11 февруари, 2011

Яне Янев: презареждане



Ако познавате или имате близки, които страдат от определен тип заболявания на психиката, би трябвало да сте забелязали известна цикличност в тяхното поведение. Кръговратът е постоянен и винаги затворен: криза-лечение-временно подобряване - влошаване - криза.

Нещо подобно като държание демонстрира и най-шумния политик в страната - Яне Янев. През януари той изживя криза на медийното поведение: крещя, кара се, вика по телефона и на живо в студиата на телевизиите, тръгна си веднъж-дваж от тв студия и на кулминацията плака. В последните дни на януари внезапно се кротна, посипа си главата с пепел, обвини държавата че е тормозен и се опита да затрогне бабичките с тъжната съдба на своята майка и със собствените си страдания. И накрая се оттегли като оглавяващ РЗС.

Тишината трая по-малко от 48 часа. Яне се завърна на бял кон, окрилен от нова непримирима ярост и нова неизтощима енергия, гостувайки на всевъзможни тв предавания и новинарски емисии. И всичко започна отначало. Предвид предстоящите избори е сигурно, че ни чака една много шумна и изпълнена с Яне-Яневизми година.

Отделен въпрос остава защо човек, който събира одобрение в проценти, което не би му позволило да влезе в Парламента, се радва на толкова широко медийно присъствие... Дано през 2011-та му е за последно.

26 януари, 2011

Време за оставки, време за избори


Фотография: вестник "Дневник"

Поредната порция записи, истински или фалшиви, са ясен знак за едно - време е за предсрочни избори. Това е единственият начин да се прекрати тази потресаваща сага, която очевидно цели всеки и всичко в политиката у нас да се подведе под знаменателя "всички са маскари".

Аз, който никога не съм бил сред привържениците на личността на Бойко Борисов, година и половина след встъпването му в длъжност, съм категоричен че това е най-адекватното правителство, което е управлявало България от 22 години насам. При хилядите забележки, които имам към кабинета, всяка друга алтернатива в момента ми се струва отвратителна, опасна или смехотворна.

Истината е, че дори записите да са реални, те показват нещо, което далеч не е ексклузивитет за настоящото правителство. Точно от БСП да се обаждат в точно тази аитуация е просто неморално.

При всички положения обаче това е очевидно поредна, но не и последна атака, която поставя държавата в позиция, която вреди на всички. За това е време хората да заявят доколко тази верига от СРС-скандали е решаваща за отношението им към управляващите. Най-бързият и демократичен инструмент за това са изборите. Неудобно е, не им е сега времето, ще излязат прекалено скъпо и ще забавят много от процесите в държавата, но в демокрацията това е логичното, което трябва да се направи.

Иначе е забележително мащаба на удара, който твърде вероятно идва от страна на Алексей Петров. Това е добра демонстрация какво става, когато се посегне на определени среди в България. Искаме ли те да са силните утре, е отделен въпрос.

24 януари, 2011

Твърди поддръжници на Capital ID

Новата българска социална мрежа (http://id.capital.bg/promo/), дело на Economedia, е брилянтна идея, при това - изпълнена отлично. Въпреки призива на създалите й потребителите да се регистрират с истинските си имена, има знаменити никове, сред които и този на най-приветливия член на тази общност. Натиснете снимката, за да видите по-ясно кой е той и... да ви е сладко:

15 януари, 2011

Защо изтекоха записите на властта?

Изтеклите в последните дни скандални като съдържание записи са отвратителни по няколко причини:

1. Ако те са истински, показват неразбиране на властта за това кое е законно и кое - не. Това би било наистина страшно... Дори да приемем, че мотивите за тези разговори не са корупционни, те демонстрират дълбоко пренебрегване на основни принципи на системата, в която живеем. И нека не забравяме, че пътят към ада е послан с добри намерения.

2. Ако те са фалшиви, това показва една истински уродлива картина на българския политически живот, участниците в който са готови да платят всякаква цена, за да влязат във властта.

За мен големият проблем в тази ситуация не е в съдържанието на записите. Големият проблем е тяхната достъпност. Любопитно е, че никой не си задава въпроса откъде идват те, кой е техният източник. Тези записи, реални или монтирани, са гнусна демонстрация на силата на среди, чиито мотиви няма как да са насочени към благосъстоянието на хората, върху които ще повлияят най-силно. Пускането им е мафиотски прийом и всички знаем кой има интерес от тях - те изтичат чрез (не)официалния вестник на Алексей Петров - "Галерия".

Каква е тяхната цел? На пръв поглед това би трябвало да са предсрочни парламентарни избори. До вчера обаче изглеждаше, че интерес от такива имат единствено ГЕРБ. БСП се циментира с постоянно ниско доверие, ДПС може да разчита единствено на твърдия си електорат, а останалите парламентарно представени партии дори нямат шанс да влязат в Парламента.

Любопитно е, че трусовете в ГЕРБ, предизвикани от записите, се случват в дните, в които ДПС бе остро критикувано от втория човек в движението.Последствия от последните събития ще има и в двете партии.

БСП имат най-голяма изгода от случващото се. На пръв поглед партията няма пряка връзка със скандалните записи. Мнозина обаче смятат, че РЗС е финансирана именно от среди, близки до бившата тоталитарна партия, и са в ролята на шумния бушон, който ще изгърми при едни парламентарни избори.

