27 юни, 2010

Обратни ми ти работи

Третото гей шествие в София вдигна обичайната патардия, и обичайно развълнува повече медиите отколкото обществото. И докато организаторите гордо отбелязаха прогресията на броя участници - от 80 през 2008 до 750 тази година, националистите от БНС обичайно демонстрираха липсата си на политическо, умствено и идейно израстване с контрашествие на стройни и шумни младежи с продрани гласове, кадрите от които вероятно са зарадвали искрено гей братството у нас по не съвсем пристоен начин.



Не разбирам какво толкова се вълнуват от БНС за тези прояви, наричани от медиите парад, а от шестващите - pride. Ние живеем в държава, в която "обратността" е стандарт. Ето някои примери, свързани с прайда:

- Десните партии в лицето на ДСБ подкрепят парада, а левите в лицето на БСП го заклеймяват. Баш наобратно на световните политически тенденции - в останалите страни консервативните десни са по-скептично настроени към изравняване на правата на хомосексуалистите, отколко левите партии. Интересно защо в БСП разграничават народа по признак "сексуалност" - нали уж се борят за свобода, равенство, братство. Или има "равни и по-равни"... отново. Хеле пък против парада да се изказва баш Сергей Станишев, за когото слуховете че си пада по собствения пол са повече от упорити и а-ха да се окажат истина. Но няма лошо, Серго... Лидерът на "партията на народа" трябва да знае че е по-добре е да бъдеш познат като хомосексуалист, отколкото да ти викат "педераст" като се появиш по телевизията - както често прави средният хетеросексуален избирател след 4-годишен мандат с премиер в негово лице...



- Докато от Българския национален съюз се обявяват за морала, порнографски снимки на бившия им лидер Боян Расате шестват из масовата преса... Кое е обратната страна на медала, не е ясно. Тази година Расате го нямаше да брани малката си дъщеричка от заразния хомосексуализъм, но бившите му съратници подеха плама на неадекватния му гняв срещу хомосексуалността без да признават пред себе си нещо много просто - обсесията по дадено явление подсказва нездрав интерес към него. Любпитно как спорадичните прояви на хомосексуални културни знаци в обществото, изкуството и политиката биха могли да изместят от съзнанието на когото и да е силата на една изцяло хетеросексуална среда, в която живеем. Тоест ако момчетата от БНС се опасяват, че единствено хомосексуално послание може да "обърне" сексуалността на човек, израснал в хетеро среда, значи де факто заявяват, че хомосексуализма има извънредно силна привлекателност. Демек обсесията им по темата може да се възприеме като скрити и подтиснати желания, чиято типична проява е хомофобията.

- "Педерастите в Уганда". Африканската държава осъжда хомосексуализма с крайни мерки - присъдата за сексуални отношения на хора от един пол е деяние, наказуемо със смърт. Точно там искат да изпратят членовете на анти-шествието, според собствените им скандирания, своите хомосексуални сънародници. Страшен патриотизъм лъха от хора, чийто стремеж е да заприличаме на държава, поизостанала в почти всяко отношение, и хулейки обществата, към които уж се стремим като нация. Ей на това се казва обратна тяга.

Сбъркани посоки, сбъркани политици, сбъркани послания. Така могат да бъдат обобщени виковете без смисъл по тертия гей парад. И после кои били обратните... Подобни крайни послания, които са анти-, издават безсилие на ума и липса на зрялост... и съотретно на перспектива. Политическа, социална и всякаква.



