28 юли, 2009

Лошият дъх на "Челюсти"




Идеята за летни издания с нови водещи на "Здравей България" по Nova е добра, особено в жегите на политическото лято. Идеята за остър, но и интелигентен интервюиращ най-актуалните лица в политиката - също. Изборът на Дияна Найденова, водеща на "Челюсти" по Дарик радио обаче е (в най-добрия случай) неудачен. Изгледах няколко нейни интервюта и изводът от тях е, че единствената същинска тема на разговорите на Дияна Найденова е самата Дияна Найденова. Тенденциозна, заядлива, евтина, водещата задава хапливи, и понякога наистина добре формулирани и важни въпроси... но рядко изчаква техния отговор. Очевидно жената е твърдо решена да се наложи като по-добра версия на старите журналисти, известни с хапливостта си. Лошата новина за нея - и зрителите е, че тя просто няма потенциала за това.

Своеобразна кулминация на медийното й безсилие беше размяната на реплики с Волен Сидеров, с който преди година са имали закачка в същото предаване по Дарик. Сидеров, подвластен на арогантността си, не се беше подготвил кой знае колко и попадна в хватката на Диянините "челюсти". И какво от това? От едночасовото излъчване първо с негово участие, а после с коментари на зрителите, нямаше абсолютно никакво смисъл. Той просто беше безпредметен.

Дияна Найденова е чудесна илюстрация за онази част от българската журналистика, която разчита повече на шумната сензация, отколкото на смисъла в интервютата, които взима. Да, ама мирише кофти.

12 юли, 2009

Рап казус в Парламента

Новото Народно събрание още не се е сбрало, а медийните драми около него започнаха със завидно творческо безсилие. Една от най-обсъжданите теми миналата седмица се оказа присъствието на 26 годишния Тодор Йосифов, известен като Маниака. Какво ли не се изговори и изписа за участието му в следващия Парламент. Самият той започна да обяснява на чудесен източен диалект как рап римите са зад гърба му.

Е голяма работа! Рапър в Парламента. За мен е много по-трагично присъствието на тв водещата от СКАТ Калин(к)а, спечелила си вечна слава като превъплъщение на чистата и неподправена глупост. Честно казано, учудващо е как и вестници, и телевизии, и избиратели преглътнаха някак Надежда Михайлова като външен министър, чиято предишна биография е повече от скромна. Или Сергей Станишев като министър-председател, което е дебютната му професия в живота... ТОВА вече си заслужаваше да бъде анализирано. Не виждам какво толкова страшно има в някой, който по време на късното си тийнейджърство е редил рап рими. Това не може да е критерий за неговите качества.

Днес се чу, че Йосифов дори може да бъде "отзован" или "изтеглен" от Народното събрание, за да не дразни хората. И журналистите. И всичко това защото е летен сезон, няма много новини и се търсят измислени сензации... Ако Маниака ще е най-големият кусур на управлението на ГЕРБ, паметник да му издигнем...!

08 юли, 2009

Елегантият чар на Братислава

Братислава се намира на 30 минути път от Виена - и си личи. Малък, гостоприемен и очарователен по онзи прекрасен средноевропейски начин, това е град който се разглежда за кратко време и се помни дълго.

Сред традиционните забележителности човек открива онези малки форми на изкуство, които създават атмосферата на един град с не по-малка сила от неговите паркове, сгради и религиозни убежища. Разхождайки се из Братислава - ето какво съзрях:













Славата като убиец

Преди време светът беше смразен в горещото лято на 1997-ма от вестта за смъртта на принцеса Даяна. Днес над 2 милиарда души се сбогуваха с покойния Майкъл Джаксън. Макар това да са две много различни личности, общото между тях бе неизмеримото им влияние върху света и историята на ХХ век. Тя бе известна с човечността си. Той - с таланта си. И двамата успяха да спечелят сърцата на хората от почти всички държави, превръщайки се в символи, в иконични фигури. И двамата починаха преждевременно и обедниха света, иначе толкова разнороден и разединен. В известен смисъл и двамата умряха като жертви на собствената си слава.



