14 юни, 2010

The Rocket Man Live

След AC/DC и Дилън през 2010 още една легенда, която поколения наред са мечтали да чуят и видят на живо, излезе на българска сцена. След 2 часа и половина без прекъсване и изцяло на живо е ясно, че мистър Елтън Джон все още е във великолепна вокална форма. Четирдесет и три години след като светът за първи път чу гласа му, и тонове алкохол и наркотици впоследствие, чичо Елтън все още звучи по начин, който малцина в поп музиката биха могли да постигнат.


Елтън Джон се къпе в любовта на българската публика.

Истината обаче е, че лично аз очаквах далеч повече от него. Бих предпочел 90 минути, изпълнени с енергия и хитове , пред 150-те на брилянтни, но продължителни изпълнения на песни, някои които знаят само най-заклетите фенове. Елтън Джон пропусна "Nikita", "Can You Feel The Love Tonight" и още тонове класики заради не толкова любими - и най-вече не толкова познати песни. И всичко това на турне, чието подзаглавие е "The Definitive Hits". Лени Кравиц също не изпя само познати парчета по време на концерта си в София, но за сметка на това влагаше толкова енергия и музикантски хъс в изпълненията си, че тълпата буквално беше в ръцете му и правеше с нея каквото си поиска. Мадона също пропусна някои от най-известните си песни, но на сцената й непрекъснато се случваха толкова много неща, които дразнеха по великолепен начин всички сетива на зрителите, че и "Мила моя мамо" да тананикаше, пак нямаше да изгуби интереса нито за миг. При Елтън Джон, уви, липсваше и едното и другото. Първия час на концерта му звучеше малко като загрявка за същинското му представяне. Дори постната мултимедия от екраните тръгваше и спираше на странни моменти и имаше минути, в които се долавяше лекото отегчение на публиката.


Фенове се възползват от възможността да танцуват на фона на някои от най-красивите балади на Елтън Джон, докато той ги изпълнява на живо.

Едва в последната една трета се почувства онази концертна атмосфера, която постигат наистина талантливите артисти. И след като се заредиха наистина впечатляващите изпълнения на песни като "Something About the Way You Look Tonight", "Don’t Let The Sun Go Down On Me", "Sorry Seems to be the Hardest Word", и "Candle in the Wind" хората се преобразиха от уважаваща, но сдържана аудитория, в истински доволна поп-рок публика, която пее, танцува и аплодира един страхотен музикант. Елтън Джон загря здраво и показа защо е един от най-големите в поп музиката вече четвърто десетилетие. Финалът с избухващата поредица от "I’m Still Standing", "Crocodile Rock", "Circle Of Life" и незабравимата "Your Song", бе наистина впечатляващ, а петте минути, които отдели, за да раздава автографи на феновете от първите редове показа, че той разбира уважението на своята публика и я уважава на свой ред.

Радвам се, че имах възможност да видя и чуя това наистина голямо име. Импровизациите му на пиано наистина бяха наслада за слуха, а да преживееш на живо някои от най-великите балади на попа е нещо, което всеки меломан на стадиона ще запомни за дълго време.

Respect!

Няма коментари: