Елегантият чар на Братислава

Братислава се намира на 30 минути път от Виена - и си личи. Малък, гостоприемен и очарователен по онзи прекрасен средноевропейски начин, това е град който се разглежда за кратко време и се помни дълго.

Сред традиционните забележителности човек открива онези малки форми на изкуство, които създават атмосферата на един град с не по-малка сила от неговите паркове, сгради и религиозни убежища. Разхождайки се из Братислава - ето какво съзрях:

Славата като убиец

Преди време светът беше смразен в горещото лято на 1997-ма от вестта за смъртта на принцеса Даяна. Днес над 2 милиарда души се сбогуваха с покойния Майкъл Джаксън. Макар това да са две много различни личности, общото между тях бе неизмеримото им влияние върху света и историята на ХХ век. Тя бе известна с човечността си. Той - с таланта си. И двамата успяха да спечелят сърцата на хората от почти всички държави, превръщайки се в символи, в иконични фигури. И двамата починаха преждевременно и обедниха света, иначе толкова разнороден и разединен. В известен смисъл и двамата умряха като жертви на собствената си слава.



Принцеса Даяна загина в катастрофа, преследвана от папараци. Пресата и вечно гладните й за сензации читатели изпратиха в отвъдното "принцесата на сърцата". Майкъл Джаксън, без да преувеличаваме, бе убит от медиите. Първият удар дойде през 1993 година, когато 13- годишния Джордан Чандлър го обвини в блудство. Кръвожадните медии съзряха чудесен шанс да съборят една огромна културна фигура - и успяха. Преди няколко дни самия Чандлър призна, че обвиненията са били "напълно фалшиви". Но... късно. През 2003 година британският журналист Мартин Башир (между другото интервюирал Даяна малко преди смъртта й) засне документалния филм "Living with Michael Jackson", в който чрез серия манипулативни коментари го представи като чудовище. Dieter Wiesner, мениджър на поп легендата по това време, казва: "Отне няколко години Майкъл да си отиде, но всъщност смъртната му присъда бе произнесена в нощта, когато бе излъчен този филм. Той го съсипа, той го уби! Преди филма лекарствата бяха от помощ за Майкъл, след него те станаха неизбежда необходимост..." Заради кадрите във филма прокуратурата в Лос Анджелис образува второ дело за педофилия срещу Джаксън, чието подготовка и провеждане отнема почти две години. Години, в които здравето и психиката на Майкъл са съсипани и той се превръща в сянка на самия себе си. Заради всичко това Краля на попа се скрива от света... завинаги. Той не успя да доживее плануваното си завръщане. Медиите успяха да отксънат толкова сочно парче сензация, че то пресуши кръвта и силите на източника на тази сензация.



Смъртта на тези две личности би трябвало да е повод да се замисилим. Защото именно ние съставляваме неутолимата тълпа, която иска още и още, която е готова да издигне идоли и после с наслада да гледа тяхното разрушение. Като че ли в определен момент забравяме, че това са всъщност човешки същества, и ги убиваме с настървението, с която тълпата разкъсва Груньой на финала на романа "Парфюмът".

Майкъл Джаксън е трагичен образ в историята на човечеството. Ние го направихме трагичен. Не можехме да понесем човек толкова надарен, но и толкова различен. Предпочитахме да виждаме инфантилност в почти детската му наивност, порочни мисли в опитите му да помогне на децата и на всички, които имаха нужда от помощ, психичната ненормалност в необикновеността му. Майкъл Джаксън, както и принцеса Даяна, се оказаха жертви на обществото, което ги създаде... Колко ли пъти ще повторим това ритуално убийство, преди да се осъзнаем?

Подгрявка за Мадона в България (DL Sticky and Sweet Tour)

Вече неколкоратно в този блог съм писал за Мадона и фурорa, който тя предзвиква на живо. Ако искате да подгреете за спектакъла й в София на 29 август, вижте миналогодишната версия на най-успешната концертна поредица за всички времена - Sticky And Sweet Tour. Можете да го свалите от адрес:

http://4storing.com/8d5dl9/f37e8a81a274d6efe2c02b1ede5042f3.html

Защо БСП загуби изборите

На снощната пресконференция и в последвалите я интервюта ръководството на БСП някак не съумя да формулира причините, пради които се срина на изборите вчера. Обясненията на всички изказали се по въпроса използваха една и съща дума - "въпреки". Те бяха обезсърчени, че са преживели изборна победа въпреки всички постижения, които управлението им е постигнало - къде преценени добре, къде надценени, къде изсмукани от пръстите. Реших да са им от помощ и да изброя малка част от причините за изборния крах.



БСП загуби, защото не е честна с хората. Назовавайки само успехите си, те игнорираха упорито всичките си провали. Успяха да повторят до втръсване двойното увеличение на пенсиите, но пропуснаха да сметнат какво реално може да се купи с новите пари, които получават възрастните хора. Стандартът на пенсиноерите помръдна, но не се подобри рязко - това е истината и тя трябваше да бъде назована. Вместо това Станишев и Масларова тикаха в лицата на хората цифри, обяснявайки им колко по-добре живеят. В същото време здравният министър Желев обясняваше как проблем с лекарсва на онкоболните няма, докато хората с ракови заболявания бяха лишени от достъп до медикаменти. Първо министър Петков, а после и наследникът му Миков прокламираха края на престъпността, докато катаджиите си искаха подкупите както винаги, обираха се банки, отвличаха се хора и се арестуваха лица, които после не получаваха присъди.

БСП загуби заради двойните стандарти. Защото се фокусираше върху сламките в очите на опозоцията, а тяхното собствено зрение бе запретено от дебели греди. Докато Станишев обявяваше повсеместна зараза в София заради боклука, някак успяваше да види позитивите в европейските доклади, критиките се превръщаха в похвали, спрените средства - в норма. Станишев и съпартийците му ползваха зле формулиран сарказъм към всеки и всички, но показваха удивителна безкритичност към собствената си работа. И между кривите усмивки, ироничните си подхвърляния и разхвърляните обвинения към опозицията, към хората и към ЕС, някак пропуснаха да видят реакцията на публиката в това представление на абсурда.

