04 юли, 2009

Защо няма да гласувам - партиите

Враждуващите иначе помежду си медии от всякакъв вид и калибър тези дни са обединени в усърдността си да насърчават хората да гласуват. И не са само те. Политици, застъпници и обикновени хора, иначе крайни в своите различия, прокламират даването на глас като висше гражданско право, което трябва да бъде упражнено. Колкото и да е непопулярно, аз ще няма да се съобразя с общата инерция и твърдо съм решен да не гласувам - и на тези избори. Една от причините - изборът. Като се вгледам в това между какви партии се предполага, че трябва да избирам, разбирам, че не бих го направил.

Системата в България е такава, че при подкрепа за малка партия, която не успее да влезе в парламента, дадените за нея гласове се разпределят пропорционално между тези, които са успели да преминат избирателната бариера. Не че има малка партия, която да е направила кой знае какво впечатление... Така че остават големите политически формации, които често ни дават основание да ги наричаме "големите крадци", "големите измамници" или "големите балони"... Какво имаме днес на пазара...



ГЕРБ. Очакаваният победител. Разполагайки с твърде малко лица и разчитайки твърде много на безспорната, но често лишена от съдържание харизма на Бойко Борисов, партията спазва строго принципа на т.нар. си неформален лидер - "Ние ги хващаме, те ги пускат". Идеята, че всички успехи се дължат на непреходните качества на "герберите", а всички провали - на всички останали, уклонът към търсене на конспирация и празнодумието лесно биха се пренесли в едно евентуално управление. Вероятно проектът на Бойко Борисов не е най-лошия вариант за управа на държавата, но дали е най-добрият? Дълбоко ме съмнява. Иначе ще е атрактивно и весело, в това спор няма. Поне в началото...



БСП. Не знам откъде да започна. От неумелата фасада на модерна политическа сила, зад която все още мирише на тоталитарен мухъл... От принципа "който не е с нас, е против нас." От нахилената физиономия на Сергей Станишев, безпринципния във всяко отношение "президент на всички българи" Първанов, престъпниците, надарени с безподобна наглост Овчаров и Петков, от бесните им привърженици с промити по стара рецепта мозъци, от абсурдното обединение с царя, чието детство оцветиха в кръв или от това с ДПС, партията, която не спазва никакви правила и закони... и чиито членове бяха преследвани само преди 25 години от бащите на днешните управляващи? Трудно е, наистина, да се започне, когато се говори за БСП, и още по-трудно е да се спре. Според изследванията за социалистите гласуват основно нискообразованите, бедните и безработните. Тъй като не съм си позволил лукса да принадлежа към която и да е от тези групи и тъй като отдавна съм се отказал да следвам лозунги (предпочитам да помисля върху действията на хората, които ги издигат), по-скоро бих си отрязал едната ръка, откокото да дам глас за БСП...



ДПС. Темата "Доган" също е безкрайна, но когато има личност, обсебила не просто една партия с еднолично диктаторска структура, която нарушава всичко политически, морални, етически и юридически закони, анализите са излишни.



Синята коалиция. Отломки нищожни на големи амбиции, "единствена демократична сила в България" отдавна изчерпа смисъла на своето съществуване. Поставените от някогашното СДС политически и икономически цели отдавна са изпълнени. Не задължително по най-добрия начин и не без гигантска доза крадливост и корупция. Днес бракът по сметка между остатъците от сините е обвит от евтини послания тип "Време е за добрите". В детските години на демокрацията подобни послания някак вървяха. В днешно време с приказки приспиват само децата. А и едва ли някой се заблуждава, че мотивите на това нестабилно обединение са чисто патриотични. Според изследванията поне 85% от хората съзират в него и материални подбуди...



НДСВ. Ето тук имаме няколко разумни лица... и много безумие около тях. Надменното говорене, самозаблудата за перфектно свършена работа и твърде либералното политическо поведение на жълтите, гарнирани с шумното грачене на хора като Владимир Каролев и надменното едноличие на Сакскобурготски, са поредния хелиев балон в политиката.



Ред, Законност, Справедливост. Ако има изконно противоречие между послание и съдържание, то в политически аспект илюстрация за това е РЗС. Плакатните и лицемерни политически послания са не просто остарели и неработещи - те не са адекватни. Освен това не обичам като си пусна телевизора, отсреща да ми крещят.



Атака. Колкото и да е странно, Волен Сидеров е най-израстналия политик в последните години, и в думите му днес има повече логика, отколкото у тези на всички останали. Това комай е единственото хубаво нещо, което може да се каже за тази партия, чието озоваване във властта е рисково по всеки възможен критерий. Атака реално не може да предложи нищо смислено, но за сметка на това носи със себе си заряд на нестабилност и емоционални, а не рационални решения.



Лидер. Когато парите купуват влияние по толкова вседостъпен начин, при това на толкова ниско ниво, мотивите никога не могат да бъдат добри. Това е може би най-опасната формация, която се явява на тези избори - защото методите й са престъпни, а поведението й след изборите - трудно предвидимо. На Доган номерата поне ги знаем...

Давайки гласа си за която и да е от тези формации, аз бих тръгнал срещу разбиранията и принципите си. Всяка от тях като политическо поведение е далеч от моите собствени разбирания. Подкрепяйки която и да е от тях, аз бих подкрепил корупцията, непоследователността, нечестната игра, наглостта и некомпетентността. Във всяка от тези политически сили има качествени хора. Във всяка от тях обаче мнозинството лица трудно биха отговорили не само на моите лични изисквания за адекватност и умения, но и най-вече за морал и принципност. Моят глас би бил глас срещу самия мен. Не може да критикувам хората, съставляващи всяка една от тези партии, и в същото време да подкрепя която и да е от тях с вота си. Повечето хора казват, че като гласуваш това ти дава право после да недоволстваш. Едва ли не тези, които предпочитат да не упражнят правото си на глас, нямат право да осъждат последвалите действия. Това е елементарно и глупаво разбиране. То е валидно за онези, които осъзнават кого или какво са подкрепили след изборите. След дъжд - качулка. После същите тези хора се втурват към следващите голени и очевидно неизпълними обещания, към следващия спасител, към следващата химера. Никога не съм бил от хората, които като влязат в магазин, задължително си купуват нещо - дори ако някои стоки са с изтекъл срок на годност, други са с подозрително съдържание, а трети - с неясен произход. Купувам тогава, когато пазарът има какво да ми предложи. Избрал да не бъда повлачен от тълпата. Предпочитам да не съм част от нея, ако ще да ме освирка.

Няма коментари: