Странно нещо се случи вчера във Варна. Местният съд се произнесе по делото срещу осемнайсетгодишния Ивайло Колев и деветнайсетгодишния Даниел Димов. На 14 декември 2008 година двамата пребиват почти до смърт Николай Василев, студент в Хелзинки, дошъл си в България за празниците. Повод: няма. Стимул: прекалено количество алкохол. Последствия: Николай е между живота и смъртта (в мозъчна кома и счупен череп), а двамата му потенциални убийци са осъдени... на три години... условно! Медиите и интернет потребителите пищяха до небесата от условната присъда на Максим Стависки, причинил смърт и кома по невнимание и след употреба на някакво количество алкохол. Обществото ни обаче мълчи в случай, когато двама неизвестни и не постигнали нищо в живота си тийнейджъри, умишлено и без никаква причина разрушават нечий живот след като се налели с брутално количество алкохол.
Това, което липсва в нашата съдебна система, е баланс. При предложения за присъди от 15 години за разпространение на трева, условни присъди за умишлено причинена смърт е просто нелепо. Не знам доколко гопожа Тачева, министър на правосъдието, си дава сметка за това, говорейки за неспирните усилия да се проведе безкрайната реформа в областта. Присъди от типа на горецитираната обаче имат много по-голям негативен ефект от простичката, но важна липса на справедливост. За пореден път витае усещането за безнаказаност. Започвам да си давам сметка че аз, който не нарушавам ни един закон, плащам си данъците върху реалните пари и се старя да живея така, че заради мен да не пострадат непознати хора, съм в грешка. Съдебната ни система ощетява тези като мен за сметка на онези, които отказват да живеят по елементарни социални и морални правила. Като се тръгне от софийските трамваи, където редовия гражданин си дупчи билета, а циганите се возят без пари под поощряващия поглед на контрольорите, и се стигне до случая с Николай Василев от Варна, има хиляди примери как в България е по-изгодно и по-разумно да живееш по лесния, а не по правилния начин, да не зачиташ никого и нищо, да правиш каквото си поискаш, без да се съобразяваш с околните.
Във всеки от нас дреме чудовище. Разумът на хората позволява в различен степен да укротят това чудовище или да го пуснат на свобода. Може ли някой да ми даде поне една причина за първото, при положение че последствията от престъпленията в България са толкова несъществени...
2 коментара:
Да убиеш човек в България се оказва едно от най-евтините удоволствия - за глиган се плаща повече. Тук - 800 лв. глоба (полицаите, които застреляха човек, когото някои медии нарекоха клошар, за да не ни е жал за него), или условна. Ми да почваме тогава наред!
добре дошъл в страната на парадоксите!
и преди ми е било смешно и нелепо за открадната кокошка да дават повече отколкото за отнемането на човешки живот!
в нас дремело чудовище-така е по дяволите!ама вече не дреме ами май малко останаха чудовищата,у които дреме човек!
политици?ох нямам думи...лавиращи и криещи се зад закони и играещи си свои игрички животни!
света,в който живеем (не само в България) се е изродил до такава степен,че като се замисля и ми настръхва и малкото останала коса!
замисляйки си давам сметка,че пак се завръщаме в онези времена,през които се е воювало на бойното поле,когато хората са живели във войни и варварсто,но с тази разлика,че достойството у нас го няма,няма я тая мъжественост,която е била в миналото!липсва чест и достойнство
Публикуване на коментар