Аз не считам, че реалната цел на сегашните атаки са предсрочни избори. Истинската цел е отслабване на ГЕРБ, отнемане от доверието към тяхм което въпреки всичките изцепки, продължава да бъде високо. При това, вероятно причините, заради които ще се сринат управляващите като доверие, са основателни. И все пак прави впечатление, че след като социалистите не могат да дръпнат нагоре, техен най-голям интерес е основният им противник да се срути надолу. А всеки, който е чел поне една криминална книга знае, че първият заподозрян за една случка е този, който има интерес от нея. Изводът: в тази политическа какофония, очевидно дирижирана от Алексей Петров, няма добри тонове.

Най- вероятното последствие на публикуването на тези записи не е оставка на кабинета. Най-вероятно е налагане на стария рефрен, към който българите имат толкова вкус: "Всички са маскари". Такова масово мнение би отказало мнозина от правото им на глас, би доотровило отношението на хората към политическия елит като цяло, и това обслужва най-вече средите, които приемат политиката като начин за облагодетелстване, отколкото като каквото и да е друго. Те печелят при всички положения. Ако записите се обявеят за истински, правителството е редно да си иде. Ако се обявят за фалшиви, така склонния към конспирации електорат със сигурност ще остане скептичен към подобни твърдения.

И все пак нека приемем, че правителството ще падне и има предсрочни избори. Коя от сегашните партии ще поеме управлението на страната?

Дали отново ГЕРБ, паднали от власт заради скандал от подобен мащаб?
Дали БСП, чийто единствен пълен мандат за 20 години бе синоним за корупция и некадърност?
Дали нова партия, движена от неясни мотиви?

Никой от отговорите не ми се нрави. А останалите просто нямат шанс. Тоест може да се каже, че за първи път сме в задънена политическа улица. И сега е моментът да си зададем въпроса: Кой има интерес от това? Отговорите предстоят.

12 декември, 2010

Свежо



На фона на уморените поп парчета и мазните чалга тупалки, които предлага българският музикален пазар, абсолютно непознатият дует Marabu & Georgia предлагат модерен и енергичен саунд в дебютно си парче "Break The Beat". Песента би могла спокойно да бъде включена в която и да е световна денс-компилация, отличавайки се рязко от нивото, което сме свикнали да намираме в България.

Песента ще се продава от 20 декември в Amazon и Itunes. Семпъл можете да чуете безплатно на адрес:
http://www.amazon.com/Break-The-Beat/dp/B004FXBVQ0/ref=sr_1_1?ie=UTF8&s=dmusic&qid=1292065002&sr=1-1

10 декември, 2010

Добре дошли

Наскоро два новооткрити вида влязоха в аналите на биологичната наука. Очакваме ги в анимационни филми, реклами и клипчета в интернет. Добре дошли, нови ни герои, в нашия комерсиален свят.

Слепият потомък на предшествениците на днешните мравки, открит в амазонските дебри:



Култово изглеждащия прилеп от Папуа-Нова Гвинея

Красотата е субективно понятие...

Понякога майката природа обърква нещата... Понякога каквото не е успяла да опропасти, бива наваксано от хората. Резултатът:











07 декември, 2010

Изборът на новото поколение

Много се плю и критикува есенният "благотворителен" сезон, който спретнаха bTV и Нова. За пореден път обаче стана ясно, че нещата в някоя сфера могат да потръгнат едва след като медиите се заемат с проблема. 21 години след края на тоталитаризма и десетки хиляди деца, погубени в институции през това време, държавата и обществото най-сетне направиха първата крачка към създаването на адекватна институция и премахването на Домовете за медико-социални грижи за бебета до 3 години.



Инициативата, подета от Уницеф и bTV, постигна и неочакван резултат - именно децата, растящи в семейства, я подкрепиха най-активно. Може би новото поколение не е чак толкова лошо, колкото се опитват да го изкарат предшестващите го. Да, те може и да не знаят какво е Марианската падина, да не са сигурни кой е Дориан Грей, и да се чудят какво се е случило на 10 ноември, но пък в други отношения се държат по-зряло от родителите си. Може би защото не са обременени от ограниченията в мисленето, поведението и правото на мнение, с които ние, по-възрастните, сме закърмени. Вместо да плюят и се чудят (абсолютно безпочвено, между другото) кой колко краде от даренията им, те проявиха завидни организаторски и идеен ентусиазъм, и събраха значителна сума. А това е инвестиция, много по-смислена от много други харчове, за които на драго сърце си даваме парите.

"Великолепната шесторка" приключва днес, но резултатите от шоуто предстоят. Те ще са валидни много след като критиките по форуми затихнат и много след като групите "против цинизма" на предаването спрат да съществуват. И когато хората в България започнат да мислят нещата, които бяха изказани от световно успели българи и чужденци по повод обявената в шоуто кауза:


video

04 декември, 2010

Триумфът на великаните



Посмъртният албум на Майкъл Джаксън със сигурност не може да се съпостави с никое от музикалните му произведения, в чието създаване участваше приживе. Поскалъпен от стари записи и песни, правени с различни продуценти между 1982 и 2009 година, MICHAEL е по-скоро машина за пари, отколкото каквото и да е друго. И все пак издаването на албума дава няколко възможности на света да се докоснат отново до гения на този абсолютно безалтернативен артист. Една от тези възможности се нарича Another Day и е първата и последна съвместна продукция с друг чернокож, изтъкан от музика - Лени Кравиц. Резултатът от незабравимият глас на Майкъл, гарниран с тембъра и китарата на Лени, е наистина брилянтен. И е прекрасен пример за това колко по-голям беше талантът на Майкъл от всички противоречия около личността му.

