Когато очите говорят едно, а устата - друго, боли.
Когато устата изказва едно, а умът мисли друго, се лъже.
Когато допирът носи електричество, а езикът - отрова, няма покой.
Стига с тези думи.
Разкъсват.
На парченца.
Празни са...
Не са важни...
Не мога да ги слушам!
Думите са изчерпани. Искам да се насладя на тишината.
Няма коментари:
Публикуване на коментар