30 май, 2009

Банка ДСК - недоверието е взаимно

Днес бе дъждовен и неприятен ден. За жалост точно в него трябваше да свърша немалко неща. Ще ви опиша един час от деня си. Вие ще си направите изводите.

14.45 Минавам покрай огромната сграда на булевард "Шипченски проход", в която се помещават компютърна фирма и клон на банка ДСК. Пред мен човек на видима възраст 35 години застава пред вратата на компютърната фирма, където има съобщение, че в днешния ден тя няма да работи. Следва мощна псувня. Мъжът ядно къса съобщението и оставя парчетата да се въргалят в дъжда. Дразня се на реакцията му и отминавам.

Няколко метра по-нататък влизам в клона на банка ДСК, откъдето трябва да преведа пари. Излиза ми номерчето, с което ще бъда обслужен. Тръгвам в грешна посока. Възпълничка служителка подвиква: "Ама гледайте към кое гише ходите!" Отивам пред нея, а тя добавя под мустак: "То си пише кое къде е, ама няма кой да чете..." Приемам забележката й с шеговит отговор. Тя се успокоява. Но - оказва, нервите на някои банкови служители са минирана зона и стъпиш ли накриво, следва експлозия. В случая поводът за избухване беше банкнота в далеч от идеалното състояние - 10 евро, върнати ми като ресто в магазин в Гърция. Служителката, на име Габриела Златанова, ми подхвърля банкнотата обратно и казва нещо от типа на: "Тая банкнота на нищо не прилича, защо ми я давате, няма да я взема!" Обяснявам, че това е редовна банкнота, която е валидна навсякъде в Европейския съюз. Госпожата повишава тон и започва да ми обяснява как няма банка в България, която да приеме "такова нещо". Пратща ме друго гише, да съм опитал там, макар че съм нямал шанс. Казвам й, че ще изпратя парите от друг клон, но това ще ми изгуби един час. Тръгвам си, а подир себе си чувам жлъчното: "Ау! Голяма работа!"


Зад чудесните фасади на някои клонове на ДСК невинаги се крие толкова чудесно отношение към клиентите.

Час след описаната ситуация преведох парите без проблем от друг клон на ДСК. Неадекватни коментари и държене на тон нямаше.

Минута след като излязам от втория клон, навел глава под дъжда, лекичко се сблъсквам с момиче, което не ме вижда, защото държи чадъра си много ниско. Момичето ме изглежда на кръв и изръмжава нещо. Сигурно ми е теглила една майна...

Ако мога да обобщя трите последователни случки с една дума, то тя ще е "ярост". Не разбирам този гняв, който може да се запали толкова лесно у хората по нашите земи. И ако мъжът пред компютърната фирма е бил бесен, че не може да бъде обслужен в работен ден, а момичето с чадъра е семпло същество, което може да се разяри от лек случаен сблъсък, то поведението на госпожа Габриела Златанова от банка ДСК е, меко казано, неадекватно.

Когато работиш на пазара, може би е нормално да крещиш подигравателни фрази след клиентите. Когато работиш в банка обаче, това е действие неадекватно. За мен подобен начин на общуване с клиенти е непонятен.

Тия дни заминавам за няколко дни извън България. Нямам търпение да си почина от тукашната ярост, посещавайки европейски държави, в които намусените физиономии и сопнатите служителки не са правило. Държави, в които нещата са измислени така, че да са в полза на обществото, а не да тренира издържливостта на нервите на своите граждани. Държави, в които обслужването е далеч над местното ниво. Дали някога и ние ще станем такава държава? Питайте Габриела Златанова от ДСК. Сигурно и тя иска да се случи. Но заслужава ли го?

Някои японски открития

Япония е страна, която няма много общо с останалия свят в някои отношения. Още по въпроса можете да прочетете тук: http://vockil.blogspot.com/2008/07/blog-post_24.html

Заслужава си обаче да обърнем внимание и на новите безумни изобретения на японската мисъл, на които попаднах тия дни. Ето ги и тях:

Диетична вода


Шокиращо откирите в света на диетологията.