Можете да чуете Another Day тук:

http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=10619&st=20&start=20

28 ноември, 2010

LIDL - новият хоремаг

Продължавам да се изумявам колко хора в България скимтят за славните времена преди 1989 година. Тогава, по селективната памет на носталгично настроените, имаше хляб и свобода за народа; хората бяха сити, щастливи и равни, а един мармот завиваше марципана в станиол. Вярно, че банани нямаше. Дори по 69 стотинки.

Покрай истерията около LIDL се появиха много уместни сравнения... Сравнения за преди и след. Поздрав за всички, които тъжат по комунизма:

Комунистически просперитет за народа:



Снимка: komitata.blogspot.com/

21 години след края...



За да видите по-ясно снимките натиснете върху тях.

25 ноември, 2010

LIDL: Битката за банана

За да видите снимките в цялата им прелест, натиснете върху тях.

Днес в столичния квартал Дружба се чуваше изобилие от Пернишка реч. Лишени от щастието да имат LIDL, новата верига за храни на ниски цени в България, перничани прииждаха с лади, голфове и омазнени "Л"-та на лов за стоки. И не бяха сами. Баби, въоръжени с платнени торби, невидели сапун; войнствени майки, яростно стиснали брошури в едната си ръка и мобилни телефони в другата; чичета с лъщящи темета и надути кореми, люпещи семки... Цялото това войнство бе в атака, но не вдъхновено от любимата си партия, а от обявените цени по случай новата ни търговска придобивка.


Ни кал, ни тиня могат да спрат устрема към голямата файда.

Краставици по 33 стотинки, моркови по 39 и банани по 69 стотинки за кило се оказаха истински допинг и устремени към евтинията, мнозина успяха да демонстрират спортна злоба, на която истински атлети биха завидяли.

Това, което представляваше общата картинка, може да се сравни само с тълпите, от времената на комунизма, когато по улиците слух от типа на "Пуснаха маслини!" събираше трудовите маси край хоремага или Халите.



Полицията и охраната на магазина успяваха да запазят тълпата в неравна тлъста опашка, напредването с всеки милиметър по която бе въпрос на сила, достойнство и състезателен дух. Група дружбенски келемета взривиха чакащите в опита си да ги прередят с мотива, че искат да вземат само кило мандарини. "Я да се махате от входа, изроди ньедни", размахваше костелива ръка баба със забрадка. "Виж ги ти, копеленца! Ако трябва да са бийм, ш'са бийм!", добави шумно млада майка с настървен поглед, на която явно кютека вкъщи не е чужд.




Въпреки привидната солидарност обаче из опашката се улавяха черните краски в душите на чакащите, изразяващи се в подмолни ходове, с които да минат някой и друг сантиметър напред, стратегически стъпки, за да се избута някой пенсионер, и злостни коментари от типа на: "Тая па не мое ходи, банани ша ми яде!" Напрежението се подсилваше от слуховете, че някои стоки са на изчерпване, че "вътре" разделяли чакащите на нови опашки ("Майка от бебе ще откъснат тия", както сподели пенсионерка, излязла от магазина), и че някои са чакали от 5 сутринта, а още не са излезли.



Онези, които все пак излизаха, стиснали хартиени торби "LIDL" като доказвателство, че "вътре" наистина е страхотно, гледаха с презрение тълпата, която отиваше натам, отдето те се връщат, ехей! Разделението на "чакащи" и "накупили" нажежаваше въздуха, настройваше съсед срещу съседа, разваляха се многогодишни дружби, разразяваха се стари ежби. Встрани от тълпата група баби, разпънали гигантска рекламна брошура на LIDL, чертаеха екшън план как да превземат някой от останалите магазини в Надежда или Илинден, и спореха шумно къде ще имат по-голям успех със щурма. До тях съсухрена женица тъжно прибра пари в сутиена си и отбеляза поражението от това, че не се е доредила, с мощно всмукване на цигара.

На близката спирка пенсионерка рошеше къса коса с мазни връхчета, по които закачливо играеха прашинки пърхот, и нареждаше по телефона на анонимна приятелка: "Вътре е некакъв ад ти казвам, ма! Искаха мъжа ми да го сложат в една съседна опашка и аз им викам: "НЕ! Нема да го пипате!" Мъжът й, щастлив и горд след отминалата заплаха от внезапна раздяла, доволно ровеше в торбите с покупки, докато негов връстник блажено се наслаждаваше на поредния си банан, спечелен в тежка битка.



До тях две баби успяха да си спретнат кавга. Те проведоха следния замечателен, абсолютно истински и неукрасен диалог...

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Тия германци тука един път да бяха направили! Що ни карат да ходим в калта!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Щот' сме българи, зат'ва.

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Е като сме българи, к'во! Да ходим тука като по нивите!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Я па таа! Ти къде си родена, ма? В Париж? Лейди Ди!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз съм родена в София! Вий дойдохте тука и вижте к'во стана...

Сочи калта. Другата добива страховит вид.

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: То ако не бяхме ний! Селяните са направили... живота! Даже света! Ако не бяхме ний, тия, дето искат само да са чорбаджии и седят със скръстени ръце щяхте да пукнете от глад!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз ли съм стояла със скръстени ръце. Как не ви е срам! Аз съм инженер!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Затуй ся ходиш у калта и им пълниш гушите на тез германци! Ама те това нарочно го правят! Искат да сме прости, искат да сме бедни, да ни крадат!

В диалога се включва дядо без зъби.

Дядо без зъби: Те знаят как да мачкат с германските ботуши.

Възмутено рови из торбичката на LIDL, напълнил със стоки от същите тия германци.

Обединени от общия враг - германците, тримата прекратяват спора. Идва автобус 204, от който се изсипват нови кандидати за LIDL. Вече напазарувалите ги изглеждат презрително и се шмугват вътре, поемайки към домовете си. До след няколко дни, до следващата промоция... и следващата битка.

21 ноември, 2010

Не'ам нерви!

"Нека не живееме вече в немотия.
Че всички ни се смеят
на наш'та простотия!"


Така пееше Милена в песента "Не'ам нерви" преди 20-ина години. Можем да се поздравим, че за две десетилетия духовната ни немотия взе връх над всичко друго. Тази седмица окаяността на българина в морално, културно и патриотично отношение се прояви по особено грозен и абсурден начин. Населението на Несебър се вдигна под формата на гневна тълпа, която хули решението на правителството да събори резултатите от незаконното строителство в един от най-древните и най-красиви градове в България. "Другите строят, що пък аз да не строя" беше най-смисленият довод, който се чу сред крясъците. Както обикновено, полицията също прояви недодяланост с атаки и организация, достойни за третокласен видео екшън филм.


Снимка: "24 часа"

Причините за тази ситуация са много и сложни. Държавата има много голяма вина за станалото, заради самия факт че е допуснала незаконното строителство. Просто управниците бяха твърде заети със собствените си незаконни дейности, че да обръща внимание на "дребните" нарушения на обикновените хора. Ама като се натрупат, става грамада.

Върхът на простотията на част от българите се прояви с абсурдната подписка за излизане на Несебър от списъка на градове на Юнеско. Всякакви държави и култури правят всичко възможно техни места и градове да влязат в този списък. Ние обаче пак се проявихме като новатори в най-лошия смисъл. Есенцията на искането е беззаконието да надделее над националния интерес. Господи, колко отвратителен народ сме станали, след като сме готови да плюем на историята си, на едно от малкото си предимства, за да издигнем грозни постройки без да спазваме законите. Ако тази ситуация бъде описана в книга, тя ще стане световен бестселър. В абсурдизма.

Не мога да си обясня как и тази седмица успя да се случи нещо, което да засилва с всеки божи ден желанието ми завинаги да се махна от блатото, наречено българска държава... И най-вече от нейните обитатели.

16 ноември, 2010

ББ (Бате Бойко) вижда всичко!

Навремето са гонели гаргите с плашила. В днешния свят се намират нови начини да стреснем който трябва - примерно пушачите:



Снимката е от заведение намиращо се на софийската улица "Будапеща". За да я видите по-ясно, натиснете върху нея.

01 ноември, 2010

Университетски бълнувания



В Деня на Народните будители студенти и преподаватели от Софийския университет се обединиха в протеста си срещу държавата. По света студентите винаги са били начело на всякакви шествия и протести, и понякога действително са преобръщали хода на историята. Какво обаче бихме могли да кажем за воплите на българските университети, чиито ръководства се вайкат при всеки повод да се разбута уютното академично гнезденце, в което едни и същи имена мътят от години.

Три кратки анонимни примера за академичната реалност у нас:

- Водещ Технически университет в страната. Оценките на студентите се поставят на следния принцип - разпределят на шест купчинки, като срещу всяка има лист хартия. На обратната му страна е изписана цифра от 2 до 6. Съответната цифра се нанася като оценка в книжката според този своеобразен "жребий". Протести няма.

- Студент в Медицинска акдемия, син на медицинско светило. Признава неофициално че е платил, за да вземе един от изпитите си. Този по анатомия.

- Университет в голям български град. На първо място в една от чуждоезичните филологии е приет кандидат, който няма никаква представа как се казва българския президент, не чувал за държава на име Корея, камо ли за Северна и Южна, и по собствени признания е прочел няколко книги за целия си живот. Предстои университетът да му издаде диплома, която му дава правото да преподава в училище...

Това са три от триста хиляди примери, които всеки може да си набави без особени усилия. Тази тотална нищета във всяко едно отношение поставя университетите у нас в светлина, която хич не предполага увеличаващо се финансиране от типа на "пусто в празно". Предполага реформи. Ако те се случат обаче огромна част от така нареченият академичен елит у нас трябва да излезе от университетите. За това е по-лесно да се протестира.

Нещата са плачевни като във всяка друга сфера, в която държавата е запазила водеща роля по време на Прехода - здравеопазване, образование, дори телевизия. Всеки плаче, че пари няма, и никой не действа адекватно. Това, че продуктът, който излиза от тези институции е лош, некачествен и неконкурентноспособен, някак остава встрани от разговорите. Показателен е фактът че Софийският университет се самотитулува като най-добрия в страната, и ректорът му сам посочва че е на паметното 333 място по качество в Европа. За сведение на господин Ректора, на Стария Континент има 50 държави. Ако 333-тото място е повод за гордост, то нека му пожелаем един ден да влезе в първите... триста.

Протестите и вайканията на академичната общност у нас напомнят на бълнувания от лош сън - картинката е неясна, логика няма, но пък е шумно... Може би заради това все повече млади хора избират образование в чужбина. А после у нас се връщат... не знам... Един на 333-ма?