Принцеса Даяна загина в катастрофа, преследвана от папараци. Пресата и вечно гладните й за сензации читатели изпратиха в отвъдното "принцесата на сърцата". Майкъл Джаксън, без да преувеличаваме, бе убит от медиите. Първият удар дойде през 1993 година, когато 13- годишния Джордан Чандлър го обвини в блудство. Кръвожадните медии съзряха чудесен шанс да съборят една огромна културна фигура - и успяха. Преди няколко дни самия Чандлър призна, че обвиненията са били "напълно фалшиви". Но... късно. През 2003 година британският журналист Мартин Башир (между другото интервюирал Даяна малко преди смъртта й) засне документалния филм "Living with Michael Jackson", в който чрез серия манипулативни коментари го представи като чудовище. Dieter Wiesner, мениджър на поп легендата по това време, казва: "Отне няколко години Майкъл да си отиде, но всъщност смъртната му присъда бе произнесена в нощта, когато бе излъчен този филм. Той го съсипа, той го уби! Преди филма лекарствата бяха от помощ за Майкъл, след него те станаха неизбежда необходимост..." Заради кадрите във филма прокуратурата в Лос Анджелис образува второ дело за педофилия срещу Джаксън, чието подготовка и провеждане отнема почти две години. Години, в които здравето и психиката на Майкъл са съсипани и той се превръща в сянка на самия себе си. Заради всичко това Краля на попа се скрива от света... завинаги. Той не успя да доживее плануваното си завръщане. Медиите успяха да отксънат толкова сочно парче сензация, че то пресуши кръвта и силите на източника на тази сензация.



Смъртта на тези две личности би трябвало да е повод да се замисилим. Защото именно ние съставляваме неутолимата тълпа, която иска още и още, която е готова да издигне идоли и после с наслада да гледа тяхното разрушение. Като че ли в определен момент забравяме, че това са всъщност човешки същества, и ги убиваме с настървението, с която тълпата разкъсва Груньой на финала на романа "Парфюмът".

Майкъл Джаксън е трагичен образ в историята на човечеството. Ние го направихме трагичен. Не можехме да понесем човек толкова надарен, но и толкова различен. Предпочитахме да виждаме инфантилност в почти детската му наивност, порочни мисли в опитите му да помогне на децата и на всички, които имаха нужда от помощ, психичната ненормалност в необикновеността му. Майкъл Джаксън, както и принцеса Даяна, се оказаха жертви на обществото, което ги създаде... Колко ли пъти ще повторим това ритуално убийство, преди да се осъзнаем?

07 юли, 2009

Подгрявка за Мадона в България (DL Sticky and Sweet Tour)



Вече неколкоратно в този блог съм писал за Мадона и фурорa, който тя предзвиква на живо. Ако искате да подгреете за спектакъла й в София на 29 август, вижте миналогодишната версия на най-успешната концертна поредица за всички времена - Sticky And Sweet Tour. Можете да го свалите от адрес:

http://4storing.com/8d5dl9/f37e8a81a274d6efe2c02b1ede5042f3.html

06 юли, 2009

Защо БСП загуби изборите

На снощната пресконференция и в последвалите я интервюта ръководството на БСП някак не съумя да формулира причините, пради които се срина на изборите вчера. Обясненията на всички изказали се по въпроса използваха една и съща дума - "въпреки". Те бяха обезсърчени, че са преживели изборна победа въпреки всички постижения, които управлението им е постигнало - къде преценени добре, къде надценени, къде изсмукани от пръстите. Реших да са им от помощ и да изброя малка част от причините за изборния крах.



БСП загуби, защото не е честна с хората. Назовавайки само успехите си, те игнорираха упорито всичките си провали. Успяха да повторят до втръсване двойното увеличение на пенсиите, но пропуснаха да сметнат какво реално може да се купи с новите пари, които получават възрастните хора. Стандартът на пенсиноерите помръдна, но не се подобри рязко - това е истината и тя трябваше да бъде назована. Вместо това Станишев и Масларова тикаха в лицата на хората цифри, обяснявайки им колко по-добре живеят. В същото време здравният министър Желев обясняваше как проблем с лекарсва на онкоболните няма, докато хората с ракови заболявания бяха лишени от достъп до медикаменти. Първо министър Петков, а после и наследникът му Миков прокламираха края на престъпността, докато катаджиите си искаха подкупите както винаги, обираха се банки, отвличаха се хора и се арестуваха лица, които после не получаваха присъди.

