Да импийчваш* на инат

* В България за първи път се чу думата "импийчмънт" покрай пределно известния случай, в който Бил Клинтън замалко да изгуби президентския си стол заради една недодялана свирка от възпълна стажантка в Белия дом. Бил си остана, макар и с петно по гащите и репутацията, президент на САЩ. Оттогава думата навлезе трайно в езика ни наред с "браузвам", "сийдвам", "шерна" и други чуждици.



В последните седмици импийчмънта се настани в живота ни покрай неадекватна шега на финансовия министър Симеон Дянков в шоуто на Иван и Андрей по Нова, и трижди по-неадекватната свръх-реакция на засегнатия от шегата Георги Първанов. Отделен въпрос е, че на Първанов му се струваха далеч по невинни собствените му солени шеги на наш гръб през годините, когато се извъртя и усука по всяка възможна тема според това какво е нужно за да се задържи в политиката.

Аз съм от яростните противници на фигурата на господин Първанов. Начинът му на действие, мислене, изказ и политическо държане ме отвращават. През 2001 година, когато той изненадващо и за себе си спечели изборите, ми призля, че този човек ще представялва България по света. Поведението му от там на сетне не промени мнението ми за него и до ден днешен не искам да приема, че тази личност обира симпатиите на значителна част от хората у нас.

Въпреки всичко дотук, искането за отстраняването на Първанов ми се вижда, меко казано, неоснователно. Мотивите на инициаторите по процедурата са слаби. Дори и някои от тях да са принципно верни, те не биха могли да бъдат достатъчни за такава превратна стъпка.

Първо, това че някога Първанов е бил агент Гоце, не може да бъде мотив. Ако приемем, че основанието, подобно на случая с Клинтън, е че Президентът е излъгал за миналото си, то изниква въпроса защо тогавашната опозиция в лицето на ГЕРБ, Атака и Синята коалиция не инициираха такава процедура овреме, при все че тя нямаше как да мине в Парламента. Ако обаче те са били толкова непримирими към лъжата на Първанов, това би бил по-адекватен тогава, макар и обречен акт.

Второ, записът на разговора с Дянков е ченгеджийска хватка, но правото на Първанов да го осъществи е спорно. Подобен акт издава много за личността на Първанов, но "прегрешението" съпоставено с исканото "наказание" са в уродлив дисбаланс.

Трето, десетките дребни нарушения, които президента е или не е извършил, са до едно лесно атакуеми в съда и дори да бяха минали в Парламента, едва ли биха издържали на следващи инстанции.

Четвърто, идеята че Първанов саботира правителството, като го критикува, е абсурдна. Не виждам никаква причина Президента да не може да упражнява правото си на лично мнение по каквито и да е въпроси - право, дадено на всеки обикновен гражданин. Факт е, че той е доста по-гласовит сега, отколкото по времето на Тройната коалиция, но това не може да е причина за импийчмънт - иначе би било нарушаване правото за свобода на словото.

Накратко, ако Първанов беше свален от поста си, това може би било полезно за държавата - само че ако имаше истински причини за това. При сегашните обстоятелства това би била политическа репресия. Да не говорим, че подобна процедура би превърнала Първанов в мъченик, и експериментът само може да засили позициите му сред обществото. Една подобна попара, със Симеон Сакскобурготски вместо сухарчета, вече я сърбахме. Не беше много вкусна.

Естествено, опозицията в лицето на БСП реагира неадекватно и истерично, без да успее да се възползва от тази толкова лесно атакуема ситуация. За това вероятно това ще е просто поредния медийно-политически скандал, който скоро никой няма да помни... До следващия.