Мляко с вкус на... кърма


Вкус и аромат за тези, които не искат да се разделят с детството...

Автомат за използвани ученически гащички (?!)



Между другото наскоро избухна скандал след откритието, че гащичките не са натурално използвани, а са фабрично производство, недокоснати от човешка плът.

Паток изненада



Шокираща хрумка как да стреснем съседи и приятели.

Бирено мляко...




...или мляко с бира, производителят не уточнява, а ние немеем.

28 май, 2009

Игрички с огъня



Тази сутрин 16 души намериха смъртта си в нелеп инцидент край Ямбол. В момента лекарите в три различни болници се борят за живота на още четирима. Вероятната причина: неизправност на 20 годишния (според собственика му, според медиите са 30) автобус "Чавдар", помел десетки хора по пътя към връх Бакаджик. По документи отпреди две седмици всичко с автобуса е наред. Фактически 16 души бяха убити днес.

Изписаха се хиляди думи и се излъчиха часове кадри по повод поредната причина за национален траур в последните години. И това ще се забрави - както потъна темата за горящия влак преди година и половина; за децата, стъпкани пред "Индиго", за момчето; загинало от ток, течащ във водите на шадравана на площад Славейков; за 14-те войника, умрели при мистериозни обстоятелства преди вече почти 15 години. Дали ще има осъдени за тази масова смърт? Имам дълбоки съмнения.

Вината за инцидента е наша, обща. На нас, които сме свикнали да даваме пари под масата, да купуваме всякакви документи (от такива за изправност на двайсетгодишен "Чавдар" до такива за висше образование), да опитваме да минем по "втория начин" винаги и навсякъде... Казвам "ние", а не "те", защото макар и да има изключения, като цяло хората у нас разсъждават така.

Сигурно си мислим, че всяко едно от тези действия може и да не е правилно, но пък е удобно. Така ние, като народ, често заприличваме на деца, които си играят с огъня, твърдо убедени, че една клечка пожар не прави. Както всички се убедихме за пореден път обаче, понякога в тези игри изгарят реални хора...

Едно смислено мнение по темата: http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=360566

За правата, свободите и ДПС

ДПС е абривеатура на политическа партия с етнически оттенък. Означава "Движение за права и свободи". Днес Движението проведе поредния си политически митинг - част от него на чист турски език... Иначе от него твърдят, че са общобългарска партия. Но дори не това бе драмата на политическия ден.

Митингът е бил отразяван от екип на телевизия СКАТ с две камери. В кадри, излъчени по въпросния канал и по Re:tv ясно се вижда как мастит участник в организацията на митинга, привиква две здрави момчета, които запречват едната от камерите. В последствие и камерата, и касетата са хвърлени от младите привърженици на правата и свободите... в кофа за боклук.

СКАТ като телевизия и "Атака" като партия са безкрайно далеч от моите разбирания съответно за професионализъм и за идеи. Това обаче не може да означава, че в България няма проблем да се нарушава правото на информация, правото на коментар и правото на отразяване на дадено събитие. Оказва се, че днес в България се правят агитации за избори за европарламент на турски език (при цялото ми уважение към Република Турция, тя не е член на съюза), и - нещо повече - при опит за отразяване на тези агитации, се упражнява насилие срещу медии, подкрепящи политически опоненти.

В Народното събрание случаят бе отразен с по няколко реплики...

Срам ме е, че живея в тази държава. Срам е, че у нас - 20 години след падане на диктаторския режим, все още са възможни подобни репресии. Срам ме е, че партия, която има в името си думите "права" и "свободи", е толкова далече в действията си от тези думи, и в същото време... съшата тази партия отново ще събере достатъчен процент, за да участва в следващия парламент - и може би в управлението на държавата. Срам ме е и от мълчанието по въпроса на политическите им партньори - БСП и НДСВ. Вярно е, че и двете партии са свързани с личности, които имат извънредно богат опит в потъпкването на правата и свободите... И все пак би трябвало да се претърпели някакво развитие. Би трябвало... Но уви!