БСП загуби заради двойните стандарти. Защото се фокусираше върху сламките в очите на опозоцията, а тяхното собствено зрение бе запретено от дебели греди. Докато Станишев обявяваше повсеместна зараза в София заради боклука, някак успяваше да види позитивите в европейските доклади, критиките се превръщаха в похвали, спрените средства - в норма. Станишев и съпартийците му ползваха зле формулиран сарказъм към всеки и всички, но показваха удивителна безкритичност към собствената си работа. И между кривите усмивки, ироничните си подхвърляния и разхвърляните обвинения към опозицията, към хората и към ЕС, някак пропуснаха да видят реакцията на публиката в това представление на абсурда.

БСП загуби, защото изпълни само удобната част от предизборната си програма. Преди 4 години те обещаваха да поискат проверки върху върнатите имоти на Сакскобурготски, върху случаи като "строежа на магистрала Тракия", обещаха да потърсят отговорност от онези, с които впоследствие се съюзиха в името на властта... извинете, на България. А когато опозицията на свой ред се закани, че ще провери техните решения, техните сделки и техните афери, това изведнъж се превърна в "опасен реваншизъм".

БСП загуби заради начина си на говорене. Уж "най-демократичната партия в България", те използваха високопарни фрази, или по-често поредица от фрази в кухи и незначещи нищо изречения. Политическата логорея на кабинета им донесе много повече негативи от "господството на мълчанието" на Симеон II, характерно за предходния на техния мандат. Накрая дори гласовете на хора като Татяна Дончева бяха заглушени със същия успех, с който някога се заглушаваха неудобните радиостанции. Надменното им поведение към всичко и всички ги остави без слушатели - и както се оказа, без достатъчно гласоподаватели.

БСП загуби, защото остави усещане за нечестна игра. От заменките през внезапните решения със съмнителна обществена, но значитена лична полза, та чак до изборните закони в последния момент и изключително негативната предизборна кампания (отново видима за всички останали, но не и за тях самите), те не съумяваха да си изиграят картите като елегантни мошеници. Вместо това често бяха в ролята на слона в стъкларски магазин, който остави звън на подозрение, който все още кънти...

Накрая, БСП загуби, защото не се научи да поема отговорност. Много и тежки събития доведоха до смяната на двама от най- съмнителните министри в кабинета Станишев, които обаче запазиха водещите си постове в партията. Други, от партии-партньори, като Емел Етем, останаха непокътнати до края. Снощи пък Сергей Станишев измънка, че би поел отговорност, ако някой му поиска оставката. Днес доскорошния му съветник Сакскобурготски демонстрира какво се прави при съкрушителна изборна загуба. Дори мотивите на царя да не са докрай благородни, жестът му на поемане на отговорност оставя добър вкус в устата. Нещо, което не може да се съотнесе към поведението на младия Сегрей. (Моите лични подозрения са, че Симеон може да поеме външно министерство или дори да се кандидатира за президент след две години.)

Това далеч не е всичко, заради което БСП ще е в опозиция през следващите поне няколко години. Пожелавам им да преосмислят политиката и поведението си през това време, макар че опитът до момента показва, че това едва ли ще се случи. Защото са на своя страна...

Бомба с часовников механизъм: Иван Костов



Снощи Бойко Борисов сподели опасенията си, че Тройната коалиция, управлявала до вчера, е оставила скрити капани за бъдното управление и той очаква "подривни действия" срещу управлението си от страна на БСП. И сигурно има основания за подобни съждения. Според очакванията, самия той обаче е на път да си заложи една голяма мина по пътя към успешното управление - и това е Иван Костов. От една страна Костов се ползва с огромно недоверие - според проучванията над 85% от населението заявяват, че не му вярват. И не само това, той повлече това негативно отношение и срина рейтингите и на своите партньори Мартин Димитров и Анастасия Мозер. По тази логика, едно управленско обединение с ГЕРБ означава автоматично падане на общия рейтинг на партията в съзнанието на тези, които не съставляват твърдото ядро симпатизанти на Борисов.

Нещо повече, Иван Костов е твърде противоречива фигура в новата ни история. Макар постиженята в мандата му да са значими, те бяха потъмнени и компрометирани от корупция в гигантски размери и търсене на вина за неуспехите у всеки друг, но не и в самия кабинет. Трудно е да се допусне, че Костов се е оттърсил от корупционното си мислене и оттук нататък ще участва в управлението честно и безукорно.