30 октомври, 2010

Голямата телевизионна битка предстои

Началото на тазгодишния телевизионен сезон не успя да се превърне в събитие. Основните играчи на пазара предложиха малко нови продукти и никакви нови тенденции.



бТВ не стартираха нито едно ново предаване, задоволявайки се с обновени версии на успешни продукти като "Великолепната шесторка" и "Пълна лудница", както и втори сезон на "Стъклен дом". Телевизията запази на практика досегашната си програма и не предложи нито едно ново лице. Консерватизмът по време на криза е обясним, особено когато си безспорен лидер на пазара. Присъединената към bTV Media Group Pro BG по-скоро деминстрира адаптивност към новия си по-голям партньор, отколкото желание за някакви революционни промени. Явно е, че двата политематични канала са в позиция, в която хем търсят зрители, хем избягват пряка конкуренция помежду си. Засега схемата работи - през октомври петте канала на медийната групировка CME държат малко над 50% от телевизионния пазар у нас.



Конкурентната медийна група MTG, включваща двете програми на Novа и трите канала Diema, се позиционира твърдо на второ място с пазарен дял малко над 20%. Засега големият провал на групата е Nova Sport, който на практика почти няма аудитория. Драстичните промени бяха в основния канал - Nova, който се преорентира към изцяло благотворителни формати, вероятно в опит да избяга от лошия си имидж след продукции като "Страх" и "Биг Брадър Фемили". Крайностите рядко работят и засега групата не успява да се пребори за лидерска позиция, и да оправдае изключително високата цена, на която беше продадена преди години. В резултат имаше промени в ръководството. Само след 2 седмици Светлана Василева ще стане част от ръководството на MTG, и реално ще започне работа от януари. Досега тя беше на основен пост в TV7.Съответно там също бяха направени промени екипа, както и заявки за увеличение на пазарния дял.

В БНТ нещата продължават да са в застой след встъпването на Вяра Анкова в длъжност като генерален директор. Като всяка държавна институция, и тази е мудна, неорганизирана и нереформирана. След като за 15 години БНТ не спря да се държи като канала без алтернатива, телевизията изпадна в нелепата ситуаци да претендира че е обществена, без да е гледаната от същото общество, което уж обслужва. Анкова заявява воля за промени, включително и за отваряне към работа с външни продуценти, които в момента почти не присъстват в програмата й.



След всичко това изводът е ясен: трите по-малки национални канала ще се опитат да отнемат хапки от пазара на bTV. Тъй като телевизията е сложна материя, можем да очакваме значителните промени да започнат най-рано през пролетта, а генералните - в началото на сезон 2011/2012.

Най-драстични те би трябвало да са в Nova и в БНТ. Първите вероятно ще продължат да залагат на хитови американски и европейски сериали, но би било добре да спрат да рискуват с неутвърдени световни формати от типа на "Островът на изкушението", "Истината за нас", "Цената на истината", "Всичко по 10" и прочие. По-вероятно е още следващата есен да продуцират някой от "голямата петица" формати по света, които все още не са правени от тях или конкурентите им. Очаквам поне 2 нови за България шоута, както и нови игри още следващата есен. В момента от програмата им почти отсъстват и комедийните предавания, които са особено популярни у нас,както и силна сутрешна програма. Дали обаче новият екип ще има идейния и финансов ресурс да обнови изцяло това, което предлага сутрин, предстои да видим...

БНТ имат една основна задача - да приотеризират и подредят програмата си, като я адаптират към новите реалности на пазара. Би следвало да се направят драстични съкращения сред работещите в медията, както и да се привлекат по-млади и по-информирани експерти на всяко ниво, които да я модернизират. Логично е да стартира и изцяло новинарски и публицистичен канал, преди от CME, които имат изключително силна публицистика, да окупират и тази пазарна ниша.



ТV7 вече декларираха желанието си да предлагат алтернатива на пазара с по-различни и непознати формати. Възможно е това да проработи сред консервативните български зрители, но дори и тази тактика да увеличи пазарния им дял, те трудно биха могли да претендират за нешо повече от 4-5 място сред най-гледаните тв канали. Хубаво би било поне да спрат да копират програмата на bTV едно към едно.

В една такава среда екипът на bTV, може би най-малко отвореният към промени канал в момента, ще трябва да мобилизира сили и фантазия, за да реагира на промените на пазара.

При всички положения, ако се запази тенденцията да се следват европейските модели с няколко години закъснение, в следващите сезони ще има бум на български сериали във всякакви жанрове, и развитие на интернет-телевизията. Очаква се и разрастване на регионалните канали. Кой как ще се позиционира на пазара е рано да се прогнозира. Би било чудесно, ако се стигне до момент, в който програмите на основните тв канали не си приличат в толкова огромна степен. Сигурно обаче е едно - следващият телевизионен сезон ще е много по-силен, интересен и непредвидим от сегашния.

29 октомври, 2010

АБВ или за политическите амбиции на Първанов

Въпреки всичките си декларации, че няма да оглави политически проект, днес очаквaното се случи: Георги Първанов потвърди "новата гражданска инициатива", с която се надява да остане в политическия елит и след есента догодина. Това е само поредният пример за непоследователността на Президента на Р.Б., който до момента не е имал случай да мисли по един и същи начин по почти никой въпрос. Комай само лова на (защитени) животни му остана перманентна страст.



