31 август, 2009

За Мадона, космоса и кривите ракети



Откакто се чу, че Мадона ще идва в България та десет секунди преди да излезе на сцената чувах едно и също: "О, тя всъщност няма да пее, ще се провалят нещата, ше ни излъже, ще ни прецака". Пословичният български негативизъм не подмина и Мадона. Така и не разбрах как това хем се оказа най-успешния концерт в България, хем толкова народ хвърли усилия да го плюе - включително и хора, които не са го гледали и слушали.

Думата на Мадона обаче се оказа по-тежка от обичайното за нашите географски ширини и дължини, та тя си я спази - дойде и представи шоуто си. Напук на песимистите и критиците не предложи ни по-малко, ни повече от това, което видяха хората навсякъде по света. И това е честно. Мадона винаги е говорила за толерантност и равенство. Какво по- почтено от това да пееш еднакво за хората и в Лондон, и в Ню Йорк, и в Буенос Айрес, и в София.

Но... у нас тълпата не иска дори хляб и зрелища. Иска да плюе. Днес изчетох всякакви коментари. Особено потресаващи бяха изказванията на прилични, но не изключителни музиканти като Дани Милев или обществени сирени като Иво Инджев. Мън-мън-мън, ама тя не пее страхотно, мън-мън-мън, ама тя не ни обърна специално внимание.

Мадона не е дошла да ни обръща внимание. Не е дошла да беседва и празнодумства, както честичко се случва в нашето медийно пространство. Мадона дойде, за да изнесе един почти перфектен поп спектакъл - и го направи. Голямата драма на България се оказа, че не изпълнила песен на бис. Всичката ни наред, та намерихме толкова сили да се вайкаме за тази "пропусната полза". Много се радвам и на мнения от типа на "Тая за каква се мисли, че ни кара да чакаме" или "Надута и студена бездарница - това е Мадона". Тази надута и не знам каква си женица успя да накара десетки хиляди хора да запеят в един глас, да подскачат в един ритъм и да ръкопляскат в синхрон. Ако за всички критикари умението да запалиш една критична и негативна публика е по възможностите на подобна безхаберна и лишена от грам талант персона, то евала на тази персона.

За разлика от 99% от всички, които по стар български обичай хвърлиха сили и енергия да плюят без особени основания, Мадона е постигнала в своята област неща, които са трудно съизмерими. Концертът й мина и замина и тя отлетя за Израел без дори да преспи у нас. Драма голяма! Да, Мадона продължи своето пътешествие, което ще остане в историята - независимо дали ни харесва или не. А тук си останахме ние - недоволни, сърдити и люпещи семки. И после се сърдим че космосът май нещо е крив, та е редно да дадем акъл и някой да го пооправи. А хич не се сещаме да погледнем собствените си дефекти...

P.S.: Поздравление за Калин Руменов и статията му по този повод, която можете да прочетете на адреси:
http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=right&mater=MzA0MDs2&sql=MzA0MDsyOQ==
или
http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=9081&st=120&start=120

Още по темата от Леа Коен:
http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2411911

P.P.S. В дните след написването на тези статии се "оказа", че Мадона е виновна за състоянието на българския футбол и за трагедията с удавените българи в Охридското езеро. Започвам да си мисля, че скоро още дебили ще я обвинят за събарянето на мавзолея, корупцията и проблемите в здравната система. Чувал съм какви ли не безумия за да оправдаем собствената си незначителност и проблеми, но извинението "Мадона" за всичко, което се случва по тези ширини е нова и непозната досега находка в дебрите на българското безумие...

Мадона на живо: като икона



26 години след като светът за първи път чу за Мадона тя стъпи на българска земя. И концертът й тук ще се споменава поне още толкова време. Междувременно от 1983-та насам тя някак успя да се превърне в най-голямата звезда на планетата, да промени доста представи за поп културата, да революционизира видеоклипа като арт форма, да изпее/изпъшка някои от най-запомнящите песни в историята, да повлияе на танца, да направи това-онова за жените и гейовете, да измисли няколко момента, от които на мнозина все още им настръхват косите... О, да - и да промени поп концерта като концепция, довършвайки с гигантски нововъведения започнатото от хора като Дейвид Бауи. Тия дни чух какви ли мнения за Мадона. Съдържанието им няма кой знае какво значение, важното е че на 51 тя все още буни духовете като никой друг. И ако се съди по енергията, с която се подвизаваше на сцената, изградена на стадион "Васил Левски" скоро няма да се отървем от нея.



Всъщност и най-големите й критици трябва да признаят, че с Мадона никога не е скучно. Понякога е весело, понякога - шокиращо, друг път - чак неудобно от това какви ги върши. Но не е скучно. Спектакълът на Мадона беше чистото забавление и успяваше да подразни всяко познато сетиво. При това Sticky and Sweet далеч не е най-силното й представление.

Мадона в България за някои беше сбъдната мечта. За други - просто поредния концерт у нас. Истината е, че след като тя е стъпила тук няма артист на земята, който да не може да дойде. Истината е, че никога в България който и да е изпълнител не е пълнил стадион така, че да няма къде да се стъпи дори по трибуните.



Виждал съм няколко пъти Мадона на живо и тя никога не е била толкова щастлива от отзвука, който получава от своята публика. Раздаде се на 100% и получи заслужени аплаузи. За невежите: не, тя не пее не плейбек и не, тялото й не е плод на пластичната хирургия. Мадона е продукт на собствената си амбиция и интелект. Мнозина казват, че нямала талант на певица. И тъкмо това е за уважение - една не особено надарена певица и танцьорка успява да завърти света около себе си. След смъртта на Майкъл Джаксън фактите са прости: тя е най-голямата в тази култура. В събота просто видяхме защо това е така.

Мадона е воин, който рядко губи битки и лично аз съм безкрайно доволен, че българската публика имаше шанса да се докосне до завидната й творческа мощ, професионализма и енергията й. И да се убеди колко необяснимо по-красива и харизматична е на живо. Така че не бързайте да я отписвате! I gues she'll die another day...

23 август, 2009

Каталунски мигове

Отидох, видях и се влюбих! Ето някои моменти от престоя ми в тази прелестна част на Испания... (За да видите снимките в пълен размер натиснете върху тях.)



Барселона отвисоко




Странностите на ексцентрична Барса се проявяват дори при уличните знаци.



Куче спи на пода в музикален магазин за ужас на немските му клиенти.



Една от атракциите на централната улица Las Ramblas, където малцинствени представители охотно продават бира в канчета. Когато ги приближиш чуваш задъханото "МарихуанаХашишКока?" и разбираш, че предлагат и други весели стоки.


Уличен спаринг



Заради жежкото време водата е навсякъде в Каталуния...















...триумфирайки във фонтана на площад España.







Майсторите на пясъчни скулптори и техните произведения по плажовете на Барселона и Сийджис.



Уникалната глоба за пушене в метрото.



Камери и... обувки над улиците в Барселона.



Бодливи любовни послания в парка на Гауди.



Манекенка се подготвя за фотосесия сред красотата на Гауди...





...и позира с контрабас пред обективите на професионален фотограф... и мен.



Музиката се лее навсякъде в Каталуния. Тук уличен певец събира туристи с прочувствените си изпълнения на рок класики.



Предупредителните знаци не оставят и капка съмнение за какво се отнасят.



Въздебело испанче се радва на атрактивна дамска компания. Жените в Барса не се срамуват да си поискат това-онова дори от непознати на улицата.



Предверието на музея на Салвадор Дали в родния му град Фигерис.



Музеят на Дали



Една от гаврите на Дали с Венера Милоска.



Светещите очи на странно създание в Аквариума в Барселона.



Двусмисленият ствол на палма в Сийджийс. Фалическите символи са навсякъде в Каталуния, където хомосексуалните двойки са около 30% от разхождащите се по улиците...



...което не е чудно при наличието на подобни плажуващи.



И все пак: Te quiero, Barcelona!

01 август, 2009

Спрете с думите, боли ме главата

Когато очите говорят едно, а устата - друго, боли.
Когато устата изказва едно, а умът мисли друго, се лъже.
Когато допирът носи електричество, а езикът - отрова, няма покой.
Стига с тези думи.
Разкъсват.
На парченца.
Празни са...
Не са важни...
Не мога да ги слушам!

Думите са изчерпани. Искам да се насладя на тишината.