27 май, 2009

Земетръс

Северна Корея пак разтърси света в добре познатия си стил - с опит да изнудва международната общност с поредните си ядрени опити, огласени от официалната агенция на страната. При това много по-яко, от всички стотици земетресения, регистрирани в последните дни. Ако има държава, която е в състояние да накара великите сили да й играят по свирката, това е именно страната, която се управлява вече 64 години като една от най-затворените и непредвидими системи в историята. Държава, в която ако човек говори срещу властта, това коства животът или в по-добрия случай - свободата, на всичките му роднини. Държава, в която се провеждат избори, в които единствените кандидати за властта се "състезават" със самите себе си. Държава, по чиито граници тече електричество...



След тоталният провал на шестранните преговори (включващи Северна, Южна Корея, Китай, Русия, Япония и САЩ), днес се случи нещо, което може да се разглежда по два начина. Заплахата на Северна Корея, че от този момент нататък може да нападне всеки момент Южна Корея, че вече дори търговските кораби по крайбрежията й биха могли да бъдат нападнати и че народът е "вдъхновен" от демонстрираната ядрена сила, би могла да е поредната екстравагантна изненада в отношенията с големите сили. Би могла обаче и да е безумната стъпка, която може да унищожи и двете Кореи.



Ясно е, че поне доскоро режимът в Северна Корея би могъл да бъде разгромен с военни операции вероятно за броени дни. Проблемът е, че това би довело до обединение на двете Кореи. Теоретично звучи добре. На практика обаче сливане тип "Източна и Западна Германия" е трудно осъществимо чисто икономически. Въпреки просперитета си в последните години, Южна Корея е далеч от възможностите на някогашната ФРГ, а Северна Корея е много по-назад в икономическото си развитие в сравнение с бившата ГДР. Отделно от това десетилетията пропаганда сред севернокорейското население е твърде вероятно да доведат до гражданска война при евентуално рухване на режима и непредвидими реакции на севернокорейците, които могат да създадат напрежение за десетки години напред. От друга страна Ким Ир Сен и сега Ким Чен Ир винаги са поставяли като основна своя цел подчинението на комунистическата диктатура и на Южна Корея.

Единственият разумен вариант на този етап е постепенното омекване на диктатурата на Север и бавното икономическо и пропагандно овладяване на тази несравнимо затворена към външния свят система. Последните събития и особено заявените севернокорейски позиции днес показват, че тази стъпка, ако изобщо се осъществи, се отлага за неопределено бъдеще. По-опасният за всички нас вариант обаче може да се случи всеки момент. И тогава ще усетим истински разрушителния земетръс.

24 май, 2009

Белоградчишките скали

Извън цялата поп кампания за включване на Белоградчишките скали в списъка на новите чудеса на света, това е място, което спира дъха. Забравих за момент политическия и бизнес оттенък на целия шум около това място и видях ето това:











21 май, 2009

Новините, каквито са? Ха-ха!


Българските телевизии мерят пилешки мускули една срещу друга

Тази вечер видях една и съща новина по две различни национални телевизии... И много се смях. Всъщност по малко признаци си личеше, че новината е една. Студенти и преподаватели дарили наши тв звезди за чистотата на българския им език. Дотук добре. Но нищо подобно не се чу от екрана. бТВ поздравиха с торфея Светла Петрова с тон, по който останах с убеждението, че е единствената наградена в категорията за телевизионна водеща. Хубаво, ама минута по-късно Нова пък казаха, че тяхната собствена Цветнака Ризова е наградена от същите тези хора за същата тази езикова грамотност. Нито една от двете медии не можа да преглътне простичкия факт, че и при конкуренцията има качествени журналисти. Което пък всъщност е хубаво. Меренето на рейтинги в страна с нашето население е достатъчно смешно, но пък чак да се премълчава за нещо такова е просто нелепо. После бТВ пуснаха Слави Трифонов да чете форум на фона на Пепа Секса, а Нова - сляпо дете при Ники Кънчев и загасих телевизора. Не мисля да го включвам пак скоро.

