Обратни ми ти работи

Третото гей шествие в София вдигна обичайната патардия, и обичайно развълнува повече медиите отколкото обществото. И докато организаторите гордо отбелязаха прогресията на броя участници - от 80 през 2008 до 750 тази година, националистите от БНС обичайно демонстрираха липсата си на политическо, умствено и идейно израстване с контрашествие на стройни и шумни младежи с продрани гласове, кадрите от които вероятно са зарадвали искрено гей братството у нас по не съвсем пристоен начин.



Не разбирам какво толкова се вълнуват от БНС за тези прояви, наричани от медиите парад, а от шестващите - pride. Ние живеем в държава, в която "обратността" е стандарт. Ето някои примери, свързани с прайда:

- Десните партии в лицето на ДСБ подкрепят парада, а левите в лицето на БСП го заклеймяват. Баш наобратно на световните политически тенденции - в останалите страни консервативните десни са по-скептично настроени към изравняване на правата на хомосексуалистите, отколко левите партии. Интересно защо в БСП разграничават народа по признак "сексуалност" - нали уж се борят за свобода, равенство, братство. Или има "равни и по-равни"... отново. Хеле пък против парада да се изказва баш Сергей Станишев, за когото слуховете че си пада по собствения пол са повече от упорити и а-ха да се окажат истина. Но няма лошо, Серго... Лидерът на "партията на народа" трябва да знае че е по-добре е да бъдеш познат като хомосексуалист, отколкото да ти викат "педераст" като се появиш по телевизията - както често прави средният хетеросексуален избирател след 4-годишен мандат с премиер в негово лице...



- Докато от Българския национален съюз се обявяват за морала, порнографски снимки на бившия им лидер Боян Расате шестват из масовата преса... Кое е обратната страна на медала, не е ясно. Тази година Расате го нямаше да брани малката си дъщеричка от заразния хомосексуализъм, но бившите му съратници подеха плама на неадекватния му гняв срещу хомосексуалността без да признават пред себе си нещо много просто - обсесията по дадено явление подсказва нездрав интерес към него. Любпитно как спорадичните прояви на хомосексуални културни знаци в обществото, изкуството и политиката биха могли да изместят от съзнанието на когото и да е силата на една изцяло хетеросексуална среда, в която живеем. Тоест ако момчетата от БНС се опасяват, че единствено хомосексуално послание може да "обърне" сексуалността на човек, израснал в хетеро среда, значи де факто заявяват, че хомосексуализма има извънредно силна привлекателност. Демек обсесията им по темата може да се възприеме като скрити и подтиснати желания, чиято типична проява е хомофобията.

- "Педерастите в Уганда". Африканската държава осъжда хомосексуализма с крайни мерки - присъдата за сексуални отношения на хора от един пол е деяние, наказуемо със смърт. Точно там искат да изпратят членовете на анти-шествието, според собствените им скандирания, своите хомосексуални сънародници. Страшен патриотизъм лъха от хора, чийто стремеж е да заприличаме на държава, поизостанала в почти всяко отношение, и хулейки обществата, към които уж се стремим като нация. Ей на това се казва обратна тяга.

Сбъркани посоки, сбъркани политици, сбъркани послания. Така могат да бъдат обобщени виковете без смисъл по тертия гей парад. И после кои били обратните... Подобни крайни послания, които са анти-, издават безсилие на ума и липса на зрялост... и съотретно на перспектива. Политическа, социална и всякаква.



За всички онези стожери на морала, които цитират недотам точни откъси от Библията, без да спазват доста от повелите на същата тази книга, ще разкажа историята на Мери Грифит - американка с твърди хомофобски позиции, отдадена на семейството си, църквата и Бога. Нейният свят бива разрушен от от откритието че синът й Боби е хомосексуален. Потресена от ужасяващия за нея факт, Грифит прогонва сина си. Няколко месеца по-късно той се самоубива заради нещастна любов към друг мъж и заради отказа на майка си да го приеме. Смъртта му опустошава Мери Грифит. Търсейки спасение от собствената си съвест, тя започва да търси причините за самоубийството на сина си извън техният конфликт... Безуспешно. Грифит осъзнава, че крайността на убежденията й са същинският убиец на Боби. Дневникът му разкрива ужасяващото душевно мъчение, на което е подложен заради отношението на семейството и близките му към хомосексуализма преди да разберат истината за него и ненавистта на родителите му заради сексуалността му. След смъртта му майка му изминава своя собствен път към ада, постепенно израствайки от елементарен хомофоб до човек, посветил живота си на човешките права. В свое интервю тя обобщава историята си така: "Преди да проклинате с лекота в собствения си дом или храм някого, помислете и помнете - детето ви слуша..."

Ако можеха и хомофобите да слушат... Но те са твърде запленени от звуците на собствените си гласове, които кънтят на кухо.