Това е и първата по сериозна заявка за разцепление на най-монолитната и единна до момента партия у нас, поне от Евролевицата насам. Разликата е, че сега зад новия "проект" стои едни от най-влиятелните хора в държавата, и категорично най-одобрявания политик, произлязал от средите на разклатената в очите на обществото БСП. Показателно е, че левицата реално не е увеличила осезателно доверието към себе си почти година и половина откакто не е на власт. Същевременно 2 от последните 3 мандата бяха взети именно от новосформирани политически формации, оглавявани от силна политическа фигура с висок рейтинг сред избирателите. Не е трудно да се прозре намерението на Първанов да повтори тази вече изпитана формула.

При всички положения големият губещ са БСП. Няма вариант, в който симпатизантите на Първанов и тези на социалистите да не се покриват. До момента разцепването, умишлено или не, на една партия, рядко води до нещо положително. ГЕРБ също реагираха остро на проекта. Големите реакции обаче предстоят.

Лично аз съм крайно негативно настроен към политическите прояви на Георги Първанов по ред причини, излагани нееднократно в този блог. За жалост той се фигура, с която обществото трябва да се съобразява. Така че ще трябва да изтърпим и следващите му усилия да се бетонира във властта.

27 октомври, 2010

Омраза


Вчера актьорът Христо Мутафчиев неочаквано получи инсулт и бе транспортиран до София с правителствения самолет "Фалкон 2000" за спешна операция. Тъжно е, че това се случва на талантлив човек на едва 42 години. Много по-тъжни обаче са отвратителните и абсолютно неадекватни реакции на новината. Ето какво можете да прочетете под нея във водещ информционен сайт:

Zelmoxis | 26.10.2010 15:06
Ех, защо ли правителственият "Фалкон" не излита за всеки българин, който получи инсулт, та да не трябва хората да чакат линейка по 2 часа?

Рeгистър | 26.10.2010 15:08
Дано за всеки българин да лети правителствения Фалкон. Иначе излиза, че пак има "правоимащи" и "привилегировани".

bluе fаn | 26.10.2010 15:13
Дано да се оправи човека, на мен ми харесва не само като артист, но и като човек, изглежда много земен и никога не е изпадал в грандомания . А това за правителствения Фалкон, дори не е направено защото на ББ му пука толкова за Мутафчиев, много по-важно за него е да си направи евтин PR, използвайки всеки повод 

daemon | 26.10.2010 15:49
Нека да е здрав, само се интересувам на кой телефон мога и аз да си поръчам правителствения Фалкон, нали всички сме с равни конституционни права ?

краси007 | 26.10.2010 16:03
Само не мога да разбера защо се е наложило да бъде транспортиран до София,та Бургас да не е някакво село.Нима там няма специалисти на нивото на софийските?Аз съм от Плевен,който е общо взето западнал град,но здравеопазването ни е над средното за страната,мисля,че и в Бургас нещата не би трябвало да са зле. 

ilianka_version2010 | 26.10.2010 16:12
Пратете и на мене самолет че мързи да ида до Мола-а разбрах че в кенвело има до 50% намаление   

В този дух са около 80% от мненията по тази тема. Колко болна, осакатена и дребнава нация сме, след като общата реакция по почти всеки въпрос е в този дух. Колко нелепи писания се изливат с повод и без повод, и защо нямаме капчица (само)уважение дори когато коментираме риска за нечий живот. Как на всичките тези десетки и стотици хора не им се откъснаха 10 секунди от безценното им време да пожелаят на човека възстановяване.

В мненията четем как съобщенията за изпращането на правителствен самолет е евтин PR... Интересно ако самолетът бе изпратен без да се обявява това, колцина щяха да коментират, когато излезе наяве, как всичко се прави тайно и скрито от данъкоплатците... И това е най-малкия пример за това как който каквото и да направи, то бива оплювано.

Тези коментари са поредната гнусна илюстрация за циничното блато, в което САМИ сме превърнали държавата си. А примерите в тази посока са необятни. И от всяка изписана буква струи всепоглъщаща, всеобхватна, канибалска ОМРАЗА!

23 октомври, 2010

"Сирано дьо Бержерак": без бис



Завръщането на Теди Москов, и то на сцената на Народния театър, е рецепта за успех. Новата му постановка "Сирано дьо Бержерак" със сигурност ще привлече публика, но зрителите няма да видят нищо ново. Водещата премиера тази есен предлага вече обичайната и твърде експлоатирана и на моменти самоцелна смесица от фрагментарност, постмодернизъм, препратки към поп-културата и задявки със съвремието, които бяха интересни в края на деветдесетте, но към днешна дата не казват нищо ново. Скечовете очевидно се базират на актьорски импровизации, които стоят добре в тв шоута, но тук идват малко плоски. Теди Москов се е оказал незаинтересован или пък безсилен в работата с актьорите, които далеч не показват най-доброто, на което са способни. Владимир Карамазов в ролята на провинциалиста би могъл да си направи труда да проучи някой действително съществуващ диалект, вместо просто да обръща "е" в "и", и то на най-неподходящите места. Дори по кръчмите има по-удачни имитации на варненско-русенската реч. Деян Донков пък би могъл да си направи труда да говори така, че публиката всъщност да разбира какво иска да каже.

