Всеки ден в България се раждат малко над 200 деца. Всеки ден пет от тях биват изоставени и губят правото да пораснат в семейство. Всеки ден пет българчета са обречени да израстат без топлотата на майчината грижа и без уюта на истинския дом. Всеки ден...
Никой не се вълнува от първите стъпки на тези деца. Никой не пази първото им паднало зъбче. Никой не знае каква е първата им дума. И това е съдбата на пет нови български деца... всеки ден!
В България има сто трийсет и седем институции за деца. Трийсет и две от тях са домове за деца до три години. В тези домове са настанени общо 2 421 българчета. Всеки ден, който те прекарват в подобна институция, ощетява тяхното развитие - физическо, умствено, емоционално, социално... В домовете ние като общество не отглеждаме деца, които обстоятелствата са поставили в неравностойно положение. В тях ние произвеждаме хора, огромната част от които след това се превръщат в нереализирани и озлобени граждани на същото това общество. А всяко едно от тези деца би могло да има реализация, не по-лоша, а защо не и по-добра ит тази на всеки свой връстник. Би могло... Но досега няма такъв случай.
В същото време домовете за деца без родители струват на държавата много средства. По-малко от 1% от тези средства се използват за самите деца. Междувременно България е единствената държава в Европейския съюз, и една от много малкото държави в Европа, които все още поддържат такива институции. Институции, в които децата не могат да получат най-простичките, но и най-важните неща - грижа, внимание, любов.
Държавата отлагаше решаването на проблема повече от 20 години. За това време над 50 000 български граждани израснаха обречени по домовете. И ако условията вече са променени, персоналът - образован, а порутените сгради - иновирани, уврежданията, нанасяни върху психиката и емоционалното израстване на тези деца са все същите. Може би за това значителна част от изоставените бебета са деца на хора, на свой ред изоставени от своите родители. Ето на това се казва "омагьосан кръг"!
Днес празнуваме Деня на независимостта на България. Може би нашите десетки хиляди изоставени деца, за които си затваряме очите всеки ден, са добър повод да си спомним, че "независимост" не е дума, която означава само административни и политически права на една държава. Независимостта се изразява и в това народът на една страна да се справи обединен с проблемите й тогава, когато държавния апарат няма сила да го стори. И ние всички можем да го направим, най-напред променяйки мисленето и нагласата си към децата, захвърлени в институциите - независимо към техния произход. И кокато спрем сляпо да съдим родителите, които са ги изоставили. А когато това се случи, механизмите, чрез които съществуването на домове за изоставени деца да бъде прекратено, ще заработят. И ние заедно ще можем да направим поне по пет деца щастливи... Всеки ден!
1 коментар:
Имам две годишна дъщеря и откакто BBC започна да публикува историите и снимките от могилино следя всичко по темата. Изчетох законите - не са толкова лоши. Имаме и администрациите които са нужни. Къде обаче са парите с които трябва да се гледат тези деца? Къде е спазването на тези закони? Защо в закона се казва че поставянето на едно дете в институция трябва да се случва само когато всички възможности за домашни грижи са изчерпани, а всъщност хората чакат с години да осиновят и децата измират по домовете като животни?!?! ИСКАМ НЕЩАТА ДА СЕ ПРОМЕНЯТ! И ще се боря и ще пиша за това докато това не стане!
Публикуване на коментар