20 май, 2009

Когато гръм удари (как ехото заглъхва)



Втората кампания за евро-избори у нас няма да се запомни със спорове за бъдещето на Съюза. Нито с идеи как да увеличм ползите от членството ни в организацията. Нито с мисли как да се разтърси апатичния избирател, на който ама хич не му дреме за европарламента. Единственото, за което всекидневно се говори в тази кампания, е един сайт и придружаващата го съпътсваща реклама по билбордове и всякакви електронни медии. Тя няма отношение към европейските избори. Има отношение към парламентарните. Http://boykostov.org/ е сайт, зад който официално застава партийката Нова зора. Неофициално - БСП. Последното е ясно за всички и днес бе полупризнато от Сергей Станишев в отговор на въпрос за Re:tv. Слоганът "Ако подкрепиш Бойко, печели Костов" стана най-коментираното нещо във всевъзможни блогове, вестникарски анализи и тв предвания. И си остава там. Не съм чул да се обсъжда толкова разгорещено извън вътрешнопартийните и медийни среди. Всички и всичко в политиката и журналистиката се занимават със сайта и плакатните му послания. И фокусът се измества. Говори се за това как се рекламират различните партии, какви игрички сe играят, кой зад какво стои и какво е черен PR. Това обаче не може да бъде главна тема в една предизборна кампания. Получава се затворен кръг на самодостатъчност, който със сигурност в по-голяма степен отблъсква потенциалните избиратели, отколкото да ги насърчава да участват в изборите. Дали пък това не е целта? Дали целият шум около тази кампания не е успешен опит, къде съзнателен, къде не толкова, да се измести акцента. Все пак колкото по-малко хора гласуват, толкова по-голяма е стойността на гласовете на твърдите симпатизанти на тази или онази партия. Кой ли печели? Със сигурност БСП, ДПС, Атака и вероятно ГЕРБ. Все значими играчи без значителни различия в ефективността на политиката си.

В рамките на тази кампания аз не чух много позиции, не чух различни предложения, не прозрях каквито и да е идеи. Но разбрах какво ли не за тази кампания. Само че това не може да ме накара да ида до урните. Така че правя бойкот на вота. На печелившите - честито. Може би кампанията им все пак е имала успех...

19 май, 2009

Някои я предпочитаме гореща

Аксиния е красива, секси, забавна, а и ми е приятелка, така че ето ви новия й лъстив клип:



(Какво неуважение към тортата!)

16 май, 2009

Агитация втора употреба



Въздух под налягане: синята коалиция, издание 2009

В момента Синята коалиция открива своята предизборна кампания за Европейския парламент. Гледам, слушам и ми става мъчно. Старите лица дори не са си направили труда да измислят нови фрази. Резултатът: смешен плач. Лидерите на синята (по Мозер - "синьо-оранжевата") коалиция боряват с речник, може би подходящ в опиянението през 1990 година или дори в полуреволюционния плам на събитията от 1996/1997-ма. Днес обаче призивите "да преборим лошите", "да победим врага", "да пратим БСП в политическото небитие" са просто отживелица. Особено за обединение, което не може да събере забележим процент подкрепа сред избирателите. Когато социалистите потребяват надъхани с патос лозунги, това е жалко, но обяснимо - все пак тоталитарния режим разчиташе много на подобни похвати. Сините обаче се държат инфантилно - което не е много подходящо поведение на политическа сила на почти 20 години. Дори обединените викове "Победа", в които трели преплитат тъничкият гласец на Димитров, продрания тенор на Костов, необичайният алт на Мозер и тихото хорово пеене на останалите, са някак неубедителни.