Не на последно място, високият резултат на ГЕРБ се дължи до голяма степен и на призивите на Бойко Борисов за събиране на достатъчно гласове за самостоятелно управление на ГЕРБ. Той прокламира, че не иска малките партии, които може да се наложи да му партнират, "да му извиват ръцете". Неочаквано голямата преднина на ГЕРБ може да се тълкува по няколко начина, и един от тях, мотивиран с високия дял на недоверие към Костов, е нежеланието на болшинството хора той да присъства във властта. Към този момент ГЕРБ има шанс за "мнозинство на косъм". Ясно е, че ще се търси стабилно математическо преимущество пред опозицията. Подкрепата на Синята коалиция обаче е твърде рискова, въпреки необходимостта от нея, а и собствената й хомогенност за 4 години напред е под въпрос. Така едно участие на СК и персонално на Костов във властта би била първата голяма крачка назад по отношение на подкрепата на хората. Оттам нататък всяка друга подобна крачка може да донесе не просто проблеми за ГЕРБ - а цялостен срив. Остава да видим какво ще се случи...

Среднощните бисери на Бойко: из пресконференцията на ГЕРБ

Не знам дали новият премиер на България Бойко Борисов беше прекалил с болкоуспокояващите за крака, бе превъзбуден от победата или просто се оказа в настроение заради резултатите, но успя да превърне следизборната пресконференция на ГЕРБ в политическо шоу. Което... при последвалото мяучене на Станишев и неадекватното перчене на Доган, бе свеж полъх в политическата нощ. Ето някои от бисерите в диалога му с медиите...



Владислав Велев, Дарик радио: Преди малко казахте, че очаквате подривни действия, какви могат да бъдат те?
Бойко Борисов: Те могат всичко... Коя нормална държава юли месец намалява цена на парното? Аз не помня в София да сме се грели юли месец...

Владимир Каролев като репортер на Нова: Ще искате ли смяна на управител на БНБ?
Бойко Борисов: Първо самият Иван Искров трябваше да каже, когато го предложиха, половин година по- рано, "Ще изчакам следващото правителство, ще отида, ще говоря с новия премиер"... Иначе ние можем да предложим щом може половин година, можем и една година по-рано да изтеглим тогава и президентските избори...

Авторазсъждения защо хората са гласували за него:
Няма чудо, няма харизма... 10 години, да е влюбен човек, ще го разлюби някой. Ама бил съм много хубав, ама бил съм много харизматичен, ама глупости... Ами и да съм бил, вече съм омръзнал...! А и Цецо (Цветан Цветанов) е красив... и Велчев, 'айде!

Кристина Кръстева, "24 часа" (след въпрос за Кабинета): Значи сте склонен да отстъпите на Синята коалиция и на останалите политически сили, с които ще водите преговори, министерски кресла?
Бойко Борисов: Аз... поне съм демократ... не ми пречи да си развивате полето на мисълта както искате...

Вестник "Труд": Господин Борисов, каква власт ще дадете на човек, който довчера ви нарочваше "представител на подземния свят" и днес включително даде да се разбере, че не ви приема с доверие.
Бойко Борисов: Кой това?
Вестник "Труд": Иван Костов.
Бойко Борисов: Ми значи, като не ме приема, няма да му предложа нищо... Ако господин Костов е казал такова нещо. Не съм го чувал. Два месеца, три, дет' се вика за мен компромат не пуснаха друг, само кирки и секири и като вампири скачахме ту аз, ту той, плашехме децата всяка вечер...

Вестник "Телеграф"": Кога подавате оставка като кмет?
Бойко Борисов: Ще ви информирам! Поздравете Ирен Кръстева за хубавите репортажи за нас... Водихте много позитивна кампания, изключително европейска...!

Финал на пресконференцията: "Аз съм възпитан добре... да не караме следващите да чакат..."

05 юли, 2009

Защо няма да гласувам - мотивацията



Правото на глас, с който да определиш кой да взима решенията в твоята държава, е коствало много животи и много усилия. Днес всички ние имаме това право. Но дали то е реално наше притежание?