БСП загуби, защото изпълни само удобната част от предизборната си програма. Преди 4 години те обещаваха да поискат проверки върху върнатите имоти на Сакскобурготски, върху случаи като "строежа на магистрала Тракия", обещаха да потърсят отговорност от онези, с които впоследствие се съюзиха в името на властта... извинете, на България. А когато опозицията на свой ред се закани, че ще провери техните решения, техните сделки и техните афери, това изведнъж се превърна в "опасен реваншизъм".

БСП загуби заради начина си на говорене. Уж "най-демократичната партия в България", те използваха високопарни фрази, или по-често поредица от фрази в кухи и незначещи нищо изречения. Политическата логорея на кабинета им донесе много повече негативи от "господството на мълчанието" на Симеон II, характерно за предходния на техния мандат. Накрая дори гласовете на хора като Татяна Дончева бяха заглушени със същия успех, с който някога се заглушаваха неудобните радиостанции. Надменното им поведение към всичко и всички ги остави без слушатели - и както се оказа, без достатъчно гласоподаватели.

БСП загуби, защото остави усещане за нечестна игра. От заменките през внезапните решения със съмнителна обществена, но значитена лична полза, та чак до изборните закони в последния момент и изключително негативната предизборна кампания (отново видима за всички останали, но не и за тях самите), те не съумяваха да си изиграят картите като елегантни мошеници. Вместо това често бяха в ролята на слона в стъкларски магазин, който остави звън на подозрение, който все още кънти...

Накрая, БСП загуби, защото не се научи да поема отговорност. Много и тежки събития доведоха до смяната на двама от най- съмнителните министри в кабинета Станишев, които обаче запазиха водещите си постове в партията. Други, от партии-партньори, като Емел Етем, останаха непокътнати до края. Снощи пък Сергей Станишев измънка, че би поел отговорност, ако някой му поиска оставката. Днес доскорошния му съветник Сакскобурготски демонстрира какво се прави при съкрушителна изборна загуба. Дори мотивите на царя да не са докрай благородни, жестът му на поемане на отговорност оставя добър вкус в устата. Нещо, което не може да се съотнесе към поведението на младия Сегрей. (Моите лични подозрения са, че Симеон може да поеме външно министерство или дори да се кандидатира за президент след две години.)

Това далеч не е всичко, заради което БСП ще е в опозиция през следващите поне няколко години. Пожелавам им да преосмислят политиката и поведението си през това време, макар че опитът до момента показва, че това едва ли ще се случи. Защото са на своя страна...

Бомба с часовников механизъм: Иван Костов

Снощи Бойко Борисов сподели опасенията си, че Тройната коалиция, управлявала до вчера, е оставила скрити капани за бъдното управление и той очаква "подривни действия" срещу управлението си от страна на БСП. И сигурно има основания за подобни съждения. Според очакванията, самия той обаче е на път да си заложи една голяма мина по пътя към успешното управление - и това е Иван Костов. От една страна Костов се ползва с огромно недоверие - според проучванията над 85% от населението заявяват, че не му вярват. И не само това, той повлече това негативно отношение и срина рейтингите и на своите партньори Мартин Димитров и Анастасия Мозер. По тази логика, едно управленско обединение с ГЕРБ означава автоматично падане на общия рейтинг на партията в съзнанието на тези, които не съставляват твърдото ядро симпатизанти на Борисов.

Нещо повече, Иван Костов е твърде противоречива фигура в новата ни история. Макар постиженята в мандата му да са значими, те бяха потъмнени и компрометирани от корупция в гигантски размери и търсене на вина за неуспехите у всеки друг, но не и в самия кабинет. Трудно е да се допусне, че Костов се е оттърсил от корупционното си мислене и оттук нататък ще участва в управлението честно и безукорно.

Не на последно място, високият резултат на ГЕРБ се дължи до голяма степен и на призивите на Бойко Борисов за събиране на достатъчно гласове за самостоятелно управление на ГЕРБ. Той прокламира, че не иска малките партии, които може да се наложи да му партнират, "да му извиват ръцете". Неочаквано голямата преднина на ГЕРБ може да се тълкува по няколко начина, и един от тях, мотивиран с високия дял на недоверие към Костов, е нежеланието на болшинството хора той да присъства във властта. Към този момент ГЕРБ има шанс за "мнозинство на косъм". Ясно е, че ще се търси стабилно математическо преимущество пред опозицията. Подкрепата на Синята коалиция обаче е твърде рискова, въпреки необходимостта от нея, а и собствената й хомогенност за 4 години напред е под въпрос. Така едно участие на СК и персонално на Костов във властта би била първата голяма крачка назад по отношение на подкрепата на хората. Оттам нататък всяка друга подобна крачка може да донесе не просто проблеми за ГЕРБ - а цялостен срив. Остава да видим какво ще се случи...

Среднощните бисери на Бойко: из пресконференцията на ГЕРБ

Не знам дали новият премиер на България Бойко Борисов беше прекалил с болкоуспокояващите за крака, бе превъзбуден от победата или просто се оказа в настроение заради резултатите, но успя да превърне следизборната пресконференция на ГЕРБ в политическо шоу. Което... при последвалото мяучене на Станишев и неадекватното перчене на Доган, бе свеж полъх в политическата нощ. Ето някои от бисерите в диалога му с медиите...



Владислав Велев, Дарик радио: Преди малко казахте, че очаквате подривни действия, какви могат да бъдат те?
Бойко Борисов: Те могат всичко... Коя нормална държава юли месец намалява цена на парното? Аз не помня в София да сме се грели юли месец...

Владимир Каролев като репортер на Нова: Ще искате ли смяна на управител на БНБ?
Бойко Борисов: Първо самият Иван Искров трябваше да каже, когато го предложиха, половин година по- рано, "Ще изчакам следващото правителство, ще отида, ще говоря с новия премиер"... Иначе ние можем да предложим щом може половин година, можем и една година по-рано да изтеглим тогава и президентските избори...

Авторазсъждения защо хората са гласували за него:
Няма чудо, няма харизма... 10 години, да е влюбен човек, ще го разлюби някой. Ама бил съм много хубав, ама бил съм много харизматичен, ама глупости... Ами и да съм бил, вече съм омръзнал...! А и Цецо (Цветан Цветанов) е красив... и Велчев, 'айде!

Кристина Кръстева, "24 часа" (след въпрос за Кабинета): Значи сте склонен да отстъпите на Синята коалиция и на останалите политически сили, с които ще водите преговори, министерски кресла?
Бойко Борисов: Аз... поне съм демократ... не ми пречи да си развивате полето на мисълта както искате...

Вестник "Труд": Господин Борисов, каква власт ще дадете на човек, който довчера ви нарочаше "представител на подземния свят" и днес включително даде да се разбере, че не ви приема с доверие.
Бойко Борисов: Кой това?
Вестник "Труд": Иван Костов.
Бойко Борисов: Ми значи, като не ме приема, няма да му предложа нищо... Ако господин Костов е казал такова нещо. Не съм го чувал. Два месеца, три, дет' се вика за мен компромат не пуснаха друг, само кирки и секири и като вампири скачахме ту аз, ту той, плашехме децата всяка вечер...

Вестник "Телеграф"": Кога подавате оставка като кмет?
Бойко Борисов: Ще ви информирам! Поздравете Ирен Кръстева за хубавите репортажи за нас... Водихте много позитивна кампания, изключително европейска...!

Финал на пресконференцията: "Аз съм възпитан добре... да не караме следващите да чакат..."

Защо няма да гласувам - мотивацията

Правото на глас, с който да определиш кой да взима решенията в твоята държава, е коствало много животи и много усилия. Днес всички ние имаме това право. Но дали то е реално наше притежание?

Парламентарни избори в България, 2009 година. Партии и политически обединения от всякакъв харктер и калибър прокламират как "купуването и продаването на гласове е престъпление". На фона на тази прокламация няма нито една политическа сила, която да не е свързана от подозрения, а често и от очевадни доказателства че купува подкрепата си - къде с пари, къде с влияние, къде в натура. Стигна се дотам, че бТВ излъчи съвети как да продадем гласа си без да подкрепим реално този, който ни плаща. А пътищата към продажни гласоподаватели са различни. Работници гласуват за тези, които им дават работа - или които им обещават, че ще го направят. Зависими продават гласа си срещу доза. Турскоговорящи дават гласа си срещу безплатен превоз веднъж около всеки "демократичен" избор в България. Ден преди вота отново бТВ излъчи интервю със селски "продавач на гласове", който каза, че му е все едно кого ще подкрепят хората, които може да осигури - гласовете им ще идат при онзи, който предложи най-висока цена. Казано с прости думи - играчите са далеч повече от двама. Може би нещастникът ще иде в затвора заради глупостта си да признае това пред камерите. Може и да му се размине - все пак единствената му цел е да прибере парите, а после да си обере крушите за Испания. По-вероятно е този катил да се отърве безнаказано. Но в известен смисъл той е полезен - защото изговаря онова, което всички знаем - и което се случва навсякъде в България, без изключение. Можете ли да приемете това?

Тази година се разпространяваше призив със съдържание: "Ще гласувам, дори само за да неутрализирам гласа на един купен циганин!" Инициативата бе подкрепена от десетки хиляди. Извод: у нас гласуването е принизено до обезмислянето на вот със стойност кебапчета от евтина кайма или двайсет пропити с гнусотия лева - и хората нямат проблем с това. Мнозина гласуват не защото вярват на този, когото подкрепят, а защото са против някого - Волен, Доган, Костов, Сергей - няма никакво значение. Гласът "против" е предварително опорочен глас, глас с куха стойност, кънтящ в безмислието на цялата политическа система. Това не е гласът, за който са се борили хората преди десетилетия. Такъв вот е порочен и сбъркан.

Гласувайки "срещу", а не "за" хората дават мандат на политици, на които не вярват - и после се сърдят, че ги крадат или лъжат. А оуд ли е, който яде баницата? Ние сме тези, които им я даваме с гласа си. После колелото се завърта отново - до следващия "избор"... Гласуването "против" е псевдо-отговорност, фалшива загриженост и истинска подкрепа за една сбъркана система. Аз отказвам да участвам в нещо, изтъкано от измама. Ето защо няма да гласувам - отново. Защото ако го направя, мотивацията ми ще е глупава. А аз не съм глупак!

Защо няма да гласувам - партиите

Враждуващите иначе помежду си медии от всякакъв вид и калибър тези дни са обединени в усърдността си да насърчават хората да гласуват. И не са само те. Политици, застъпници и обикновени хора, иначе крайни в своите различия, прокламират даването на глас като висше гражданско право, което трябва да бъде упражнено. Колкото и да е непопулярно, аз ще няма да се съобразя с общата инерция и твърдо съм решен да не гласувам - и на тези избори. Една от причините - изборът. Като се вгледам в това между какви партии се предполага, че трябва да избирам, разбирам, че не бих го направил.

Системата в България е такава, че при подкрепа за малка партия, която не успее да влезе в парламента, дадените за нея гласове се разпределят пропорционално между тези, които са успели да преминат избирателната бариера. Не че има малка партия, която да е направила кой знае какво впечатление... Така че остават големите политически формации, които често ни дават основание да ги наричаме "големите крадци", "големите измамници" или "големите балони"... Какво имаме днес на пазара...



ГЕРБ. Очакаваният победител. Разполагайки с твърде малко лица и разчитайки твърде много на безспорната, но често лишена от съдържание харизма на Бойко Борисов, партията спазва строго принципа на т.нар. си неформален лидер - "Ние ги хващаме, те ги пускат". Идеята, че всички успехи се дължат на непреходните качества на "герберите", а всички провали - на всички останали, уклонът към търсене на конспирация и празнодумието лесно биха се пренесли в едно евентуално управление. Вероятно проектът на Бойко Борисов не е най-лошия вариант за управа на държавата, но дали е най-добрият? Дълбоко ме съмнява. Иначе ще е атрактивно и весело, в това спор няма. Поне в началото...