Иначе е интересно да се наблюдават реакциите на привържениците на коалицията в залата. Някои не пляскаха на лидера на СДС, други правеха физиономии по време на изказването на водачът на ДСБ. По техните лица се вижда, че това е повторен брак по сметка, в който има много премъчано - засега.

Избирателна активност

Има и дорби примери за кампании, насърчаващи участието в различни вотове. За жалост в България рядко ставаме свидетели на такива. Ето пример как рекламните предизборни клипове могат да бъдат и забавни:

15 май, 2009

Голямата уста замлъкна



Никога не съм харесвал Татяна Дончева. Патосът й, смешничкият диалект, жалката кандидат-кметска кампания преди време и опитите за остоумни зебележки винаги по-скоро са ме дразнили. Но... струва ми се, че има малко хора в по-високите етажи на политиката, за които не може да има съмнение, че са водени от идеи и разбирания, а не от корупционен интерес. Бъбрива, шумна, понякога забавна и много колоритна, Дончева си извоюва репутацията на човек, който говори дори когато съпартийците й предпочитат да мълчи. Когато тя за пореден път прояви емоци, а не рационалност, декларирайки че няма да се кандидатира за народен представител, реакциите бяха противоречиви. Тъжно, но именно основни фигури в собствената й партия спазиха стария комунистически принцип "който не е с нас, е против нас" и дори премиерът Станишев си позволи леко грубоват политически тон на изпроводяк. Да не говорим за Румен Петков, чиято чиста съвест (за разлика от тази на Дончева) мнозина подлагат на съмнение.

Татяна Дончева не е достатъчно голяма фигура, за да могат последните й действия да разклатят сериозно БСП. Тя е по-скоро звезда, публична личност, която внасяше цвят в соцредиците - при това не насила с измислени кампании тип "Ако виждате този надпис, значи Елена е паднала от мотора". В този смисъл, при цялата ми липса на симпатия към нея, аз не харесвам и това нейното решение. И ако приемем, че тя беше клоуна в БСП, трябва само да съжаляваме, че няма да е наоколо. Защото, както всички знаем, понякога клоуните са единствените, които се осмеляват да казват нещата в прав текст.

14 май, 2009

Тютюн



Идеите за тотална забрана за тютюнопушенето на обществени места не е нова, но в последните дни се разшумя отново около нея след проектозакон в този дух. Мигом пушачи, депутати, че чак и медии (например бТВ) ревнаха как по този начин се нарушават правата на потребяващите цигари. А какво да кажем за другите? За тези, които по неволя са пасивни пушачи, тровейки се с дима, който е навсякъде - по улици, клубове, че чак и в обществения транспорт. Нека погледнем обективно на нещата и признаем, че потребителите на цигари са силно зависими. Според някои застъпници на марихуаната например, за леки наркотици могат да се признаят тревата, кафето и шоколада, а за тежки - алкохол, цигари, кокаин и хероин. Дори да приемем, че това е малко силно твърдение, безспорно тютюнопушенето е състояние на пристрастеност. Колкото и да се разказват истории от типа на "дядо ми пушеше по 3 кутии на ден и умря на 102 години, орейки нивата", цигарите са повече от вредни за здравето и оранизма. Нека пък след десетилетия стриктно спазване на правата на пушачите, сега се помисли и за тези на по-здравословно живеещите хора. В крайна сметка тютюнопушенето не е само собствен избор и личен акт - то вреди и на тези, които са предпочели да нямат вкус на пепелници в устата. Тоест платформи като "Организмът си е мой, ще си го третирам както искам" не са докрай коректни. Остава управляващите да намерят смелост да прокарат преди избори ограничението на цигарите в държава, която е в челните списъци по потребление на тютюн в Европа. И, разбира се - личната си зависимост.

