22 януари, 2008

Тити се завръща!

Не забравяйте да изпратите смс на номер 1021 с текст от 1 до 6 за любимата си двойка от "Великолепната шесторка". С този вот заедно помагаме децата от Могилино и други в тяхното положение да получат шанса да... живеят. Тази седмица Тити Папазов в комбинация с Мариана Попова отново умори целокупната българска аудитория с изпълнение на една от най-обичаните естрадни песни - във вариант, който ще влезе в историята!

16 януари, 2008

Дебютът на годината: Тити Live

В предишната публикация поговорихме за нещо страшно. Сега ще ви пусна нещо смешно - Тити Папазов се къса да пее за децата от Могилино без да съзнава, че се превръща в съвременна класика.

14 януари, 2008

"Великолепната шесторка"

Това е новото предаване на бТВ, в което шест певци и шест популярни личности пеят в името на една кауза, за която си заслужава да се говори. И затова ще поговорим тук...


Снимка: Mediapool

Добре дошли. Това е България, 2007 година. Мястото: село Могилино, област Русе. Проблемът: добре ремонтираният, обзаведен с басейн дом за деца с увреждания, в който всичко е много хубаво... но и много страшно. Тук живеят почти 70 деца с различни увреждания, различни проблеми и различни нужди. След документалния филм на британския режисьор Кейт Блюет истината зад свежо боядисаните стени е страшна. Оказва се, че единственото, което тези деца получават, е покрив над главата си. За тях няма специални грижи. За тях няма медицинска помощ. За тях няма нежност и милувка. За тези деца има само живот, в който се отброяват миговете до една мъчителна, грозна, вулгарна смърт.


Снимка: Wikipedia

Средната продължителност на живота на тези деца е четири години. Четири години, в които липсата на каквато и да физическа и умствена активност ги заклещва в един безкраен ритъм на поклащане и неясни бъртвежи. Четири години, в които едно дете без зрение се превръща в полусъщество с тегло под 30 килограма; в които счупените крака се лекуват с обикновено мазило, а единственото момиче, което изговаря някакви думи, потъва в олигофренично мълчание.


Снимка: Wikipedia

Тези, които са много болни и тези, които са почти здрави, получават едно и също – и се превръщат в едно и също – хора, у които човешкото все повече се губи. Най-страшното е, че тези деца не са се родили така. Най-страшното е, че през няколкото къси и болни години от своето пребиваване на този свят те не са усетили и не усещат топлината на най-хубавото нещо в него – обичта. Да, те не живеят, а чакат да умрат. Всъщност не те, а всички останали край тях. И това е една ужасна присъда за нашето общество и за всички нас. Така живеят изоставените деца на България.


Снимка: Wikipedia

Остава един простичък въпрос: какво избираме... Да ги оставим да умрат или да им помогнат да живеят – по този начин! Ако сте направили своя избор, изпратете смс на номер 1021 за всички мобилни оператори. Банковата сметка, на която можете да дадете своята подкрепа за децата е IBAN: BG10 FINV 9150 5300 1786 92.

13 януари, 2008

...and I'm wastin' everyday

Тазседмичният поздрав за всички, които отделят някоя и друга минутка за този блог, е една песен, която винаги ме кара да се чувствам... автобиографично. Въпреки клипа... ;)


Из тайните на "Дързост и красота"

Попаднах на това страхотно обяснение на заплетения сюжет на сериала, заради който баба ставаше в 5.30. Гениално е:

"Рик е син на Брук (и Ерик), а Рич е осиновен син на Стефани. Истинската му майка била Сали Спектра, а баща му Кларк. В деня на смърта на Ерик (сватбата на Рич и Брук) се разбира че Ерик всъщност е бил гей и е имал връзка с травестит на име Джоана. В една пиянска нощ обаче Ерик не спал със Джоана, а със сестра й - Ивана. Така всъщност се оказва че се родила Брук - дете на Ерик. Тоест в продължение на дълги години той е бил влюбен в дъщеря си и тя има дете от него."

И аз си мисля, че имам проблеми...

06 януари, 2008

Exclusive: Из дневника на дядо Коледа

Добър ли е добрият старец? Какви са неговите тайни, какви са мислите му, какви са отношенията му със Снежанка и защо джуджето Хаяско плаче? Отговорът: в тайния му дневник!