БСП. Не знам откъде да започна. От неумелата фасада на модерна политическа сила, зад която все още мирише на тоталитарен мухъл... От принципа "който не е с нас, е против нас." От нахилената физиономия на Сергей Станишев, безпринципния във всяко отношение "президент на всички българи" Първанов, престъпниците, надарени с безподобна наглост Овчаров и Петков, от бесните им привърженици с промити по стара рецепта мозъци, от абсурдното обединение с царя, чието детство оцветиха в кръв или от това с ДПС, партията, която не спазва никакви правила и закони... и чиито членове бяха преследвани само преди 25 години от бащите на днешните управляващи? Трудно е, наистина, да се започне, когато се говори за БСП, и още по-трудно е да се спре. Според изследванията за социалистите гласуват основно нискообразованите, бедните и безработните. Тъй като не съм си позволил лукса да принадлежа към която и да е от тези групи и тъй като отдавна съм се отказал да следвам лозунги (предпочитам да помисля върху действията на хората, които ги издигат), по-скоро бих си отрязал едната ръка, откокото да дам глас за БСП...



ДПС. Темата "Доган" също е безкрайна, но когато има личност, обсебила не просто една партия с еднолично диктаторска структура, която нарушава всичко политически, морални, етически и юридически закони, анализите са излишни.



Синята коалиция. Отломки нищожни на големи амбиции, "единствена демократична сила в България" отдавна изчерпа смисъла на своето съществуване. Поставените от някогашното СДС политически и икономически цели отдавна са изпълнени. Не задължително по най-добрия начин и не без гигантска доза крадливост и корупция. Днес бракът по сметка между остатъците от сините е обвит от евтини послания тип "Време е за добрите". В детските години на демокрацията подобни послания някак вървяха. В днешно време с приказки приспиват само децата. А и едва ли някой се заблуждава, че мотивите на това нестабилно обединение са чисто патриотични. Според изследванията поне 85% от хората съзират в него и материални подбуди...



НДСВ. Ето тук имаме няколко разумни лица... и много безумие около тях. Надменното говорене, самозаблудата за перфектно свършена работа и твърде либералното политическо поведение на жълтите, гарнирани с шумното грачене на хора като Владимир Каролев и надменното едноличие на Сакскобурготски, са поредния хелиев балон в политиката.



Ред, Законност, Справедливост. Ако има изконно противоречие между послание и съдържание, то в политически аспект илюстрация за това е РЗС. Плакатните и лицемерни политически послания са не просто остарели и неработещи - те не са адекватни. Освен това не обичам като си пусна телевизора, отсреща да ми крещят.



Атака. Колкото и да е странно, Волен Сидеров е най-израстналия политик в последните години, и в думите му днес има повече логика, отколкото у тези на всички останали. Това комай е единственото хубаво нещо, което може да се каже за тази партия, чието озоваване във властта е рисково по всеки възможен критерий. Атака реално не може да предложи нищо смислено, но за сметка на това носи със себе си заряд на нестабилност и емоционални, а не рационални решения.



Лидер. Когато парите купуват влияние по толкова вседостъпен начин, при това на толкова ниско ниво, мотивите никога не могат да бъдат добри. Това е може би най-опасната формация, която се явява на тези избори - защото методите й са престъпни, а поведението й след изборите - трудно предвидимо. На Доган номерата поне ги знаем...

Давайки гласа си за която и да е от тези формации, аз бих тръгнал срещу разбиранията и принципите си. Всяка от тях като политическо поведение е далеч от моите собствени разбирания. Подкрепяйки която и да е от тях, аз бих подкрепил корупцията, непоследователността, нечестната игра, наглостта и некомпетентността. Във всяка от тези политически сили има качествени хора. Във всяка от тях обаче мнозинството лица трудно биха отговорили не само на моите лични изисквания за адекватност и умения, но и най-вече за морал и принципност. Моят глас би бил глас срещу самия мен. Не може да критикувам хората, съставляващи всяка една от тези партии, и в същото време да подкрепя която и да е от тях с вота си. Повечето хора казват, че като гласуваш това ти дава право после да недоволстваш. Едва ли не тези, които предпочитат да не упражнят правото си на глас, нямат право да осъждат последвалите действия. Това е елементарно и глупаво разбиране. То е валидно за онези, които осъзнават кого или какво са подкрепили след изборите. След дъжд - качулка. После същите тези хора се втурват към следващите голени и очевидно неизпълними обещания, към следващия спасител, към следващата химера. Никога не съм бил от хората, които като влязат в магазин, задължително си купуват нещо - дори ако някои стоки са с изтекъл срок на годност, други са с подозрително съдържание, а трети - с неясен произход. Купувам тогава, когато пазарът има какво да ми предложи. Избрал да не бъда повлачен от тълпата. Предпочитам да не съм част от нея, ако ще да ме освирка.

Гигантският талант на Michael Jackson

В песните си Майкъл Джаксън, Кралят на поп музиката, пееше за един непостижим свят, в който всички са обединени от едно чувство - на любов. И го постигна, макар и по трагичен начин. Милиони хора по целия свят отдадоха последна почит на човека, който принадлежеше на една различна действителност. Чудото се случи - въпреки различията си, хората вчера бяха заедно, за да си спомнят таланта и личността на Майкъл Джаксън. Светът се прости с една от най-ярките фигури в своята културна история.