В цялата постановка има точно две наистина добри сцени, и те са една след друга. Моментите, в които Сирано, Провинциалиста и тяхната любима са на балкона, показват на какво наистина е способен Москов. Другото хубаво в цялата постановка е интересната сценография. Като цяло обаче спектакълът стои малко бедно и нито достатъчно класичеки, нито достатъчно модерно. Бурната радост в публиката на моменти, които сме гледали отново и отново обаче показват, че аудиторията не е особено претенциозна и на драго сърце приема каквото и се поднася. Накратко: нищо ново под прожекторите.

17 октомври, 2010

Запитване

Този текст е реален, нередактиран и изпратен до мен по скайп от съвсем непознат човек (предполагаемо на снимката). Смешно, тъжно, нелепо: вие решете...



"Kazvam se Rosen Radev Studenkov Roden sym na 18 mart 1983 g. 1vi vapros Imam li negativna Energiq. 2ri Vypros Podadoh Avtobiografiq v Televiziq Btv iskam da byda chast ot ekipa koqto otgovarq Za Mashinata na Vremeto . Shte me vzemat li na Rabota v Btv?"

13 октомври, 2010

Нация менте



Месо? Едва ли...

"Соя вместо месо" е стар търговски трик, който вървеше успешно години наред. С въвеждането на Стандарта "Стара планина" държавата направи опит да осигури на гражданите си избор. Това е смисълът на капитализма - има от всичко по много и всеки купува според възможностите си. Оказа се че у нас хората са готови да похарчат повече пари за гарантирано добър продукт. Уви, в България гаранция за нищо не може да има - и в случая не държавата ни е крива. Криви сме си самите ние. Оказа се че четири фирми, три от които основни на пазара, включително "Сами-М" и рекламираните като производители на "кренвирши от месо" - "Сачи", са продавали продукти под знака на "Стара планина", отново влагайки соя в тях. Горчивият вкус в устата ще остане дълго - защото за пореден път се потвърждава мнението, че мисленето у нас продължава да е извън всякакви приемливи норми. Защото същите хора, които произвеждат месни продукти без месо, се оплакват от ония, които злоупотребяват с държавни средства, които пък с тях си купуват фалшивите им продукти.



Безмесните месни продукти са само един пример от безкрайната поредица тъжни доказателства за "лошия материал" - фраза, която толкова разгневи медии и граждани преди време. Ние сами си причиняваме всичко, от което се оплакваме. И никое правителство, ляво или дясно, не ни е криво за това че работим за пари под масата, че подкупваме полицаите когато ни хванат да нарушаваме закона, че си хвърляме боклука по улиците и така нататък, и така нататък - това изречение на практика може да продължи безконечно.

Разбира се, не бива да се учудваме че в държава, в която хора като Алексей Петров посрещат VIP-гости в луксозния си дом под домашен арест, в която неясно как забогатели хора живеят в стотици незаконни сгради, в която лекарите и преподавателите са сред най-корумпираните професионалисти, ядем месо от соя. На нация-менте й се полагат продукти-менте. Да ни е сладко!

Анонимните деца

Това е историята на едно дете от Дома за изоставени деца в град Шумен. Не мога да ви покажа лицето му. Не мога да ви кажа името му. Единственото, което мога да направя, е да ви разкажа историята му.

“Той беше много неспокоен, уплашен, страхуваше се да се довери на хората около себе си, изпитваше много болка, той беше престоял в болницата преди да дойде в нас, все още беше с бинтовани крачета.” - разказват от Дома.

Това дете е отглеждано по такъв начин, че е станало жертва на плъхове, които... са гризали телцето му... То е държано от родителите си шест дни в мазе, дето са му гризали пръстите плъхове! Открили са го социалните служби по сигнал на съседи.”

Пред това анонимно, изоставено дете в момента има един-единствен път: да израсте в стерилната среда на дом за бебета до 3 години, след което да поеме пътя си, преминаващ от една институция към следващата... С първоначалния "тласък" от родителите му под формата на обезобразено носле и пръстчета, и деформираното м детство, преминало изцяло в институция, не е трудно да си представим какво го очаква. В Дома в Шумен, където отрасва, може да се проследи следния диалог между него и бившата главна лекара в тази институция:

Лекар: Кой те гриза?
Дете: Мишката!
Лекар: Къде те ухапа мишката? Покажи къде те ухапа мишката?
Детето показва крачето, после носа си.

Най-страшното е, че това не е една шокираща история. Това е една от многото шокиращи истории. Реалността от тях се случва днес, в момента, недалеч от всички нас. Има много други деца с потресаващи съдби и нелепо ежедневие. Ние сме поставени пред избора между два варианта. Единият е да вдигнем рамене и да се обърнем отново към собствените си проблеми. Другият е да помогнем. Да помогнем такива деца никога вече да не растат в подобна среда. Да помогнем тези деца да намерят своето семейство. Да помогнем да забравят ужаса, преживян в съвсем невръстна възраст...

За да разберете как, посетете сайта на Уницеф: www.unicef.bg
За да подкрепите инициативата "Семейство за всяко дете", която ще изгради Дом за бебета и родители, в който деца като Илиян ще намират свое семейство, вместо да растат по домовете, се обадете или изпратете смс на кратък номер 1021.

За да видите историята на това дете, разказана във "Великолепната шесторка", натиснете този линк:
http://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/videos/video/1532553109-Istoriyata_na_edno_dete.html

11 октомври, 2010

Welcome to Bulgaria and have a nice day

Ако у някого все още се таят съмнения, че българинът си остава сърдит и гневен тъмен балкански субект, вижте поредната свидна илюстрация на нашата окаяна действителност:



(За да видите по-ясно снимката натиснете с мишката върху нея.)

