20 юли, 2010

Разминавания




Сергей Станишев, бивш премиер на България и настоящ подсъдим, отново нададе вой, спазвайки обещанието си, изразено в думите: " Никой няма да ми запуши устата да говоря това, което мисля, и да изразявам несъгласие с политиката на това правителство." Вчера председателят на БСП охотно отвори уста, предричайки страховити времена, които той обрисува като "Бойковата зима". Тук трябва всички стреснато да си спомним за Лукановата зима, между другото дело на собствената му партия. Сергей видя лош бюджет, намаляване на социалните придобивки, увеличаване на безработицата и настъпващ глад. Съпратийците му по места подкрепиха мрачните прогнози на нарочнини събрания, а бившият опонент на премиера Татяна Дончева диалектно допълни, че правителството ще падне до 2 години. Ден по-късно се оказа се безработицата пада, цените на руския газ, към който предишното правителство имаше специално отношение - също, а ЕС направи първият си по-скоро положителен доклад за напредъка на България.

Оказва се, че Станишев пак се разминава с впечатленията на останалия свят за случващото се в България. Докато беше на власт той виждаше насърчение в острите препоръки и потупвания по рамото в по-слабо критичните части на докладите на съюза към страната ни. Сега, когато действително се отбелязва положително отношение на ЕС към случващото се у нас, Станишев съзира близко бъдеще в ужасяващи краски. Тъй като Серго все по-малко е сериочен фактор в политиката, оглавявайки една истински немощна опозиция, поведението му буди повече жал, отколкото каквото и да е друго. Е, с малки изключения. Защото когато лидерът на най-старата активна партия в страната първо оглавява правителство, изтъкано от корупция, после не спира да говори за "престъпна корупция" на следващата власт, накрая се оказва подсъдим и наема за свой адвокат юрист, чиито останали клиенти са имена като Жоро Илиев, Брендо, Алексей Петрвов и съпругата на Косьо Самоковеца, присмехът прераства в погнуса...

12 юли, 2010

What The FUCK! Милена и Нелина като кошмара на годината

Тази седмица ми върви на музикални рецензии - и все лоши. И ако комедийното изпълнение на Веселин Маринов в чест на МВР малко ме касае, в случая вече приемам нещата лично. Ужасната новина: Милена издава съвместно парче с Нелина. Да... Онази Милена! Онази Милена, която стана символ на анти-комформизма, на бунтарството, онази Милена, която съм слушал с почитание и невероятен респект към изключителния й глас и помитащия талант. И да, единствената Нелина, за която съм чувал - поредната чалга звезда с ориенталска постановка на вокалите, за която не искам да имам повече информация.



По принцип нямам нищо против смесицата на стилове, още повече че често се получават великолепни неща. Бих преглътнал и смесицата на рок с чалга, колкото и да не понасям втория стил, стига нещата да са смислени. В случая обаче работата е плачевна - и не само защото все още страхотният глас на Милена се преплита с трелите на кръчмарска певачка. Китраните рифове се редуват със синтезаторни опса-тропса врътки, а редуващите се рок и чалга части на парчето си отиват колкото торта с лютеница. И за да е трагедията пълна и всеобхватна, текстът е на ниво ученическа поезия в техникум.

От цялата какофония не може да излезе нищо хубаво. Поне не и за Милена. Сигурно е едно - ще се опитам да се престоря, че тази музикална каша никога не се е случвала. А сега ще си оплакна ушите с ИСТИНСКАТА Милена:




11 юли, 2010

Как Веско лука сгази с "Нашата полиция ни пази"



Веселин Маринов е певец, който не харесвам като стил. Когато започне да пее своите патетични песни с изражението на кошута, ми идва да стана ловджия и да тръгна да отстрелвам невинни рогати. При всичката ми антипатия към него обаче никога не съм бил и сред върлите му противници - по две причини. Първо, личният ми вкус не означава че трябва да отнемам някому правото да харесва каквото и когото си поиска. Музиката на Маринов не ми допада - не я слушам, и толкова. Второ, това очевидно е незлоблив и искрен човек, който вярва в това, което прави и го прави достатъчно добре, за да е една от най-големите звезди на страната. Нито е крал, нито е лъгал, и е постигнал благосъстоянието си с труд и възможности.