Надежда всяка тука оставете

След измъчените 2 седмици, в които така наречената "синя коалиция" се занимаваше с неуредиците, които "независимата и безпристрастна" съдебна власт превърна в комично-драматична сага, СДС, ДСБ и компания илюстрираха за пореден път безпринципността на своето обединение. Обединение, което противоречи на всичко, което се изговори от членовете на същите тези формации в последните осем години. Обединение, в което се включват хра, които почти физически не могат да се понасят. Обединение, в което има толкова интриги, лично напрежение и злостни отношения, че са достойни за всеки нискостойностен роман. В този смисъл изборът на Надежда Михайлова за водач на листата за евродепутати може да се разчете като адекватен. Той е чудесна илюстрация за смислеността на "синьото обединение". Жената, която пое външно министерство без почти никакъв политически и професионален опит, носи солидна доза вина за преживяното от шестимата медици в Либия, и бе важен фактор в разпада на десните в политиката, ще украси плакати и клипове като най-подходящия кандидат на същите тези десни. Износена, компрометирана, лишена от съдържание. Колегите й от ДСБ днес с криви усмивки подкрепиха тази кандидатура, а докато Иван Костов се кълнеше, че ще работи за нейната кампания, самата Надежда стоеше ненавистна като фон. Това не е брак по сметка, това е чиста политическа проституция.


Хубавото Наде впива поглед в поредната си политическа авантюра

След целия панаир, който БСП и ДПС устроиха в опитите си да спънат сините, за момент дори си помислих, че мога да гласувам за последните, ей така, напук. Сега този минимален шанс за подкрепа от моя страна се стопи. Все пак... със стари курви нов бардак не се прави...

11 май, 2009

Metropolis

Новата отсечка на метрото е в експлоатация от няколко дни и аз я обиколих надлъж и нашир, радвайки се на новата придобивка. Най-добрите моменти:


Станция "Мусагеница"


Станция "Г.М.Димитров"


Ескалаторът на станция "Стадион "Васил Левски"


Фасадата на станция "Стадион "Васил Левски"


Мозайката на станция "Младост"


Панорама на "Жюлио Кюри"

Изнудвачи

Протестиращите и синдикатите в Кремиковци преминаха всяка граница вчера. Истеричният им протест се превърна в изнудване, след като от комбината заявиха, че ако днес бъде спряно газоподаването към него, те пък няма да спрат съоръженията вътре и това може да предизвика гигантска авария. Протестиращите щели да оставят министърът на енергетиката да спира машините вместо тях.



Факт е, че според същите тези хора спирането на газа може да се окаже пагубно за комбината и ще доведе до щети за стотици хиляди лева. Факт е, че хората не са получавали парите си месеци наред и че историята на Кремиковци в последните 10 години е една безкрайна и вероятно срамна сага. Но... колкото и да са афектирани, колкото и да са ощетени, те нямат право да отправят заплахи от подобно естество - дори и да нямат реално намерение да изпълнят подобни намерения. Да заплашваш гигантско количество хора с аварии е нещо повече от изнудване. Това е престъпление. И никой комбинат, нито едно работно място не може да е причина за подобни думи. Дали в Прокуратурата си дават сметка за това?

05 май, 2009

Гълчавата на Солун

В Солун няма какво чак толкова да се види, но ако ви се случи да идете там (все пак е близо и пътят е безумно евтин), непремено посетете пазара за месо, плодове и риба. Трудно е да се предаде атмосферата от виковете на продавачите с мръсни престилки, които създават неимоверна глъчка, надпреварвайки се да хвалят стоката си; клиентите, които пипат месото, проснато направо по сергиите и цялата мешавица от всевъзможни хора, но ще се опитам да илюстрирам всичко това с няколко снимки. Ако искате да ги видите по-ясно, просто натиснете върху тях:


Щандовете за месо




Свински щанд



Птиците: одрани, увесени и дори препарирани


Сергията за охлюви. Снимка: Р.Кацаров




Снимка: Р.Кацаров


Впечатляващото разнообразие от морски обитатели