1 декември, понеделник
06:30, Лапландия


Мразя дечица! Те са гадни. И сополиви. И мрънкат. И не са много вкусни. Освен това са се наговорили да пращат гадните си поръчения за безмислени подаръци наведнъж. Е, после как няма да нося очила. Не, аз как няма да нося очила питам! Мамицата им и дечица! Отивам да чета писмата им. Е, някои от тях. С други джуджетата ще накладат огън. На пепелчица ще станат. И после ще има ли подаръчета? Ами няма да има, ха-ха-ха-ха! (х4)- демек да се чете четири пъти, за да се усети зловещнната на Коледовия смях.- бел. авт.
22:30, Лапландия
Оказва се, че писмата могат да служат не само за подпалки. Стават и за бърсалки, особено когато Снежанка я хване разстройството, хо-хо-хо! Лека нощ!

6 декември, петък
08:30, Лапландия

Мразя шести декември! Сички са се разпяли "Санта Клаус, та Санта Клаус". Много тъпо. Сякаш някой има нужда от цялото това грачене! Голям празник, няма що! Да пукнат всички дано! Смърт! Смъ-ъ-ърт! Смъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-ъ-рт!

7 декември, събота
08:30, Лапландия

Днес Снежанка е в цикъл и е много крива. Това не е хубаво. Но от друга страна не е и лошо. Защото кръв ще се лее, кръъъъв!

8 декември, неделя
12:30, Лапландия

Днес е почивен ден. За мен. Джуджетата ще работят. Нека им. Няма само да хрантутя, я! И да си играя с тях, ако мога така да се изразя, а аз мога. Осбено Хаяско е такова бон-бон-че. А пък и Снежанка е цикъл... я да си го повикам аз тука...
20:30, Лапландия
Днес беше хубав ден! Днес беше много хубав ден! Много, много хубав ден!!!
(Из дневника на Хаяско, джуджето- 8 декември, неделя, работен ден- "12:35- 20:25- БОЛИ, БОЛИИИИИИИИИ!"

9 декември, понеденик
06:30, Лапландия


Да иба, започва работната седмица, да иба, мамка му, чумата да ги тръшне тия дечица, пъпки да им избият дано, циреи по дупенцата им да изкочат, косичките им да опадат, празници да не видят, да иба, мамка му, да иба...
(следва трудноизложима игра на думи, която не можем да публикуваме поради нецензурното й съдържание, а ние си имаме задръжки, все пак- бел. ред)
22:30. Лапландия
...човек не може бял ден да види, че и дневникът ми свърши и ще трябва да си правя нов, да иба, мамка му, да иба!

12 декември, четвъртък
16:30, Лапландия


Днес почина Рудолф, северният елен. На всички много ни е мъчно, сълзите се стичат по червените ми бузи, Снежанка припадна, а джуджетата неспирно плачат и си блъскат главите в стената и малките им сополчета и лигички се стичат в снега. Но пък поне ще има месце за печене.

17 декември, сряда
19:30, Лапландия


Днес получих много трогателно писмо и реших да си го запиша в новия дневник. "Мили дядо Коледа, аз съм сам- саминко и си нямам никого (то много трудно да се сетиш, че като си саминко си нямаш никого- бел. на дядо Коледа). Искам само да ми донесеш едни ботушки, защото ми е много студено на крачетата през зимата. Ще ги чакам на Бъдни вечер или на Коледа в контейнер № 114 в Сибир. Ще ми ги донесеш, нали?". Наистина много трогателно... колко жалко, че няма да получи ботушки. Мързи ме да ходя там.

18 декември, четвъртък
11:30, Лапландия


Днес потеглям по гадния бял свят, за да раздам гадните подаръци и да се напия. Понеже Рудолф вече е изяден, шейната ще тегли Снежанка, защото е голяма курва и трябва да бъде наказана. Трябваше да тръгнем още на 11-ти, но отложихме пътуването, без много много обяснения.

19- 23 декември, петък- вторник
по света


Мразя път, мразя път, мразя път... за повче подробности виж девника ми от девети декември, понеделник.

24 декември, Бъдни вечер, в кръчмата

Пости ли... пости? Ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха-ха!

25 декември, Коледа

Лай-ла-ля, ля-ля-ля-ля! Ти мене улажауаш ли ме, да иба? Червено вино снооооооооощи пих.. лайлаля!

Текстът е публикуван за първи път през 2002 година в www.e-bane.net

05 януари, 2008

Битката за блок 25!!!


Ако буквичките ви са малки или диоптрите - големи, натиснете върху картинката.

Стефан Илчев

Стефан Илчев има уникалната дарба да пее като никой друг в България. Ако не знаете кой е той, вижте и най-вече чуйте негово изпълнение от тази есен, с което изуми цяла България в шоуто "Пълна промяна".