За всички онези стожери на морала, които цитират недотам точни откъси от Библията, без да спазват доста от повелите на същата тази книга, ще разкажа историята на Мери Грифит - американка с твърди хомофобски позиции, отдадена на семейството си, църквата и Бога. Нейният свят бива разрушен от от откритието че синът й Боби е хомосексуален. Потресена от ужасяващия за нея факт, Грифит прогонва сина си. Няколко месеца по-късно той се самоубива заради нещастна любов към друг мъж и заради отказа на майка си да го приеме. Смъртта му опустошава Мери Грифит. Търсейки спасение от собствената си съвест, тя започва да търси причините за самоубийството на сина си извън техният конфликт... Безуспешно. Грифит осъзнава, че крайността на убежденията й са същинският убиец на Боби. Дневникът му разкрива ужасяващото душевно мъчение, на което е подложен заради отношението на семейството и близките му към хомосексуализма преди да разберат истината за него и ненавистта на родителите му заради сексуалността му. След смъртта му майка му изминава своя собствен път към ада, постепенно израствайки от елементарен хомофоб до човек, посветил живота си на човешките права. В свое интервю тя обобщава историята си така: "Преди да проклинате с лекота в собствения си дом или храм някого, помислете и помнете - детето ви слуша..."

Ако можеха и хомофобите да слушат... Но те са твърде запленени от звуците на собствените си гласове, които кънтят на кухо.

15 юни, 2010

Иде плодовито поколение

Господ да поживи студентските несгоди:



(За да видите по-ясно този шедьовър натиснете върху снимката)

14 юни, 2010

The Rocket Man Live

След AC/DC и Дилън през 2010 още една легенда, която поколения наред са мечтали да чуят и видят на живо, излезе на българска сцена. След 2 часа и половина без прекъсване и изцяло на живо е ясно, че мистър Елтън Джон все още е във великолепна вокална форма. Четирдесет и три години след като светът за първи път чу гласа му, и тонове алкохол и наркотици впоследствие, чичо Елтън все още звучи по начин, който малцина в поп музиката биха могли да постигнат.


Елтън Джон се къпе в любовта на българската публика.

Истината обаче е, че лично аз очаквах далеч повече от него. Бих предпочел 90 минути, изпълнени с енергия и хитове , пред 150-те на брилянтни, но продължителни изпълнения на песни, някои които знаят само най-заклетите фенове. Елтън Джон пропусна "Nikita", "Can You Feel The Love Tonight" и още тонове класики заради не толкова любими - и най-вече не толкова познати песни. И всичко това на турне, чието подзаглавие е "The Definitive Hits". Лени Кравиц също не изпя само познати парчета по време на концерта си в София, но за сметка на това влагаше толкова енергия и музикантски хъс в изпълненията си, че тълпата буквално беше в ръцете му и правеше с нея каквото си поиска. Мадона също пропусна някои от най-известните си песни, но на сцената й непрекъснато се случваха толкова много неща, които дразнеха по великолепен начин всички сетива на зрителите, че и "Мила моя мамо" да тананикаше, пак нямаше да изгуби интереса нито за миг. При Елтън Джон, уви, липсваше и едното и другото. Първия час на концерта му звучеше малко като загрявка за същинското му представяне. Дори постната мултимедия от екраните тръгваше и спираше на странни моменти и имаше минути, в които се долавяше лекото отегчение на публиката.


Фенове се възползват от възможността да танцуват на фона на някои от най-красивите балади на Елтън Джон, докато той ги изпълнява на живо.

Едва в последната една трета се почувства онази концертна атмосфера, която постигат наистина талантливите артисти. И след като се заредиха наистина впечатляващите изпълнения на песни като "Something About the Way You Look Tonight", "Don’t Let The Sun Go Down On Me", "Sorry Seems to be the Hardest Word", и "Candle in the Wind" хората се преобразиха от уважаваща, но сдържана аудитория, в истински доволна поп-рок публика, която пее, танцува и аплодира един страхотен музикант. Елтън Джон загря здраво и показа защо е един от най-големите в поп музиката вече четвърто десетилетие. Финалът с избухващата поредица от "I’m Still Standing", "Crocodile Rock", "Circle Of Life" и незабравимата "Your Song", бе наистина впечатляващ, а петте минути, които отдели, за да раздава автографи на феновете от първите редове показа, че той разбира уважението на своята публика и я уважава на свой ред.

Радвам се, че имах възможност да видя и чуя това наистина голямо име. Импровизациите му на пиано наистина бяха наслада за слуха, а да преживееш на живо някои от най-великите балади на попа е нещо, което всеки меломан на стадиона ще запомни за дълго време.

Respect!