1975-1985
Тук не знам дали говоря за “тях” или за “нас” – защото и аз съм един от тези хора, част от едно много особено поколение. Става дума за хората, родени между 1975-та и 1985-та година. Всички ние сме част от генерацията, която се различава от всички останали. Случи се така, че се родихме, пораснахме и живяхме в интересни времена. От една страна сме ощетени, защото по-възрастните от нас можеха да се възползват от всички дивиденти на прехода – онези “ничии” години, в които всичко тепърва се откриваше. По-младите пък живееха далеч по-комфортно, необременени от набиваните в главиците ни догми и с много по-ясни цели в живота. От друга страна ние, хората от това поколение, сме привелигировани, защото вкусихме само сладката част на социализма (бяхме твърде малки за горчилката), малко от ентусиазма на прехода, малко от изобилията ма демокрацията...
След 45-годишна полуизолация от света, в България бяха изпуснати много неща. Всичките си ги наваксахме – и хубави, и лоши, и тъй като това бяха нашите ученическо-студентски-първоработни години, не остана време за някои изконни ценности. Но пък беше весело. Ама много весело. Чак порочно.
Виждам се днес, на 20+ (или по-скоро 30-) години, относително удовлетворен, относително успял, и като се огледам наоколо виждам много себеподобни. Всички ние сме видели много повече, отколкото нашите родители на нашата възраст. От друга страна когато майка ми и баща ми са наближавали трийсете, 80% от приятелите им (както и те самите) вече са били семейни и с деца. Сега процентите са същите, но посоката е противоположна. Кои са живели по-пълноценно е спорен въпрос...
Хората от нашето поколение – както и от всяко друго – са много различни. Като че ли се забелязва една обща тенеднция. Ние сме сами. Може би дори самодостатъчни си. Да, имаме своите връзки, но нямаме своите семейства. Имаме своите приятели, но нямаме времето за тях. Имаме разкрепостено мислене, но цъкаме с език коло по-зле са тия след нас. Или преди. Ние сме “егоистичното поколение” – успели по западен модел и недоволни по източен. Трябва да полагаме много усилия за да достигнем собственото си самоусъвършенстване. По пътя губим някакви неща. Важни неща. Но не ни съжалявайте. Ние се харесваме и такива. И докато майките ни чакат внуци, ние чукаме безразборно. Но с презерватив. А после чакаме всяка следваща възможност да се докажем пред себе си и пред света - в каквото и да е.
Хубавата новина е, че от съешаването между егоизма и суетата ни ще се родят много ценни неща. От тях ще се ползваме не само ние, но и ония, които идват след нас – децата на другите. Стискайте ни палци и ни пожелайте успех. Ще ви изненадаме с нещата, които сме ви приготвили. И тогава ще цитирате ето този текст ;)
Тук не знам дали говоря за “тях” или за “нас” – защото и аз съм един от тези хора, част от едно много особено поколение. Става дума за хората, родени между 1975-та и 1985-та година. Всички ние сме част от генерацията, която се различава от всички останали. Случи се така, че се родихме, пораснахме и живяхме в интересни времена. От една страна сме ощетени, защото по-възрастните от нас можеха да се възползват от всички дивиденти на прехода – онези “ничии” години, в които всичко тепърва се откриваше. По-младите пък живееха далеч по-комфортно, необременени от набиваните в главиците ни догми и с много по-ясни цели в живота. От друга страна ние, хората от това поколение, сме привелигировани, защото вкусихме само сладката част на социализма (бяхме твърде малки за горчилката), малко от ентусиазма на прехода, малко от изобилията ма демокрацията...
След 45-годишна полуизолация от света, в България бяха изпуснати много неща. Всичките си ги наваксахме – и хубави, и лоши, и тъй като това бяха нашите ученическо-студентски-първоработни години, не остана време за някои изконни ценности. Но пък беше весело. Ама много весело. Чак порочно.
Виждам се днес, на 20+ (или по-скоро 30-) години, относително удовлетворен, относително успял, и като се огледам наоколо виждам много себеподобни. Всички ние сме видели много повече, отколкото нашите родители на нашата възраст. От друга страна когато майка ми и баща ми са наближавали трийсете, 80% от приятелите им (както и те самите) вече са били семейни и с деца. Сега процентите са същите, но посоката е противоположна. Кои са живели по-пълноценно е спорен въпрос...
Хората от нашето поколение – както и от всяко друго – са много различни. Като че ли се забелязва една обща тенеднция. Ние сме сами. Може би дори самодостатъчни си. Да, имаме своите връзки, но нямаме своите семейства. Имаме своите приятели, но нямаме времето за тях. Имаме разкрепостено мислене, но цъкаме с език коло по-зле са тия след нас. Или преди. Ние сме “егоистичното поколение” – успели по западен модел и недоволни по източен. Трябва да полагаме много усилия за да достигнем собственото си самоусъвършенстване. По пътя губим някакви неща. Важни неща. Но не ни съжалявайте. Ние се харесваме и такива. И докато майките ни чакат внуци, ние чукаме безразборно. Но с презерватив. А после чакаме всяка следваща възможност да се докажем пред себе си и пред света - в каквото и да е.
Хубавата новина е, че от съешаването между егоизма и суетата ни ще се родят много ценни неща. От тях ще се ползваме не само ние, но и ония, които идват след нас – децата на другите. Стискайте ни палци и ни пожелайте успех. Ще ви изненадаме с нещата, които сме ви приготвили. И тогава ще цитирате ето този текст ;)
3 коментара:
Дяда, много ми хареса написаното, та чак ме провокира да седна и да напиша нещо и за моето си поколение. Ние, които сме били "малко по-големи цветя" в края на 80-те или т.нар "деца на демокрацията". Децата, които опитаха от всичко много преди да навършат 18, а след навършването му са толкова отегчени, че могат да кандидатстват за пенсия. :P
Докато майките ни чакат внуци, ние се надяваме щъркелът да ги донесе, хахах. Искаме семейство, но не ни се раждат деца, искаме успешно професионално развитие, но ни се спи да късно! Това сме ние - controversial generation бих казала...
V nqkakyv prozorec, deto ukazaniqta sa na nemski, az pisha na latinica. Ei tova e da si 5 meseca vyn ot Bulgaria (bez direkten potok ot nelegalen soft):)
Chasyt e 06.30 am, gradyt - Amsterdam, izspil sym 3 RedBulla (na party v klub, kakyvto v BG nqma da napravqt dori ako prodadat Yalta, Chervilo i klub Nai, a sled tova syberat parite zaedno za edin nov i svqsten klub), ne moga da zaspq (dotolkova, che nai-setne cheta bloga na nik i syotvetno mu se chudq otkyde namira vreme i nai-veche ENTUSIAZYM za vsichko, koeto vyrshi, i imam predvid EDNOVREMENNO. ama to e qsno - po-podreden i po-talantliv e:P), i tozi post mi e vduhnovqvasht. za mnogo neshta. za neshta, koito imam da si mislq, da reshavam, eventualno da vyrsha. i koito shte spodelq imenno s nik syvsem skoro, tyi che da ne se opitva da se krie zad opravdaniq za mnogo rabota, shtom ima vreme da si pravi blog;) shtoto, edin vid, imam nujda ot priqtelski syvet, i tozi post mi go pripomni ostro i otnovo. i mi pripomni syshto kolko neocenimo e, ako nik namira vreme.
Публикуване на коментар