Това като че ли е моментът да обърнем внимание на значимостта на тази титанична фигура, превърнала се в културен феномен. 1982-1984 са годините, които като че ли са най-важни в историята на Майкъл - и от там на поп музиката въобще. С Thriller Майкъл разчупва границите в много отношения. На първо място, този албум се превърна в последната стъпка, с която САЩ скъса с расизма. Заради невероятната си популярност и революционни клипове, MTV нарушава строгата си традиция да излъчва само "бяла" музика и Майкъл става първата чернокожа видеозвезда. Чернокожите изпълнители получават шанса да навлязат в територия, запазена само за белите. Майкъл се превръща в първия афроамериканец, който успява да разчупи расовите стереотипи в подобен мащаб. Вероятно без да го съзнава по това време, той се превръща в символ. Символ, който вдъхновява милиони хора от всички раси и заради който голяма част от днешните топ звезди си позволяват да мечтаят за нещата, постигнати от него. Невероятният успех на Майкъл е една от последните стъпки по пътя къ, расовото равенство. Както един приятел казва, няма да е преувеличено, ако кажем, че Барак Обама днес е президент и заради нещата, които Майкъл Джаксън направи вчера...


Юбилейното издание на Thriller, 2008 година.

Thriller пък става най-важният клип в историята на видеокултурата. Уникалният киноподход, разказа на сюжет, мащаба на снимките, пречупват завинаги представите за тази форма и я превръщат от рекламна кампания, придружаваща издаването на дадена песен, в отделна форма на изкуство. В идните години заради Thriller един видеоклип може да превърне дадено парче в хит, или да го срине в класациите. Видеокултурата има няколко пионера, но първият от тях безспорно е Майкъл Джаксън.


Кадър от най-великият видеоклип в историята.

"Лунната походка", която Майкъл изпълнява за първи път на сцената на Мотаун, се превръща в най-известната стъпка в историята на поп танца.

За албума Майкъл написва "Billie Jean", една от най-непреходните песни в музиката, съпоставима само с шедьоври като "Imagine" и "Bohemian Rhapsody"

"Трилър" става най-продавания и награждаван албум на всички времена.

Музикалното и културологично влияние на Майкъл скоро прехвърлят границите на Америка и след Thriller поп музиката е променена завинаги. Следват много велики моменти - но за тях - следващия път. За това не е чудно че днес, повече от 25 години след този абсолютен артистичен връх светът изпраща Майкъл Джаксън по този безпрецедентен начин. На раздяла лично аз ще му прошепна последния стих от песента му Will You Be There:

"I'll never let you part
For you're always in my heart...!"

Майкъл Джаксън си отиде, зездата му продължава да свети

Майкъл Джаксън, най-талантливият артист на своето време, си отиде от света, който го обожаваше и хулеше. И остави след себе си неизличима диря. Забравете за обвиненията в педофилия, странностите и външния му вид. Тези неща са преходни. Над тях остава талант, толкова грандиозен, че не може да се измери с думи. Талант на композитор и изпълнител, на видео пионер и танцьор. Това, което лично аз ще запомня от личността на Майкъл Джаксън, са очите му. Очите, които гледаха някак особено, все едно знаят неща, за които ние, не така надарените, нямаме информация. Той бе истинският Питър Пан, момчето, което отказа да порасне, невинен по своему и със сигурност изпреварил своето време. Жалко само, че не можахме да станем свидетели на последните концерти, които подготвяше. Дано чуем музиката, по която работеше в последните години. Защото ако има нещо, което Майкъл Джаксън можеше наистина да прави, и това никой не може да му го отрече, е брилянтна, непреходна и вечна Музика. Почивай в мир!

Кабинетът постигна нови интелектуални дълбини

Днес бе съобщена новината, че Министерски съвет има нов проекто-закон за защита на децата. Цитираните предложения в него звучат в голяма степен разумно. Разумът обаче не е отличителен за ситуацията. Оказва се, че този проект може да е много хубав, но няма как да бъде приет някога - нито от сегашния парламент, чийто последен работен ден отмина, нито от следващия. В продължение на 4 години Съветът на министрите не успя да намери време за този така важен текст. Днес, "загрижени за децата", те ни го поднасят с гордост. КПД на този акт е същия като да пълниш продънена кофа с вода. Винаги съм се старал да се въздържам от крайни квалификации, но подобни гръмки инициативи са пълно малоумие. Кабинетът на Станишев най-сетне показа, че винаги може да се измисли по-голяма тъпотия от предходната. В момента аз и вие плащаме заплати на министри, които за лудо работят, но за лудо не стоят. И никой не ме пита, че подобни безумни харчове хич не са ми по вкуса.

И после има хора, които вярват, че БСП е гарант за стабилност в управлението. Един от тях се казва Сергей Станишев...

Акция "Чистота"

Циганче илиза от кофа за боклук в софийския квартал Мусагеница под носа на майка си. Няколко десетки хиляди като него вършат част от работата на фирмите по чистота в столицата.

Приказки и действия

Ден след като Сергей Станишев самоуверено отчете успехите на своя кабинет, умело заобикаляйки някои моменти от управлението и свободно интерпретирайки определени ситуации, вярата му в самия себе си изглежда поразклатена. Поне ако се видят списъците с мажоритарни кандидати за предстоящите парламентарни избори. Серго е поставен в поредната нелепа ситуация. От една страна той пламенно говори за собствените си качества на ръководител. Изглежда убеден, че ръководеният от него кабинет не само е изпълнил, но и е надминал очакванията на хората. Явно обаче дори собствената му самооценка не е толкова заслепяваща, че да го прати в мажоритарните листи. Ако Сергей наистина е толкова обичан от благодарния народ, на който е осигурил благоденствие и невиждан в историята просперитет, би трябвало да се яви на избори, в които същия този народ да изрази любовта си към него, давайки директна подкрепа за личността му. Вместо това участието на Серго в следващия парламент е двойно подплатено, след като той оглави пропорционалните листи на БСП в София, че и във Варна. Бургас, откъдето беше излъчен на предишните избори, магически е заличен като място, където Станишев да бъде подкрепен. Гузничко, а? Интересно къде се стопи любимата на Станишев фраза "политическа отговорност" като дойде време такава да се поеме...


Серго вижда и чува само това, което му изнася

Станишев е на ръба да се превърне в комедийна фогура. Поредният му уплах от собствения му народ показва, че премиерът е наясно с много неща. И въпреки това твърди, че е най-подходящия човек да оглави държавата за още четитри години. Тук вече не говорим за самоувереност. Тук иде реч за безпардонност и наглост, за които оправдание едва ли ще намерят дори най-твърдите и заслепени привърженици на БСП.

