18 март, 2009

Полюцейщини

Преди да искат увеличение на заплататите си, да пушат, пият минерална вода и мятат пагони, представителите на родната полиция би трябвало да си помислят не дали исканията им имат основания, а дали имат ресурса да ги заслужат. Принципната позиция, че хората, които би следвало да пазят реда и закона, трябва да получават добри възнаграждения, определени протекции и по-добри условия на труд, би могла да бъде и моята позиция. Съотнесена обаче към "материала" в полицейските структури, тя става леко неадекватна.

Бил съм в повече от десет европейски държави и независимо дали става дума за Русия или Франция, за Чехия или Германия, в цялата територия на Стария континент полицаите са на почит. И не случайно. Начинът, по който изглеждат, начинът, по който се държат, не само умението, но и готовността им да помогнат на хората, независимо дали търсиш определена банка, автобусна спирка или помощ от каквото и да е естество, вдъхва респект. Какво си имаме тук - разпасана картинка. Това, което МВР показва чрез служителите си на улицата трудно вдъхва нещо повече от присмех (в най-добрия случай). Катаджии, патрулкаджии, следователи и прoчие у нас се асоциират с рушвети, произволия, некомпетенстност и въпиюща простращина. За жалост - често и с грамотността на осемгодишни.



Прост пример: навръх официалния празник на България група полицаи са отцепили района на Народното събрание заради митинг на партия Атака. Измежду редовите полицайчета се разхожда свиня с мустак и униформа - полицейски началник. Без в главата му да вирее мисъл какво работи и къде се намира, бъчвата под пагон нарежда на висок глас нещо в смисъл: "Абе пýсни го ти казвам бе, ееей! Кво ме интересува мене, че е нарушил правилата, аз ти казвам да го пуснеш... Хубу, пиши му акт, ама после ще си имаш проблеми, а аз пак ще го оправя, щото го познавам бе!" Грухтенето в този смисъл продължава около 3 минути в невъзмутимото присъствие на останалите полицаи. Смях! И срам... Поне за мен - срамно ми стана, че присъствам на тази долна сцена. Гнусна и показателна. А когато към нея прибавим новината няколко седмици по-късно, че полицай е хванат да купува наркотици от наркодилър, картинката става истински карикатурна.

Не казвам, че всички в МВР са като въпросните персони. Казвам, че лицето на полицията по улиците често е такова. Че полицаите рядко срещат уважение и доверие и често - презрение и подигравки. Заслужени.

Та когато в МВР има по-малко поводи за подобни чувства, ще подкрепя изцяло служителите му в техните искания. Дотогава предпочитам данъците, които си плащам, да отиват другаде.

1 коментар:

Димитър каза...

Аз съм категорично съгласен. Първо повечето полицаи са абсолютни нещастници и муфтаджии. Цялото им битие се върти около това само как да изкярят нещо, а после да оправдаят заплатата си. Сред тях наистина има и свестни. Знам случай за катаджия, който си подал сам рапорт за напускане и станал селски полицай, защото му било неудобно от това, което правят колегите му... в същото РПУ имам и познат, който е единственият в състояние да избяга 200 м примерно след престъпник, другите са преяли шкембелии...
Охранителна полиция е лидер просто в тази насока. В специализираните звена, разбира се, има и по-свестни и кадърни хора...
Последната случка, която искрено ме отврати от полицията е http://www.beroe.eu/topic/47