14 ноември, 2007

Ние, лузърите

В прогимназията хич не ми беше хубаво. Сигурно защото имах очила, бях слаб, нисък, умен и с пъпки.

В гимназията беше по-добре - но така и не станах част от училищния елит - на отличниците, на красивите или нма други групички. Срещам се понякога с бившите си съученици. Те палят със същите жестове същите нискокласни цигари, които пушеха тогава. Вълнуват се от същите неща. Поватрят отново и отново същите спомени. Може би защото по онова време – за разлика от мен, са се чувствали щастливи.

Сега нещата са много различни. Защото ние, лузърите, имахме накъде да се развиваме. Гледам някогашните училищни звезди ми е малко мъчно – заради скучните или нископлатените им професии, заради същите онези безкрайни теми на разговор, заради всичко, по което приличат на себе си от онова време. Оказа се, че ние, лузърите, сега сме от другата страна. Трябва ли да злорадтстваме...? Едва ли. Трябва обаче да си дадем сметка, че не всеки успява да обърне съдбата си. Обидите, подтискането и наисилието над личността в училище често създава чудовища...

Тук ще можете да прочетете откъси от писма на хора, участвали в “Пълна промяна”... Прочетете ги и се замислете дали вие сте правили нещо такова, каквото са им причинявали техните съученици. Дали вашите деца не са звезди днес и лузъри утре... Помислете си колко по-лесно е да обърнеш внимание на някого, пък бил той и с очила и пъпки, отколкото да му се подиграеш или да го отхвърлиш. Да си толерантен понякога може да е печелившо...

Прочетете тези откъси, а после вижте едно филмче срещу насилието в училищата. Текстът му е писан от едно дете, Лора Граймс, което е било една от нас, лузърите. То вече не е на Земята, но пак успя да се превърне от лузър в победител... с тези думи. Самоубило се е, защото не е издържало на това, което са му причинявали другите... Преводът е на моя приятелка, която е от онези, които винаги са били първенци..., но никога не са разделяли хората в категориите, за които писах по-горе. Помислете и за това...

Из писмо 1

“Настана време да тръгна на училище. С голата си глава, скрита от забрадка, с опадалите мигли и вежди, аз бях коренно различна от останалите. От първия си ден в училище станах обект на постоянни подигравки, обиди, ненавист, унижения и злоба. Децата се оказаха най-големите ми и безпощадни съдници. Но не бяха само те. Виждах отвращението в очите на учителите, страхът в очите на родитеите – да не би да съм заразна, да не би да навредя.

В гимназията отново бях атракцията на междучасията и причината за подигравки и унижения. Затворих се в себе си, търпях, мълчах и преглъщах всичката помия в името на образованието си. Друго така или иначе си нямах. Трябваше ми много малко за да бъда щастлива, но не се намери кой да ми се усмихне и да ми даде това щастие...”



Из писмо 2

“Още от ученичка страдам заради грозното си лице. Всички момичета ме избягваха, а момчетата не ме поглеждаха. Стоях си самотна вкъщи, никъде не ходех, никъде не излизах, освен когато ходех на училище. И там се опитвах да се скрия. Като тийнеджърка гледах тайничко как моите връстници излизат на дискотека, събират се, забавляват се... Аз пропуснах всичко това и то само защото се притеснявах от грозотията си. Така ми викаха: “Ето я, грозотията идва!” Какво ли още не съм чувала за себе си: “мършавата крава”, “вещицата”... не искам да си спомням всичко, което ме е застигало. Дори не отидох на абитуриентската си вечер – нямах нито желанието да изтърпя подигравките “като за последно”, нито самочувствието да се облека и гримирам. Знаех си, че и най-хубавата рокля няма да ме разхубави, напротив – аз ще я загрозя.

Станах много затворена и подтисната, научих се да не говоря с хората, когато вървя по улицата да не ги поглеждам в очите. Родителите ми се разведоха и израснах сама, в безпаричие и мизерия. Омъжих се някак случайно, за първия човек, който ми обърна внимание. Имам две деца, които са едничката ми радост...”