Междувременно три знакови фигури се оттеглиха от Партията. Жени Живкова, Георги Близнашки и Божидар Димитров вече не искат имената им да се свързват с БСП. Ако дистанцирането на Татяна Дончева от столетницата бе прието с отношение от типа на "една птичка пролет не прави", то вече започна да се заформя малко ято, което отлита от гнездото на Станишев. Така че не бива да се чудим, че човек, напускан от ключови фигури сред собственото си партийно обкръжение, не смее да провери своята "увереност" в себе си с пряк вот на хората. Това е едно от малкото умни неща, които Станишев прави. И поредното неморално действие на "най-успешния премиер", който България би могла да има (по собствената му оценка)...

Банка ДСК - недоверието е взаимно

Днес бе дъждовен и неприятен ден. За жалост точно в него трябваше да свърша немалко неща. Ще ви опиша един час от деня си. Вие ще си направите изводите.

14.45 Минавам покрай огромната сграда на булевард "Шипченски проход", в която се помещават компютърна фирма и клон на банка ДСК. Пред мен човек на видима възраст 35 години застава пред вратата на компютърната фирма, където има съобщение, че в днешния ден тя няма да работи. Следва мощна псувня. Мъжът ядно къса съобщението и оставя парчетата да се въргалят в дъжда. Дразня се на реакцията му и отминавам.

Няколко метра по-нататък влизам в клона на банка ДСК, откъдето трябва да преведа пари. Излиза ми номерчето, с което ще бъда обслужен. Тръгвам в грешна посока. Възпълничка служителка подвиква: "Ама гледайте към кое гише ходите!" Отивам пред нея, а тя добавя под мустак: "То си пише кое къде е, ама няма кой да чете..." Приемам забележката й с шеговит отговор. Тя се успокоява. Но - оказва, нервите на някои банкови служители са минирана зона и стъпиш ли накриво, следва експлозия. В случая поводът за избухване беше банкнота в далеч от идеалното състояние - 10 евро, върнати ми като ресто в магазин в Гърция. Служителката, на име Габриела Златанова, ми подхвърля банкнотата обратно и казва нещо от типа на: "Тая банкнота на нищо не прилича, защо ми я давате, няма да я взема!" Обяснявам, че това е редовна банкнота, която е валидна навсякъде в Европейския съюз. Госпожата повишава тон и започва да ми обяснява как няма банка в България, която да приеме "такова нещо". Пратща ме друго гише, да съм опитал там, макар че съм нямал шанс. Казвам й, че ще изпратя парите от друг клон, но това ще ми изгуби един час. Тръгвам си, а подир себе си чувам жлъчното: "Ау! Голяма работа!"


Зад чудесните фасади на някои клонове на ДСК невинаги се крие толкова чудесно отношение към клиентите.

Час след описаната ситуация преведох парите без проблем от друг клон на ДСК. Неадекватни коментари и държене на тон нямаше.

Минута след като излязам от втория клон, навел глава под дъжда, лекичко се сблъсквам с момиче, което не ме вижда, защото държи чадъра си много ниско. Момичето ме изглежда на кръв и изръмжава нещо. Сигурно ми е теглила една майна...

Ако мога да обобщя трите последователни случки с една дума, то тя ще е "ярост". Не разбирам този гняв, който може да се запали толкова лесно у хората по нашите земи. И ако мъжът пред компютърната фирма е бил бесен, че не може да бъде обслужен в работен ден, а момичето с чадъра е семпло същество, което може да се разяри от лек случаен сблъсък, то поведението на госпожа Габриела Златанова от банка ДСК е, меко казано, неадекватно.

Когато работиш на пазара, може би е нормално да крещиш подигравателни фрази след клиентите. Когато работиш в банка обаче, това е действие неадекватно. За мен подобен начин на общуване с клиенти е непонятен.

Тия дни заминавам за няколко дни извън България. Нямам търпение да си почина от тукашната ярост, посещавайки европейски държави, в които намусените физиономии и сопнатите служителки не са правило. Държави, в които нещата са измислени така, че да са в полза на обществото, а не да тренира издържливостта на нервите на своите граждани. Държави, в които обслужването е далеч над местното ниво. Дали някога и ние ще станем такава държава? Питайте Габриела Златанова от ДСК. Сигурно и тя иска да се случи. Но заслужава ли го?

Някои японски открития

Япония е страна, която няма много общо с останалия свят в някои отношения. Още по въпроса можете да прочетете тук: http://vockil.blogspot.com/2008/07/blog-post_24.html

Заслужава си обаче да обърнем внимание и на новите безумни изобретения на японската мисъл, на които попаднах тия дни. Ето ги и тях:

Диетична вода


Шокиращо откирите в света на диетологията.

Мляко с вкус на... кърма


Вкус и аромат за тези, които не искат да се разделят с детството...

Автомат за използвани ученически гащички (?!)



Между другото наскоро избухна скандал след откритието, че гащичките не са натурално използвани, а са фабрично производство, недокоснати от човешка плът.

Паток изненада



Шокираща хрумка как да стреснем съседи и приятели.

Бирено мляко...




...или мляко с бира, производителят не уточнява, а ние немеем.

Игрички с огъня

Тази сутрин 16 души намериха смъртта си в нелеп инцидент край Ямбол. В момента лекарите в три различни болници се борят за живота на още четирима. Вероятната причина: неизправност на 20 годишния (според собственика му, според медиите са 30) автобус "Чавдар", помел десетки хора по пътя към връх Бакаджик. По документи отпреди две седмици всичко с автобуса е наред. Фактически 16 души бяха убити днес.

Изписаха се хиляди думи и се излъчиха часове кадри по повод поредната причина за национален траур в последните години. И това ще се забрави - както потъна темата за горящия влак преди година и половина; за децата, стъпкани пред "Индиго", за момчето; загинало от ток, течащ във водите на шадравана на площад Славейков; за 14-те войника, умрели при мистериозни обстоятелства преди вече почти 15 години. Дали ще има осъдени за тази масова смърт? Имам дълбоки съмнения.

