили на неочаквана за мнозина смесица между много от жанровете в телевизията.

Някои от експериментите, проведени в предаването, приличат повече на филми на History Channel, правейки достъпни за широката аудитория малко известни или непопулярни исторически факти. Наред с търсенето на симулирано изчезнали хора, дирене на скрито съкровище и нареждане на хора по професии, в "Ясновидци" са заложили на силно драматични сюжети, сложни криминални случаи, и най-интересното - ровене в миналото и настоящето на България. Оказва се, че в страната ни има безброй изключителни сюжети, и макар реалити шоу, посветено на паранормалното едва ли е най-очакваното място те да бъдат изложени, е чудесно че все пак ще станат достояние на огромен брой хора.



Не на последно място "Ясновидци" се отличава от всички останали предавания, излъчвания в момента, със своята визия и усещането за кино, с което е пропито шоуто. Това си личи дори още от тийзърите, с които бТВ зарибява аудиторията си да го гледа и които качих тук. "Ясновидци" започва тази вечер от 20 часа.

24 март, 2009

Интервю с убиец

Интервюто, което ще прочетете, е истинско. Въпросите са мои. Отговаря им тийнейджър, обвинен в опит за убийство. Името му е И., градът, в който живее е малък, отговорите му са неподправени, нецензурирани и понякога шокиращи. Поне за мен. Защото издават начин на мислене, изкривен - от кого ли? От средата, от семейството, от начина, по който работи държавата. Няма да кажа как се добрах до това момче и защо се съгласи да ми разкаже всичко това. В случая не е съществено. Същественото е друго - преценете сами:

На колко си години?
- На 19.

- Казваш, че ти е кофти - защо?
- Ми зле ми е, да. Може да вляза в затвора за 3 до 5 години.

Защо?
- Ами нападнах един човек и сега е с опасност за живота.

Защо го направи?
- Без причина, полудях просто. А сега животът ми се проваля.

Как така ще напaднеш човек без причина?
- Ми взех един наркотик в една дискотека, не знам какво беше. Бутнаха ми го. Не помня, много ми е тъмно, само знам, че бях в полицията. Оня си ударил главата, в болница е, и сега може да умре.

Какъв наркотик взе?
- Не знам, дадоха ми там нещо, за пръв и последен път ми беше. Все пак всяко 19 годишно момче е взимало наркотик.

Не те ли притеснява, че човекът може да умре?
- Ми притеснява ме, ама все пак той е на 80, а аз съм на 19, моят живот е по-важен.

И сега какво?
- Сега говорих с адвокат, той каза, че може да направи така, че да мина само на условно, но аз нямам пари да платя и така. Абе ужас.

Дано поне човекът оцелее...
- Е, дано, но аз съм по-важен сега.

Само че той не невинен, а ти си виновен.
- Знам, и съжалявам за всичко. По принцип аз съм много спокоен човек, и не съм имал никакви проблеми, но всяко момче на тая възраст пробва наркотик. Това ще ми е за урок.

Дано.
- Дано, само искам да се отърва, другото не ме интересува.

Делото предстои.

18 март, 2009

Полюцейщини

Преди да искат увеличение на заплататите си, да пушат, пият минерална вода и мятат пагони, представителите на родната полиция би трябвало да си помислят не дали исканията им имат основания, а дали имат ресурса да ги заслужат. Принципната позиция, че хората, които би следвало да пазят реда и закона, трябва да получават добри възнаграждения, определени протекции и по-добри условия на труд, би могла да бъде и моята позиция. Съотнесена обаче към "материала" в полицейските структури, тя става леко неадекватна.

Бил съм в повече от десет европейски държави и независимо дали става дума за Русия или Франция, за Чехия или Германия, в цялата територия на Стария континент полицаите са на почит. И не случайно. Начинът, по който изглеждат, начинът, по който се държат, не само умението, но и готовността им да помогнат на хората, независимо дали търсиш определена банка, автобусна спирка или помощ от каквото и да е естество, вдъхва респект. Какво си имаме тук - разпасана картинка. Това, което МВР показва чрез служителите си на улицата трудно вдъхва нещо повече от присмех (в най-добрия случай). Катаджии, патрулкаджии, следователи и прoчие у нас се асоциират с рушвети, произволия, некомпетенстност и въпиюща простращина. За жалост - често и с грамотността на осемгодишни.



Прост пример: навръх официалния празник на България група полицаи са отцепили района на Народното събрание заради митинг на партия Атака. Измежду редовите полицайчета се разхожда свиня с мустак и униформа - полицейски началник. Без в главата му да вирее мисъл какво работи и къде се намира, бъчвата под пагон нарежда на висок глас нещо в смисъл: "Абе пýсни го ти казвам бе, ееей! Кво ме интересува мене, че е нарушил правилата, аз ти казвам да го пуснеш... Хубу, пиши му акт, ама после ще си имаш проблеми, а аз пак ще го оправя, щото го познавам бе!" Грухтенето в този смисъл продължава около 3 минути в невъзмутимото присъствие на останалите полицаи. Смях! И срам... Поне за мен - срамно ми стана, че присъствам на тази долна сцена. Гнусна и показателна. А когато към нея прибавим новината няколко седмици по-късно, че полицай е хванат да купува наркотици от наркодилър, картинката става истински карикатурна.

