Гейовете: в омагьосания кръг на нетолерантността

Днес е поредният международен ден. Този е наречен “Coming Out Day”.

Това е ден, в който се говори открито за поредната тема, която е табу в българското общество – “разкриването” на хората с различна сексуална ориентация пред близките им. У нас май има нужда от такъв ден, защото живеем в държава, в която допреди няколко години хомосексуализмът беше наказуем. В по-предишни времена – с трудов лагер. Днес същество от типа на Елза Парини е кандидат за общински съветник, а Азис – топ звездата на Републиката, но това не ни прави по-толерантни към тези хора. Може би защото “педераст” все още е сред най-обидните названия...

Логото на международния "Coming out day". Автор е поп арт художникът Keith Haring. Снимка: Wikipedia

Сблъсках се с тази дума в 4-ти клас. Не помня къде и защо я чух за първи път, но така и не разбрах значението й. Бях останал с впечатлението, че това е някой, който е много, ама много лош – нещо като шефа на лошите. Това отношение не се е променило много. В България като искаш да обидиш спортен съдия – викаш му “педераст”. Като искаш да шантажираш народен представител – намекваш му, че знаеш че е “педераст”. Когато някой те прецака, той действа като “педераст”. Въобще у нас това е нещо много страшно.



Международният флаг на гейовете и лесбийките

Ето защо няма нищо лошо в това да се обърне внимание на ден, в който някой заявява открито: “Аз съм гей и това не ме прави по-лош от вас”. Важно е обаче да се обърне внимание и на още нещо. Някои представители на въпрсните среди са приели това “Coming out” твърде буквалистично. Те не просто не крият предпочитанията си – те ги демонстрират. Получава се значително смислово разминаване – хомосексуалните настояват останалите да не ги третират по различен начин, да ги приемат като “нормални”, а в същото време правят всичко възможно, за да се самоизявят като различни. Единственият резултат от това е че нетолерантността към тях намира своите основания. Нека не бъркаме себеуважението към себе си с демонстрация на различието.



"Виж ме, аз съм гей". И после този човек се чуди защо останалите го гледат изпод вежди...


Истината, както винаги, е някъде по средата. В момента в България има огромна пропаст между “нормалните” и “различните”, включително сексуално различните. Това, което трябва да се случи, е всеки да направи малката стъпчица към останалите. Едните да разберат, че да си гей не е чак толкова страшно и извратено. Другите – че да си гей не означава че си нещо повече от останалите, които все пак са мнозинство – и от там единица за норма.

Самият аз познавам много хора с хомосексуална ориентация. Някои са страхотни човешки същества. Други – не. Важно е да се разбере, че не сексуалността, както и не расата или религията, трябва да са критериите, по които приемаме останалите. Ако достигнем това мислене дни като днешния няма да имат смисъл. Защото просто ще приемаш другия такъв, какъвто е, нищо че не е точно като теб. И това важи и за двете страни.



Смъртен грях? Едва ли.

За финал на тези мисли ще ви препоръчам едно невероятно филмче (кратичко е, споко), което добре илюстрира колко много по-грешно е да съдиш някого заради различията му, отколкото са самите различия. Вижте го и си помислете кога за последен път сложихте на някого етикет заради сексуалността му. Не беше чак толкова отдавна, нали?