Вината за инцидента е наша, обща. На нас, които сме свикнали да даваме пари под масата, да купуваме всякакви документи (от такива за изправност на двайсетгодишен "Чавдар" до такива за висше образование), да опитваме да минем по "втория начин" винаги и навсякъде... Казвам "ние", а не "те", защото макар и да има изключения, като цяло хората у нас разсъждават така.

Сигурно си мислим, че всяко едно от тези действия може и да не е правилно, но пък е удобно. Така ние, като народ, често заприличваме на деца, които си играят с огъня, твърдо убедени, че една клечка пожар не прави. Както всички се убедихме за пореден път обаче, понякога в тези игри изгарят реални хора...

Едно смислено мнение по темата: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=360566

За правата, свободите и ДПС

ДПС е абривеатура на политическа партия с етнически оттенък. Означава "Движение за права и свободи". Днес Движението проведе поредния си политически митинг - част от него на чист турски език... Иначе от него твърдят, че са общобългарска партия. Но дори не това бе драмата на политическия ден.

Митингът е бил отразяван от екип на телевизия СКАТ с две камери. В кадри, излъчени по въпросния канал и по Re:tv ясно се вижда как мастит участник в организацията на митинга, привиква две здрави момчета, които запречват едната от камерите. В последствие и камерата, и касетата са хвърлени от младите привърженици на правата и свободите... в кофа за боклук.

СКАТ като телевизия и "Атака" като партия са безкрайно далеч от моите разбирания съответно за професионализъм и за идеи. Това обаче не може да означава, че в България няма проблем да се нарушава правото на информация, правото на коментар и правото на отразяване на дадено събитие. Оказва се, че днес в България се правят агитации за избори за европарламент на турски език (при цялото ми уважение към Република Турция, тя не е член на съюза), и - нещо повече - при опит за отразяване на тези агитации, се упражнява насилие срещу медии, подкрепящи политически опоненти.

В Народното събрание случаят бе отразен с по няколко реплики...

Срам ме е, че живея в тази държава. Срам е, че у нас - 20 години след падане на диктаторския режим, все още са възможни подобни репресии. Срам ме е, че партия, която има в името си думите "права" и "свободи", е толкова далече в действията си от тези думи, и в същото време... съшата тази партия отново ще събере достатъчен процент, за да участва в следващия парламент - и може би в управлението на държавата. Срам ме е и от мълчанието по въпроса на политическите им партньори - БСП и НДСВ. Вярно е, че и двете партии са свързани с личности, които имат извънредно богат опит в потъпкването на правата и свободите... И все пак би трябвало да се претърпели някакво развитие. Би трябвало... Но уви!

Земетръс

Северна Корея пак разтърси света в добре познатия си стил - с опит да изнудва международната общност с поредните си ядрени опити, огласени от официалната агенция на страната. При това много по-яко, от всички стотици земетресения, регистрирани в последните дни. Ако има държава, която е в състояние да накара великите сили да й играят по свирката, това е именно страната, която се управлява вече 64 години като една от най-затворените и непредвидими системи в историята. Държава, в която ако човек говори срещу властта, това коства животът или в по-добрия случай - свободата, на всичките му роднини. Държава, в която се провеждат избори, в които единствените кандидати за властта се "състезават" със самите себе си. Държава, по чиито граници тече електричество...



След тоталният провал на шестранните преговори (включващи Северна, Южна Корея, Китай, Русия, Япония и САЩ), днес се случи нещо, което може да се разглежда по два начина. Заплахата на Северна Корея, че от този момент нататък може да нападне всеки момент Южна Корея, че вече дори търговските кораби по крайбрежията й биха могли да бъдат нападнати и че народът е "вдъхновен" от демонстрираната ядрена сила, би могла да е поредната екстравагантна изненада в отношенията с големите сили. Би могла обаче и да е безумната стъпка, която може да унищожи и двете Кореи.



Ясно е, че поне доскоро режимът в Северна Корея би могъл да бъде разгромен с военни операции вероятно за броени дни. Проблемът е, че това би довело до обединение на двете Кореи. Теоретично звучи добре. На практика обаче сливане тип "Източна и Западна Германия" е трудно осъществимо чисто икономически. Въпреки просперитета си в последните години, Южна Корея е далеч от възможностите на някогашната ФРГ, а Северна Корея е много по-назад в икономическото си развитие в сравнение с бившата ГДР. Отделно от това десетилетията пропаганда сред севернокорейското население е твърде вероятно да доведат до гражданска война при евентуално рухване на режима и непредвидими реакции на севернокорейците, които могат да създадат напрежение за десетки години напред. От друга страна Ким Ир Сен и сега Ким Чен Ир винаги са поставяли като основна своя цел подчинението на комунистическата диктатура и на Южна Корея.

Единственият разумен вариант на този етап е постепенното омекване на диктатурата на Север и бавното икономическо и пропагандно овладяване на тази несравнимо затворена към външния свят система. Последните събития и особено заявените севернокорейски позиции днес показват, че тази стъпка, ако изобщо се осъществи, се отлага за неопределено бъдеще. По-опасният за всички нас вариант обаче може да се случи всеки момент. И тогава ще усетим истински разрушителния земетръс.

Белоградчишките скали

Извън цялата поп кампания за включване на Белоградчишките скали в списъка на новите чудеса на света, това е място, което спира дъха. Забравих за момент политическия и бизнес оттенък на целия шум около това място и видях ето това:

Новините, каквито са? Ха-ха!