Не казвам, че всички в МВР са като въпросните персони. Казвам, че лицето на полицията по улиците често е такова. Че полицаите рядко срещат уважение и доверие и често - презрение и подигравки. Заслужени.

Та когато в МВР има по-малко поводи за подобни чувства, ще подкрепя изцяло служителите му в техните искания. Дотогава предпочитам данъците, които си плащам, да отиват другаде.

14 март, 2009

В името на народа

Глупостта има различни измерения и напоследък оттенъците на всяко едно от тях блести с безмилостна яснота в решенията на разни политици от разни партии по разни въпроси. През изминалата седмица няколко законодателни бисера се отличиха сред общата политическа плява.

Най-напред творчество проявиха депутатите от нещо, именувано като Комисия по гражданско общество и медии. Позовавайки се на Закона за лобистката дейност, в който е заложена "забрана за застъпничество на каузи, нарушаващи обществения морал и разписаните в конституцията религиозни, етнически и расови вражди", те измъдриха противоречащ със смисъла на въпросната забрана текст. Предложението на умните глави от комисията е за забрана "застъпничеството в полза на гей бракове, хомосексуално съжителство и осиновяване от еднополови двойки." Дето има една дума, всичката мара вталасала, та се хванала да прави от нищо нещо. Докато все повече страни правят постъпки за признаваме на хомосексуалните отношения и третирането на сексуално различните като всички останали, ние бягаме с все сили в обратната посока. Ирония, а? Пак излязохме "обратни" на значителна част от света, нарушавайки правата на "обратните". Забраната за съжителство на подобни двойки например е колкото нелепа, толкова и ненужна. Точно два етажа над наетия от мен апартамент живее гей двойка. С предложената забрана, депутатите поставят тяхното съжителство извън закона и ми дават възможността да взема да звънна в полицията и да ги наклепам, ако случайно нещо не ме изкефят. Защо ли? Ми ей така, нали са "педали", защо пък да не им отровя живота, след като закона ме подкрепя? Освен че е безмислено, въпросното предложение е и доста цинично. То е гласувано от народни преставители, в рамките на чийто мандат техен колега бе осъден за хомосексуални действия... условно. Какво се опитват, да измият срама от челото, насаждайки омраза на сексуална основа и лишвайки група хора от възмжността да получат елементарни права, полагащи се по иначе справедливите закони на Република България? Така се доказва то че си истински мъж. Но трябва да пазим морала, нали така..

В духа на морала е и следващото законодателно прозрение. Този път то извира из дебрите на мисълта, помещаваща се в Столичния общински съвет. Преди дни общинарите наложиха серия от забрани за дейности на обществени места. Сред просията, врачуването и продажбата на вестници по кръстовищата, се открои едно забележително решение - забраната за консумацията на бира в парковете на София. То точно това е проблемът на столицата, затънала в смрад, боклуци, безумно некачествено строителство, задръствания, сипаничава инфраструктура и поп фолк кмет. Бирата! Тя е виновна! Да я спрем - в името на децата, разбира се. Обяснението на съавтор на забраните, цитирано от медиите, бе че не можел да гледа как 15 годишни се наливат с бира по парковете. Интересно решение на проблема - в град, в който много повече от бира може да се намери в коридорите на всяко училище, в който свободно се продават алкохол и цигари току до учебните сгради, няма да се заемем с това как да ограничим тези продажби, а ще забраним консумацията им по пейките на градинките. Не че са толкова много. Разбира се, забраната важи за всички, независимо от възрастта, придружена с ограничаването на слушането и изпълнението на музика и други "несвойствени шумове", нарушаващи обществения ред. За шума от псувните заради начина на придвижване в София не се говори, защото то и във Виена е така - мръсно, грозно и със задръствания, по Бойко Борисов. Сега, като се забрани бирата и музиката, нещата ще се оправят. И ще сме същинска Виена.

Поредното, но едва ли последно законодателно решение тип "Параграф 22" само за тази седмица пак се пръкна в София. За да решат проблема с наплива към детските градини, които (предвидимо от години) могат да приемат наполовина по-малко деца от желаещите, общинарите измислиха гениална формулировка, че въпросните образователни заведения могат да измислят собствени критерии за прием на деца. Например - с предимство да са децата на родители, направили дарение на конкретната детска градина. В държава, в която корупцията дефилира на всяко ниво, лъснала, цинична и гола, подобни решения със сигурност не помагат да бъде преборена. Даже напротив - създават условия да се случи, в случая зад мъглявото и лишено от особен смисъл понятие "собствени критерии".

Това беше най-доброто от тази седмица, до петък. За нещастие днес е събота, работен ден. До края на деня могат да ни зарадват с още едно значимо решение, което ще ни оправи бакиите. Междувременно ако случайно сте хомосексуален с дете, за чиято детска градина нямате възможност да направите дарение, че пиете и бира под слънчевите лъчи в някой парк, по-добрете идете някъде другаде. Тук няма да ви позволят ни да обичате, ни деца да отглеждате, ни да излезете да се забавлявате на открито. И всичко това в името на морала. Ъм да, и на народа...!