До миналата седмица така и не му обръщах особено внимание като публична личност. С "Нашата полиция ни пази" обаче Веселин Маринов за първи път в кариерата си излезе от ролята си на доброто поп-момче според някои, и селския идиот в музиката според други. Откъде всъщност идва целият медиен шум около това лековато парче?



От една страна, обществото ни е разделено на две относно акциите на МВР през последната година. Макар и болшинството приветства акциите с гръмки имена, немалка част от хората се дразнят на холивудския привкус на работата на министерството, откак Цветан Цветанов оглави най-важното министерство в България. В същото време стилово песента е позакъсняла с така едно-две десетилетия. Като ухание, внушение и сръчност "Нашата полиция ни пази" напомня силно на лозунгите от времето на тоталитаризма, когато МВР ни пазеше толкова добре, че не смеехме да шукнем. Четейки текста на новия химн все едно съм си купил обновено издание на "Инвентарна книга на комунизма". Уважавам усилията на МВР, но съотнесен към реалните резултати чак такъв комсомолски възторг с овчи оттенък лично на мен ми идва малко повечко.

От друга страна, МВР е институция, в която има твърде малко наистина работещи механизми и наистина качествени хора на високите нива. Средният полицай в МВР е недостатъчно грамотен, недостатъчно социален, недостатъчно адекватен и крайно занемарен като физика и възпитание. И докато Веселин Маринов се възторгва сляпо от "нашата полиция", ставаме свидетели на съвсем не лицеприятни сцени като тази:



Друг не подобен, но и не по-малко смущаващ пример е случка, споделена от мой приятел в омразния на Веселин Маринов Фейсбук, която ще си позволя да цитирам дословно:

"Паркирам на свободно място което не е служебен абонамент, синя зона или частно място. След което излиза един господин и започва да ме заплашва какво ще ми се случи на мен и колата ми ако не я преместя. Няма добър ден, няма добро утро. Веднага се обадих на "органите на реда" които се отзоваха и ме помолиха да си преместя колата тъй като там е офиса на бивш "орган на реда", който бил голям връзкар (точните им думи) и не искали да ми се случи нещо лошо:))) "Вие сте си в правото, моля преместете я, ние ви го казваме не като хора от закона, а като съвет от лична гледна точка!" Най- интересното е че господинът, за когто беше пазено мястото след като е разбрал какво се е случило, е имал наглоста да ме търси на работното място пита и разпитва кой съм и какъв съм..."

И после Веско ще ми разправя колко е искрен. Сигурно, но не е обективен. И не е адекватен.

От цялата работа хубавото е, че полемиката се роди около поп-парче, а не около нов билборд с тлъстия задник на Азис, както обикновено става. Лошата новина е за Веселин Маринов - този път май сериозно сгази лука и миризмата ще го следва още дълго.

09 юли, 2010

На ръба на континента

Усещането да стъпиш там, където свършва Европа, и да надникнеш в океанската бездна под теб, не може да се сравни с много неща. Това е преживяване, което остава завинаги в паметта на човек, който точно в мига, в който се надвеси над безкрайната мощ, осъзнава каква прашинка суета е всъщност. Няма снимка, която да може да пресъздаде магията на Cabo dа Roca - най-западната точка на Европа, където земята отстъпва на водата и тези две стихии зашеметяват с красотата си. И все пак - ето бегла илюстрация на това невероятно място...







01 юли, 2010

Една по-особена любов

Из варненските витрини... Какво ли не правят търговците по време на криза, за да спечелят купувачи. Но в крайна сметка няма нищо лошо в това да демонстрираш една непреходна любов...