Пей с Мадона в София

Мадона ще закрие новата част турнето си "Sticky and Sweet" в София и ще иска да пее с българската публика. Малко преди края на всеки свой концерт, тя кара хората да изберат песен, която да изпее заедно с тях. След обстойно проучване и анкета в най-големия й форум, избраната за България песен е "SECRET". Не е "тайна", че Мадона много обича тoва парче, а освен това се оказва, че е сред най-популярните й хитове в България. Досега тя е пяла песента по поръчка на публиката само в един град - Хюстън, Тексас (САЩ). У нас ще бъдат подготвени специални плакати с надпис "Our request song is SECRET"! Нека Мадона чуе как хиляди гърла пеят заедно с нея. Ако харесвате идеята, можете да чуете песента от тук: http://mmlegends.com.

Можете да усетите атмосферата от подобно изпълнение, гледайки това:



Инициативата набира скорост във facebook. Сред включилите се е Амебата - един от организаторите на концерта. Включете се в нея на адрес:

http://www.facebook.com/group.php?gid=128059980275

Богат - беден

"Slumdog Millionaire" е изненадващо трогателен, емоционален и смислен филм, неочаквано поднесен от явно поизрасналия режисьор на култовия "Трейнспотинг" - Дани Бойл. Визията и динамиката на двата филма са единственото, което ги свързва. Разточително заснет в Индия, сюжетът проследява пътя на беднячето Джамал към парите, славата и (най-важното) - любовта. Любов, която свързва двама братя с непознато момиче, превърнало се в пищна красавица. Любов, на която единият от тях посвещава живота си, а другият... ще разберете, като гледате филма. Всичко това е подправено с бесен саундтак, великолепна актьорска игра, истории, за които Дикенс би извършил няколко убийства и брилянтни кадри на вчерашна и днешна Индия. Филмът обаче е повече от увлекателен разказ - той е необичаен, но и критичен разрез на индийското общество. Като атмосфера лично на мен ми напомня на брилянтните ирански филми, които шестват по световните фестивали в последните 10 години. Във времената на "Денят, в който светът спря" и прочие бози, "Slumdog Mill"ionaire" напомня, че киното си остава изкуство.

Престъпление без наказание

Странно нещо се случи вчера във Варна. Местният съд се произнесе по делото срещу осемнайсетгодишния Ивайло Колев и деветнайсетгодишния Даниел Димов. На 14 декември 2008 година двамата пребиват почти до смърт Николай Василев, студент в Хелзинки, дошъл си в България за празниците. Повод: няма. Стимул: прекалено количество алкохол. Последствия: Николай е между живота и смъртта (в мозъчна кома и счупен череп), а двамата му потенциални убийци са осъдени... на три години... условно! Медиите и интернет потребителите пищяха до небесата от условната присъда на Максим Стависки, причинил смърт и кома по невнимание и след употреба на някакво количество алкохол. Обществото ни обаче мълчи в случай, когато двама неизвестни и не постигнали нищо в живота си тийнейджъри, умишлено и без никаква причина разрушават нечий живот след като се налели с брутално количество алкохол.

Това, което липсва в нашата съдебна система, е баланс. При предложения за присъди от 15 години за разпространение на трева, условни присъди за умишлено причинена смърт е просто нелепо. Не знам доколко гопожа Тачева, министър на правосъдието, си дава сметка за това, говорейки за неспирните усилия да се проведе безкрайната реформа в областта. Присъди от типа на горецитираната обаче имат много по-голям негативен ефект от простичката, но важна липса на справедливост. За пореден път витае усещането за безнаказаност. Започвам да си давам сметка че аз, който не нарушавам ни един закон, плащам си данъците върху реалните пари и се старя да живея така, че заради мен да не пострадат непознати хора, съм в грешка. Съдебната ни система ощетява тези като мен за сметка на онези, които отказват да живеят по елементарни социални и морални правила. Като се тръгне от софийските трамваи, където редовия гражданин си дупчи билета, а циганите се возят без пари под поощряващия поглед на контрольорите, и се стигне до случая с Николай Василев от Варна, има хиляди примери как в България е по-изгодно и по-разумно да живееш по лесния, а не по правилния начин, да не зачиташ никого и нищо, да правиш каквото си поискаш, без да се съобразяваш с околните.

Във всеки от нас дреме чудовище. Разумът на хората позволява в различен степен да укротят това чудовище или да го пуснат на свобода. Може ли някой да ми даде поне една причина за първото, при положение че последствията от престъпленията в България са толкова несъществени...