10 октомври, 2010

Кръщелници

Откак има опити пазарна икономика в Бъклгария има опити и за нещо, наречено "театрална реформа". Те неминуемо са придружени от дружен вой на иначе доста разединената арт-гилдия - и често с основание. Новото правителство на свой ред избра за министър "културен деец", а не мениджър. Вежди Рашидов обаче се опитва да мисли икономически, с което си навлече гняв и протести. Разбира се, ако пловдивчани, които най-шумно развяха лозунги срещу идеята да се закрие операта в града, ходеха по-чето на представленията й, съдбата й щеше да бъде друга. Гледал съм "Бохеми" във въпросната опера, където ролята на свенлива девойка се изпълняваше от близо 60-годишна матрона, та разбирам защо си нямат публика...


Добре дошли в Продуцентския център :)

Генерално подкрепям идеята да има адекватност в менажирането на културни институции, които са на държавна издръжка, работят на огромна загуба, която поемат всички, и не винаги предлагат качествена продукция. Това, което ме развесели преди няколко дни, са наименованията на новите културни формирования, измъдрени от Министерството на културата. В тях има твърде много бизнес и твърде малко удачност. Така например обединените оркестри и сцени на опери и филхармонии се означават като Оперно-филхармонични дружества. Още по-забавно е общото име на операта и театъра във Варна - оттук насетне те ще се наричат Театрално-музикален продуцентски център. Не знам коя чиновничка ги е мъдрила, но тези названия предизвикват смях. Просто си представям как израза "Да отидем на театър" се изговаря като "Хайде да идем на Театрално-музикален продуцентски център." Капитализма в мисленето на работещите в Министерството може и бавно да си пробива път в съзнанията им, но соц-а е здраво заседнал там.

Разбира се, всичко това не е чудно в страна в която се открива Пернишки университет по телекомуникации, компютри и архитектура, или казано накратко - ПУТКА. Очевидно кръщенията не са ни силната страна...

И все пак ако най-лошото от поредната реформа са имената, ще го преживеем някак. Както преживяхме постановките на операта в Пловдив.

06 октомври, 2010

ЕВА

Нейното име е Ева! Като на първата жена. Тя е само на три години. Повече от две от тях, Ева е прекарала в Дома за медико-социални грижи в град Шумен. След няколко месеца предстои тя да бъде преместена в следващата институция. И в по-следващата. И така, докато стане на 18 години. Дотогава държавата има ангажимент към Ева. Ангажимент, който струва много пари. Стотинки от тях ще идат директно при нея. Не знам какво ще се случи с Ева след като навърши пълнолетие, но знам, че очите й вече няма да бъдат така засмени. Защото забраненият плод за Ева е майчината грижа...


Възпитателка от Дома споделя: “Много наши деца виждам тук в града, които са минали през нас, просто нямам думи... По мостовете и магистралите... Къде може да отиде? Излиза от дома, без работа, без пари, без квартира, без нищо. Бъдещето на тези деца според мен – от лошо по-лошо. За тях няма бъдеще.”

Ева е дете на родители, отгледани в институции. Също като нея. Те са израсли по домове и на свой ред оставят детето си в дом...

“Когато Ева дойде тука при нас разбрахме че неин братовчед е тука при нас, по-голям с две години, намерен е да живее в такси с майка си, в изоставена кола. И явно майката на Ева е разбрала за тази институция и я довежда тук при нас. Бяха двама братовчеди. По-големия замина в друг дом. След това майката заживя с друг човек, друго бебенце се роди...”, разказват от Дома в Шумен.

Бащата на Ева иска да я отгледа, но няма тази възможност. С родителите й са контактували различни социални институции и са решили, че тя няма как да бъде отгледана от майка си и баща си. Истината е, че често такива решения изглеждат прибързани и никой не работи с родителите, за да им помогне да запазят връзката с детето си. В резултат на това днес Ева е хваната в капана на времето между решението дали да бъде дадена за осиновяване и престоя си в дома.

В България има система за подпомагане на такива деца, но тя не работи достатъчно добре. У нас не съществува единен Център, който да решава бързо и успешно проблемите на иозоставените деца. Ако такова място имаше, пред Ева щяха да се открият три възможности. Най-напред щеше да се помогне на баща й да я отгледа и възпита. Ако това се окаже невъзможно, тя би отишла в приемно семейство или при осиновители... само след няколко дни. Би могла,... но не се знае дали това ще се случи. Защото заради тромавата и бюрокрартична система повечето деца като Ева никога не намират свое семейство... Вместо това те растат заедно с много други изоставени момичета и момчета под грижите на хора, които и да искат, нямат възможност да ги дарят с пълноценна и истинска семейна грижа.

На всеки три дни в Дома, Ева губи по един ден от своето нормално развитие. С всеки изминал ден шансовете й да порасте като другите деца се стопяват. Държавата няма силите, капацитета и адекватността да й помогне. Ние имаме. Повече информация за съдбата на деца като Ева и как да им помогнем можете да намерите на www.unicef.bg и www.6.btv.bg

Вижте филмчето тук: http://www.btv.bg/shows/velikolepnata-shestorka/videos/video/677089960-Eva__film_na_Nataliya_Simeonova.html