Българските телевизии мерят пилешки мускули една срещу друга

Тази вечер видях една и съща новина по две различни национални телевизии... И много се смях. Всъщност по малко признаци си личеше, че новината е една. Студенти и преподаватели дарили наши тв звезди за чистотата на българския им език. Дотук добре. Но нищо подобно не се чу от екрана. бТВ поздравиха с торфея Светла Петрова с тон, по който останах с убеждението, че е единствената наградена в категорията за телевизионна водеща. Хубаво, ама минута по-късно Нова пък казаха, че тяхната собствена Цветнака Ризова е наградена от същите тези хора за същата тази езикова грамотност. Нито една от двете медии не можа да преглътне простичкия факт, че и при конкуренцията има качествени журналисти. Което пък всъщност е хубаво. Меренето на рейтинги в страна с нашето население е достатъчно смешно, но пък чак да се премълчава за нещо такова е просто нелепо. После бТВ пуснаха Слави Трифонов да чете форум на фона на Пепа Секса, а Нова - сляпо дете при Ники Кънчев и загасих телевизора. Не мисля да го включвам пак скоро.

Когато гръм удари (как ехото заглъхва)

Втората кампания за евро-избори у нас няма да се запомни със спорове за бъдещето на Съюза. Нито с идеи как да увеличм ползите от членството ни в организацията. Нито с мисли как да се разтърси апатичния избирател, на който ама хич не му дреме за европарламента. Единственото, за което всекидневно се говори в тази кампания, е един сайт и придружаващата го съпътсваща реклама по билбордове и всякакви електронни медии. Тя няма отношение към европейските избори. Има отношение към парламентарните. Http://boykostov.org/ е сайт, зад който официално застава партийката Нова зора. Неофициално - БСП. Последното е ясно за всички и днес бе полупризнато от Сергей Станишев в отговор на въпрос за Re:tv. Слоганът "Ако подкрепиш Бойко, печели Костов" стана най-коментираното нещо във всевъзможни блогове, вестникарски анализи и тв предвания. И си остава там. Не съм чул да се обсъжда толкова разгорещено извън вътрешнопартийните и медийни среди. Всички и всичко в политиката и журналистиката се занимават със сайта и плакатните му послания. И фокусът се измества. Говори се за това как се рекламират различните партии, какви игрички сe играят, кой зад какво стои и какво е черен PR. Това обаче не може да бъде главна тема в една предизборна кампания. Получава се затворен кръг на самодостатъчност, който със сигурност в по-голяма степен отблъсква потенциалните избиратели, отколкото да ги насърчава да участват в изборите. Дали пък това не е целта? Дали целият шум около тази кампания не е успешен опит, къде съзнателен, къде не толкова, да се измести акцента. Все пак колкото по-малко хора гласуват, толкова по-голяма е стойността на гласовете на твърдите симпатизанти на тази или онази партия. Кой ли печели? Със сигурност БСП, ДПС, Атака и вероятно ГЕРБ. Все значими играчи без значителни различия в ефективността на политиката си.

В рамките на тази кампания аз не чух много позиции, не чух различни предложения, не прозрях каквито и да е идеи. Но разбрах какво ли не за тази кампания. Само че това не може да ме накара да ида до урните. Така че правя бойкот на вота. На печелившите - честито. Може би кампанията им все пак е имала успех...

Някои я предпочитаме гореща

Аксиния е красива, секси, забавна, а и ми е приятелка, така че ето ви новия й лъстив клип:



(Какво неуважение към тортата!)

WolframAlpha - по-интелигентният гугъл?

wolframalpha.com е новата търсачка, чиято пълна версия ще е на разположение от утре. Сайтът има нова концпеция с амбцията да надгради автоматичните търсачки тип google. Тя не препраща към страници, а "помага" на потребителя, като му доставя директно информацията, от която се нуждае. В сайта за секунди може да бъде изчислена сложна математическа формула, да бъде "измерено" точното разстояние между два града или да разберете броя населението на дадено населено място, температурата в момента и прочие удобна и актуална информация. Интересно е, че wolframalphа прави съпоставки по различни критерии. Голямото предимство на сайта е, че ако знаете какво търсите, може да спестите време - а времето в този динамичен свят е ценен ресурс. Накратко, новата търсачка има претенцията да е по-интелигентен вариант на google. За момента не съм я "изпитал" с по-сериозна задачка, но пък за секунди разбрах, че съм живял точно 11 398 дни, при това без да поставям въпроса - само написах рождената си дата. И още: достатъчно е да зададете простичкото "what is the population of bulgaria?" и получавате статистики за последното преброяване, гъстота на населението, естествен прираст, тенденции, средна продължителност на живота и позицията на страната ни по тезии критерии в световен мащаб. Очаквам империята google да отвърне на удара. Дотогава просто разучете новата онлайн придобивка. :)


Заглавната страница часове преди официалната премиера

Агитация втора употреба

Въздух под налягане: синята коалиция, издание 2009

В момента Синята коалиция открива своята предизборна кампания за Европейския парламент. Гледам, слушам и ми става мъчно. Старите лица дори не са си направили труда да измислят нови фрази. Резултатът: смешен плач. Лидерите на синята (по Мозер - "синьо-оранжевата") коалиция боряват с речник, може би подходящ в опиянението през 1990 година или дори в полуреволюционния плам на събитията от 1996/1997-ма. Днес обаче призивите "да преборим лошите", "да победим врага", "да пратим БСП в политическото небитие" са просто отживелица. Особено за обединение, което не може да събере забележим процент подкрепа сред избирателите. Когато социалистите потребяват надъхани с патос лозунги, това е жалко, но обяснимо - все пак тоталитарния режим разчиташе много на подобни похвати. Сините обаче се държат инфантилно - което не е много подходящо поведение на политическа сила на почти 20 години. Дори обединените викове "Победа", в които трели преплитат тъничкият гласец на Димитров, продрания тенор на Костов, необичайният алт на Мозер и тихото хорово пеене на останалите, са някак неубедителни.

Иначе е интересно да се наблюдават реакциите на привържениците на коалицията в залата. Някои не пляскаха на лидера на СДС, други правеха физиономии по време на изказването на водачът на ДСБ. По техните лица се вижда, че това е повторен брак по сметка, в който има много премъчано - засега.

Избирателна активност

Има и дорби примери за кампании, насърчаващи участието в различни вотове. За жалост в България рядко ставаме свидетели на такива. Ето пример как рекламните предизборни клипове могат да бъдат и забавни: