Че всички ни се смеят
на наш'та простотия!"
Така пееше Милена в песента "Не'ам нерви" преди 20-ина години. Можем да се поздравим, че за две десетилетия духовната ни немотия взе връх над всичко друго. Тази седмица окаяността на българина в морално, културно и патриотично отношение се прояви по особено грозен и абсурден начин. Населението на Несебър се вдигна под формата на гневна тълпа, която хули решението на правителството да събори резултатите от незаконното строителство в един от най-древните и най-красиви градове в България. "Другите строят, що пък аз да не строя" беше най-смисленият довод, който се чу сред крясъците. Както обикновено, полицията също прояви недодяланост с атаки и организация, достойни за третокласен видео екшън филм.
Снимка: "24 часа"
Причините за тази ситуация са много и сложни. Държавата има много голяма вина за станалото, заради самия факт че е допуснала незаконното строителство. Просто управниците бяха твърде заети със собствените си незаконни дейности, че да обръща внимание на "дребните" нарушения на обикновените хора. Ама като се натрупат, става грамада.
Върхът на простотията на част от българите се прояви с абсурдната подписка за излизане на Несебър от списъка на градове на Юнеско. Всякакви държави и култури правят всичко възможно техни места и градове да влязат в този списък. Ние обаче пак се проявихме като новатори в най-лошия смисъл. Есенцията на искането е беззаконието да надделее над националния интерес. Господи, колко отвратителен народ сме станали, след като сме готови да плюем на историята си, на едно от малкото си предимства, за да издигнем грозни постройки без да спазваме законите. Ако тази ситуация бъде описана в книга, тя ще стане световен бестселър. В абсурдизма.
Не мога да си обясня как и тази седмица успя да се случи нещо, което да засилва с всеки божи ден желанието ми завинаги да се махна от блатото, наречено българска държава... И най-вече от нейните обитатели.
Няма коментари:
Публикуване на коментар