Октомври 2007.
Разпилени боклуци волно се носят под галещите повявания на вятъра. Две дръгливи кучета ровят из листата между панелките – наследство от времето, в които всички бяха “равни”. Стресват се и започват да лаят по вмирисания на пот циганин, който шиба кльощав кон, теглещ мръсната каручка с гуми от “Жигула”. Наоколо няколко деца крещят, накачулили се по ръждасяли съоръжения, които съставляват местната “градинка” – площ с проскубана трева и няколко олющени пейки. Едно от децата настъпва лайно. Крещи. Майка му също. Същата тази майка е изхвърлила употребявания си тампон заедно с коричките от препечения хляб, който е проготвила за закуска, в найлонов плик от местния супермаркет. Метнала е торбата в металния контейнер, разположен до цветните, приветливи и празни кофи за разделно събиране на отпадъците. Колата на “чистота” обаче още не е дошла и разкъсаното пликче е понесено от вяртъра в едно с тампона сред другата гмеж. После как няма кучетата да са изнервени и да хапят. Те надушват всичко.
Добре дошли в София, столицата на европейска България. Това са само част от нейните забележителности. Има и още: например отровния покрив на Университета, позеленелия паметник на царя освободител, евтините проституки на Лъвов мост, в чиито вагини е запечатана историята на бактериалното развитие и техните “колежки” от Министерството земеделието, които хем могат да ви извъртят свирка за петнайсе лева, хем да ви ударят една патка, ако тайничко си падате по това. Имаме си и улици, пълни със сърдити хора, които псуват задръстванията, дупките, провинциалистите, перничани (те са отделна категория), надувките, родени на жълтите павета и прочие. И над тази прелест се извисяват лъскави и скъпи билбордове, от които гледат усмихнатите лица на кандидатите, които неясно по какви съображениея искат да управляват всичко това. Сигурно има нещо общо с някакви пари.
Ето го сегашния кмет, Бойко Борисов. Той гледа с големи кафяви очи, които някак си остават впечатлението за сини. Толкова са бистри. Също тъй синьо небе покрива главата му и той гледа като Всевиждащото око. Бойко Борисов най-вероятно ще спечели и тези избори. Причината е много проста: всички останали са толкова заплеснати да го плюят, че не им остава време да предложат своята алтернатива.
Точно до Бойко злобно се е насадил някакъв смешник, наречен Слави Бинев, който пука балони с Бойковия образ. Имаме го и полугол в бойна поза, и в костюм с обещания за “Пълна промяна”. Какво ни обещава нещо, което така или иначе вече си върви по Нова телевизия, не е ясно. Той иска промяна за София, но хал хабер си нямаме как ще я постигне.
Сякаш напук на навъсеното лице на Салви се усмихва Мартин Заимов. Той явно е интелигентен, но и явно е насочил кампанията си към определен тип хора. Лошата новина: те са малцинство. Мартин ни залива с постмодерна камапания, в която всичко е ефектно, с препратки, с цитати и намиганки, които обаче едва ли трогват тълпите. Синьото сърчице в надписа: “Аз (сърце) София” явно препраща към известното лого: “I (heart) NY”, но като ти мине усмивката от хрумката не остава много.
Като заговорихме за усмивки не можем да пропуснем и Антония Първанова, която комай най е наясно какво иска да направи за София, така че Мартин да я заобикне още повече. Това обаче става ясно на малцината, които се интересуват издълбоко от нейната платформа. От билбордовете Тонката ни гледа, обкичена с прелестни перли, над които греят перлени зъби. И какво от това?
Ценителите на женската хубост са привлечени и от перфектния лик на Юлиана Дончева, излъскан като корица на каталог на “Avon”. Уй, много хубаво, но как ме убеждава да гласувам за нея?
Не бива да пропускаме и червената алтернатива на сините сърчица – генерал Бриго. Той пък хептен не казва нищо от своите билбордове и плакати. Иначе ни показва разни достижения на социалистическата архитектура като НДК. Носталгията свърши, Бриго, грешен ход.
За Тити дори няма да говоря.
Това, което ще се случи след всички тези плакати, билбордове, флаери и рекламни тентни е познато на всички ни. Изборите ще минат и заминат, но те ще си останат още дълго време. Ще излязат 2 репортажа, в които надъхани репортерки ще обясняват как партиите трябва да си почистят, ако ли не – ще им бъдат наложени глоби. Глоби няма да бъдат наложени. След това ще си останат кучетата, циганинът с каручката и всички други. Те ще недоволстват, ще псуват, ще бибипкат с малките си клаксончета от колите на изплащане и ще чакат новите плакати, върху които липсват идеи. Докога ще е така ли? Докато започнем да гласуваме с умовете, а не с очите си. Иначе току-виж Юлиана Дончева взела, па станала кметица.
Разпилени боклуци волно се носят под галещите повявания на вятъра. Две дръгливи кучета ровят из листата между панелките – наследство от времето, в които всички бяха “равни”. Стресват се и започват да лаят по вмирисания на пот циганин, който шиба кльощав кон, теглещ мръсната каручка с гуми от “Жигула”. Наоколо няколко деца крещят, накачулили се по ръждасяли съоръжения, които съставляват местната “градинка” – площ с проскубана трева и няколко олющени пейки. Едно от децата настъпва лайно. Крещи. Майка му също. Същата тази майка е изхвърлила употребявания си тампон заедно с коричките от препечения хляб, който е проготвила за закуска, в найлонов плик от местния супермаркет. Метнала е торбата в металния контейнер, разположен до цветните, приветливи и празни кофи за разделно събиране на отпадъците. Колата на “чистота” обаче още не е дошла и разкъсаното пликче е понесено от вяртъра в едно с тампона сред другата гмеж. После как няма кучетата да са изнервени и да хапят. Те надушват всичко.
Добре дошли в София, столицата на европейска България. Това са само част от нейните забележителности. Има и още: например отровния покрив на Университета, позеленелия паметник на царя освободител, евтините проституки на Лъвов мост, в чиито вагини е запечатана историята на бактериалното развитие и техните “колежки” от Министерството земеделието, които хем могат да ви извъртят свирка за петнайсе лева, хем да ви ударят една патка, ако тайничко си падате по това. Имаме си и улици, пълни със сърдити хора, които псуват задръстванията, дупките, провинциалистите, перничани (те са отделна категория), надувките, родени на жълтите павета и прочие. И над тази прелест се извисяват лъскави и скъпи билбордове, от които гледат усмихнатите лица на кандидатите, които неясно по какви съображениея искат да управляват всичко това. Сигурно има нещо общо с някакви пари.
Ето го сегашния кмет, Бойко Борисов. Той гледа с големи кафяви очи, които някак си остават впечатлението за сини. Толкова са бистри. Също тъй синьо небе покрива главата му и той гледа като Всевиждащото око. Бойко Борисов най-вероятно ще спечели и тези избори. Причината е много проста: всички останали са толкова заплеснати да го плюят, че не им остава време да предложат своята алтернатива.
Точно до Бойко злобно се е насадил някакъв смешник, наречен Слави Бинев, който пука балони с Бойковия образ. Имаме го и полугол в бойна поза, и в костюм с обещания за “Пълна промяна”. Какво ни обещава нещо, което така или иначе вече си върви по Нова телевизия, не е ясно. Той иска промяна за София, но хал хабер си нямаме как ще я постигне.
Сякаш напук на навъсеното лице на Салви се усмихва Мартин Заимов. Той явно е интелигентен, но и явно е насочил кампанията си към определен тип хора. Лошата новина: те са малцинство. Мартин ни залива с постмодерна камапания, в която всичко е ефектно, с препратки, с цитати и намиганки, които обаче едва ли трогват тълпите. Синьото сърчице в надписа: “Аз (сърце) София” явно препраща към известното лого: “I (heart) NY”, но като ти мине усмивката от хрумката не остава много.
Като заговорихме за усмивки не можем да пропуснем и Антония Първанова, която комай най е наясно какво иска да направи за София, така че Мартин да я заобикне още повече. Това обаче става ясно на малцината, които се интересуват издълбоко от нейната платформа. От билбордовете Тонката ни гледа, обкичена с прелестни перли, над които греят перлени зъби. И какво от това?
Ценителите на женската хубост са привлечени и от перфектния лик на Юлиана Дончева, излъскан като корица на каталог на “Avon”. Уй, много хубаво, но как ме убеждава да гласувам за нея?
Не бива да пропускаме и червената алтернатива на сините сърчица – генерал Бриго. Той пък хептен не казва нищо от своите билбордове и плакати. Иначе ни показва разни достижения на социалистическата архитектура като НДК. Носталгията свърши, Бриго, грешен ход.
За Тити дори няма да говоря.
Това, което ще се случи след всички тези плакати, билбордове, флаери и рекламни тентни е познато на всички ни. Изборите ще минат и заминат, но те ще си останат още дълго време. Ще излязат 2 репортажа, в които надъхани репортерки ще обясняват как партиите трябва да си почистят, ако ли не – ще им бъдат наложени глоби. Глоби няма да бъдат наложени. След това ще си останат кучетата, циганинът с каручката и всички други. Те ще недоволстват, ще псуват, ще бибипкат с малките си клаксончета от колите на изплащане и ще чакат новите плакати, върху които липсват идеи. Докога ще е така ли? Докато започнем да гласуваме с умовете, а не с очите си. Иначе току-виж Юлиана Дончева взела, па станала кметица.
2 коментара:
Ми, Ники, не че нещо, ама аз не разбрах ти за кого ще гласуваш... така ги оплю всичките, че чак ги съжалих, а да съжалявам политици не ми е хоби :)
И още нещо... Като толкова ви пречат панелките, спомен от времето, когато всички бяха "равни", що ги не бутнете, пък да се изнесете всички в новички, лъскавички кооперациики, че да ви питам тогава на колко от вас те ще са им по джоба сега, когато вече не всички сме "равни"
A taka nik naseri gi vsi4kite!
Публикуване на коментар