Парламентарни избори в България, 2009 година. Партии и политически обединения от всякакъв харктер и калибър прокламират как "купуването и продаването на гласове е престъпление". На фона на тази прокламация няма нито една политическа сила, която да не е свързана от подозрения, а често и от очевадни доказателства че купува подкрепата си - къде с пари, къде с влияние, къде в натура. Стигна се дотам, че бТВ излъчи съвети как да продадем гласа си без да подкрепим реално този, който ни плаща. А пътищата към продажни гласоподаватели са различни. Работници гласуват за тези, които им дават работа - или които им обещават, че ще го направят. Зависими продават гласа си срещу доза. Турскоговорящи дават гласа си срещу безплатен превоз веднъж около всеки "демократичен" избор в България. Ден преди вота отново бТВ излъчи интервю със селски "продавач на гласове", който каза, че му е все едно кого ще подкрепят хората, които може да осигури - гласовете им ще идат при онзи, който предложи най-висока цена. Казано с прости думи - играчите са далеч повече от двама. Може би нещастникът ще иде в затвора заради глупостта си да признае това пред камерите. Може и да му се размине - все пак единствената му цел е да прибере парите, а после да си обере крушите за Испания. По-вероятно е този катил да се отърве безнаказано. Но в известен смисъл той е полезен - защото изговаря онова, което всички знаем - и което се случва навсякъде в България, без изключение. Можете ли да приемете това?

Тази година се разпространяваше призив със съдържание: "Ще гласувам, дори само за да неутрализирам гласа на един купен циганин!" Инициативата бе подкрепена от десетки хиляди. Извод: у нас гласуването е принизено до обезмислянето на вот със стойност кебапчета от евтина кайма или двайсет пропити с гнусотия лева - и хората нямат проблем с това. Мнозина гласуват не защото вярват на този, когото подкрепят, а защото са против някого - Волен, Доган, Костов, Сергей - няма никакво значение. Гласът "против" е предварително опорочен глас, глас с куха стойност, кънтящ в безмислието на цялата политическа система. Това не е гласът, за който са се борили хората преди десетилетия. Такъв вот е порочен и сбъркан.

Гласувайки "срещу", а не "за" хората дават мандат на политици, на които не вярват - и после се сърдят, че ги крадат или лъжат. А оуд ли е, който яде баницата? Ние сме тези, които им я даваме с гласа си. После колелото се завърта отново - до следващия "избор"... Гласуването "против" е псевдо-отговорност, фалшива загриженост и истинска подкрепа за една сбъркана система. Аз отказвам да участвам в нещо, изтъкано от измама. Ето защо няма да гласувам - отново. Защото ако го направя, мотивацията ми ще е глупава. А аз не съм глупак!

04 юли, 2009

Защо няма да гласувам - партиите

Враждуващите иначе помежду си медии от всякакъв вид и калибър тези дни са обединени в усърдността си да насърчават хората да гласуват. И не са само те. Политици, застъпници и обикновени хора, иначе крайни в своите различия, прокламират даването на глас като висше гражданско право, което трябва да бъде упражнено. Колкото и да е непопулярно, аз ще няма да се съобразя с общата инерция и твърдо съм решен да не гласувам - и на тези избори. Една от причините - изборът. Като се вгледам в това между какви партии се предполага, че трябва да избирам, разбирам, че не бих го направил.

Системата в България е такава, че при подкрепа за малка партия, която не успее да влезе в парламента, дадените за нея гласове се разпределят пропорционално между тези, които са успели да преминат избирателната бариера. Не че има малка партия, която да е направила кой знае какво впечатление... Така че остават големите политически формации, които често ни дават основание да ги наричаме "големите крадци", "големите измамници" или "големите балони"... Какво имаме днес на пазара...



ГЕРБ. Очакаваният победител. Разполагайки с твърде малко лица и разчитайки твърде много на безспорната, но често лишена от съдържание харизма на Бойко Борисов, партията спазва строго принципа на т.нар. си неформален лидер - "Ние ги хващаме, те ги пускат". Идеята, че всички успехи се дължат на непреходните качества на "герберите", а всички провали - на всички останали, уклонът към търсене на конспирация и празнодумието лесно биха се пренесли в едно евентуално управление. Вероятно проектът на Бойко Борисов не е най-лошия вариант за управа на държавата, но дали е най-добрият? Дълбоко ме съмнява. Иначе ще е атрактивно и весело, в това спор няма. Поне в началото...



БСП. Не знам откъде да започна. От неумелата фасада на модерна политическа сила, зад която все още мирише на тоталитарен мухъл... От принципа "който не е с нас, е против нас." От нахилената физиономия на Сергей Станишев, безпринципния във всяко отношение "президент на всички българи" Първанов, престъпниците, надарени с безподобна наглост Овчаров и Петков, от бесните им привърженици с промити по стара рецепта мозъци, от абсурдното обединение с царя, чието детство оцветиха в кръв или от това с ДПС, партията, която не спазва никакви правила и закони... и чиито членове бяха преследвани само преди 25 години от бащите на днешните управляващи? Трудно е, наистина, да се започне, когато се говори за БСП, и още по-трудно е да се спре. Според изследванията за социалистите гласуват основно нискообразованите, бедните и безработните. Тъй като не съм си позволил лукса да принадлежа към която и да е от тези групи и тъй като отдавна съм се отказал да следвам лозунги (предпочитам да помисля върху действията на хората, които ги издигат), по-скоро бих си отрязал едната ръка, откокото да дам глас за БСП...



ДПС. Темата "Доган" също е безкрайна, но когато има личност, обсебила не просто една партия с еднолично диктаторска структура, която нарушава всичко политически, морални, етически и юридически закони, анализите са излишни.



Синята коалиция. Отломки нищожни на големи амбиции, "единствена демократична сила в България" отдавна изчерпа смисъла на своето съществуване. Поставените от някогашното СДС политически и икономически цели отдавна са изпълнени. Не задължително по най-добрия начин и не без гигантска доза крадливост и корупция. Днес бракът по сметка между остатъците от сините е обвит от евтини послания тип "Време е за добрите". В детските години на демокрацията подобни послания някак вървяха. В днешно време с приказки приспиват само децата. А и едва ли някой се заблуждава, че мотивите на това нестабилно обединение са чисто патриотични. Според изследванията поне 85% от хората съзират в него и материални подбуди...



НДСВ. Ето тук имаме няколко разумни лица... и много безумие около тях. Надменното говорене, самозаблудата за перфектно свършена работа и твърде либералното политическо поведение на жълтите, гарнирани с шумното грачене на хора като Владимир Каролев и надменното едноличие на Сакскобурготски, са поредния хелиев балон в политиката.



Ред, Законност, Справедливост. Ако има изконно противоречие между послание и съдържание, то в политически аспект илюстрация за това е РЗС. Плакатните и лицемерни политически послания са не просто остарели и неработещи - те не са адекватни. Освен това не обичам като си пусна телевизора, отсреща да ми крещят.



Атака. Колкото и да е странно, Волен Сидеров е най-израстналия политик в последните години, и в думите му днес има повече логика, отколкото у тези на всички останали. Това комай е единственото хубаво нещо, което може да се каже за тази партия, чието озоваване във властта е рисково по всеки възможен критерий. Атака реално не може да предложи нищо смислено, но за сметка на това носи със себе си заряд на нестабилност и емоционални, а не рационални решения.



Лидер. Когато парите купуват влияние по толкова вседостъпен начин, при това на толкова ниско ниво, мотивите никога не могат да бъдат добри. Това е може би най-опасната формация, която се явява на тези избори - защото методите й са престъпни, а поведението й след изборите - трудно предвидимо. На Доган номерата поне ги знаем...

Давайки гласа си за която и да е от тези формации, аз бих тръгнал срещу разбиранията и принципите си. Всяка от тях като политическо поведение е далеч от моите собствени разбирания. Подкрепяйки която и да е от тях, аз бих подкрепил корупцията, непоследователността, нечестната игра, наглостта и некомпетентността. Във всяка от тези политически сили има качествени хора. Във всяка от тях обаче мнозинството лица трудно биха отговорили не само на моите лични изисквания за адекватност и умения, но и най-вече за морал и принципност. Моят глас би бил глас срещу самия мен. Не може да критикувам хората, съставляващи всяка една от тези партии, и в същото време да подкрепя която и да е от тях с вота си. Повечето хора казват, че като гласуваш това ти дава право после да недоволстваш. Едва ли не тези, които предпочитат да не упражнят правото си на глас, нямат право да осъждат последвалите действия. Това е елементарно и глупаво разбиране. То е валидно за онези, които осъзнават кого или какво са подкрепили след изборите. След дъжд - качулка. После същите тези хора се втурват към следващите голени и очевидно неизпълними обещания, към следващия спасител, към следващата химера. Никога не съм бил от хората, които като влязат в магазин, задължително си купуват нещо - дори ако някои стоки са с изтекъл срок на годност, други са с подозрително съдържание, а трети - с неясен произход. Купувам тогава, когато пазарът има какво да ми предложи. Избрал да не бъда повлачен от тълпата. Предпочитам да не съм част от нея, ако ще да ме освирка.