Из писмо 3

“В училище момчетата ме биеха, подстрекавани от слабичките хубавици, които изпитваха някакво перверзно удоволствие да ми се присмиват. Почти винаги изчаквах часовете да започнат и тогава влизах в клас, за да си спестя подигравките и боя. Винаги ме удряха в корема и до ден днешен не мога да забравя злобата и яда на тези млади момчета. Имаше един, който не пропускаше ден без да ме удари. През междучасията се криех по тоалетните, закуска никога не си купувах сама – карах някой друг да го направи, защото винаги ми се подиграваха, когато ям. Явно са очаквали, че след като съм дебела никога не изпитвам глад. Часовете по физическо бяха кошмар за мен не заради натоварванията – бях пъргава и енергична въпреки килограмите. Ужасяваше ме мисълта да се преоблека пред другите. Понякога учителката ме караше насила да се преоблека, понякога се смиляваше и ме оставяше сама в съблекалнята, за да ме изпита в междучасието. Благодарна съм на тази жена и никога няма да я забравя.”




Ако вие сте едно от онези деца, които са подлагани на унижение или насилие - не унивайте! Ако имате нужда от помощ - потърсете я на телефон 0 800 19 100. Безплатно е.

08 ноември, 2007

В помощ на "Господари на ефира"


"Здравей, България" развълнувано дискутира стачката. Като гледам надписа май реформи в образованието отдавна са били наложителни. :)

03 ноември, 2007

Улица "Златна врата"


Не знам кой я е кръщавал тая улица в софийския ЖК "Стрелбище", но определено е проявил грозен сарказъм с избора да постави табелката точно тук...

02 ноември, 2007

Програма на Българската национална телевизия отпреди 30 години

Във времената, в които телевизия, интернет и всевъзможни медии ни заливат с игри, шоупрограми, порно и какво ли още не, е трудно да си представим света, отпреди само 3 десетилетия. Тогава на принципа на единствения избор имаше една партия, еднаква цена на билетчетата навсякъде (6 стотинки) и - разбира се - една телевизия. Прави впечатление, че програмата на БТ отпреди 30-ина години указва точно на пролетариата за кого е предназначено конкретното предаване - "За пионерите", "За любителите на спорта" и така нататък. Ето я, в целия й социалистически блясък. Посмейте се, 
намръщете се или си спомнете с носталгия ония времена.



Снимка: вестник "Сега"

Понеделник, 18 ноември

17,30 Беседа по решенията на Юлския пленум на ЦК на БКП
18,00 Новини
18,10 За пионерите: “Барабанче”
18,30 “Децата на цирка” – филм
19,00 “Красиво и удобно” – икономическо предаване
19,20 За народната армия: “С песен в строя” – концерт
19,40 Реклами
19,45 Мелодия на месеца
19,50 Лека нощ, деца!
20,00 По света и у нас
20.20 Спортен екран
20,30 Телевизионен театър
21,40 Лауерати на международни концерти
22,00 Новини

Сряда, 20 ноември

11,00 Ученици, предаваме за вас! Програма за учениците от професионално-
техническите училища: “Чугун”, “Желязо-въглеродна диаграма”, “Горещо валцоване на металите и “Горещо щамповане на стоманата”
16,30 Ученици, предаваме за вас! (повторение)
17,30 Интервизия – предаване за Берлин
18,10 За пионерите: “Сладкарница “Златното петле” – предаване от Русе
19,10 На спортни теми
19,20 Реклами
19,30 За любознателните: “Следи под водата”
19,50 Лека нощ, деца!
20,00 По света и у нас
20,20 Политически коментар
20,30 “Операция “Тръст” – съветски игрален филм, терта серия
22, 00 “Скулптурата на Барок” – унгарски документален филм
22, 20 Музика – изпълнения на квартет “Димов” и засл. арт. Николай Гюзелев
22,50 Новини

Още спомени от светлото минало търсете в "Инвентарна книга на социализма" на Яна Генова и Георги Господинов , изд. "Прозорец", 2006