България: Постижение и наказание

За “Пълна промяна”, “либийските” медицински сестри и канибализма на българина...

Знаете ли какво е общото между героите на “Пълна промяна” и медицинските сестри, наскоро освободени от Либия? Отговорът е прост: превръщането им от жертви във врагове на обществото. Най-страшното в България се оказва не ниския стандарт на живот или пък проблемите в здравеопазването, нито корупцията, купуването на гласове и прочие медийни теми. Най-страшният проблем на българина е неговият негативизъм. Той създава чудовища, които го изяждат. И така до края на света.

Тази есен по Нова телевизия стартира “Пълна промяна”. Стотици хиляди зрители гледат превъплъщението на обикновени хора в ослепителни красав(и)ци. После стотиците хиляди се изсипват в кафенета, интернет форуми и прочие места за хора с достатъчно свободно време и започват настървено да... плюят. Не шоуто – след като то се гледа с такова постоянство, значи е достигнало аудиторията си. Плюят се участниците в него. Влезте в официалния сайт на “Пълна промяна” и ще прочете десетки мнения как на тези хора “нищо им няма”, “влезли са с връзки – както винаги” и “изглеждат си добре”.

Какъв е проблемът? Имаме 26 участника, 80% от които са били поставени от обществото в позицията на тотални аутсайдери. Една от тях, 29 годишната Нина Стаматова, е тежала повече от 150 килограма в най-пълните си години. Шокиращо тегло за младо момиче. По-шокиращото обаче е, че това тегло й е коствало детството и значителна част от младостта. Като дете Нина няма приятели. Защото е дебела. Като ученичка няма гадже. Защото е дебела. До ден днешен няма никакво доверие на хората. Защото е дебела. А това се оказва много голям грях. Днес Нина тежи 90 килограма. Голяма част от тлъстините и мазнините й са отстранени по хирургичен път. Значително по-голяма част от тях тя е свалила с мазохистично натоварване във фитнеса (под насмешливите погледи на слабичките фръцли) и тотален глад, продължавал месеци наред. След всички усилия, преглътнати обиди, звезден миг в реалити програма и изтърпяни унижения, би трябвало обществото да приветства Нина за нейната победа не само над килограмите, но и над комплексите си. Вместо това обаче то я сочи с пръст и назидателно казва: “Тя няма нужда от промяна, защо избрахте нея?” Същото това общество, което е превърнало Нина в аутсайдер, сега е възмутено, че тя самата се приема като такава.



Друга много обсъждана героиня програмата е гологлавата Десислава Савова. Липсата на коса й струва всичко – приятели, нормална връзка, деца, работа, обещаваща спортна кариера. Всички ние, като част от обществото сме превърнали една интелигентна, потенциално красива и изключително талантлива млада жена в урод, който хората по улиците сочат с пръст, майките потръпват при мисълта, че може да се ожени за някой от синовете им, а тя самата е докарана до състояние, в което изпитва панически страх от хората и не излиза от дома си месеци наред. Нейният най-добър приятел: кучето й. Не забравяйте, става дума за жена на 33 години! И още: в първия епизод на “Пълна промяна” бяха показани жена, която всички мислят за травестит; мъж, който си лепи с тиксо висящите кожи на тялото; момиче, което зашеметяващо прилича на баба Яга и е третирано от всички в родния си град като такава. Остава въпросът – защо тези хора, нарочени от обществото за изроди, тези хора, които са превърнати в полусъщества без нормален живот, днес са съдени с ново клеймо. Как се случва така че всички ние сме превърнали тези хора в това, което американците обозначават с думата: “freak”, а днес, когато те са поставени под лупата на общественото внимание, се превръщат в “нормални”, “хора, на които нищо им няма” и “връзкари”?

Отговорът се съдържа в една друга реалити драма, чийто финал видяхме през 2007 година. Тази с медицинските сестри, осъдени трикратно на смърт в Либия. Милиони българи посрещнаха Нова година с лентички “Не сте сами” и наздравици, в които се съдържаха имената на либийските сестри, с пожелания кошмарът им най-сетне да свърши. Той пък взе че наистина свърши. С което на българите бе отнет най-сладкия комплекс: “Прецакани сме.” Днес се оказва, че заради придобивките на медиците, изразени в някакви пари като компенсации, апартаменти, предоставени от частна компания и прочие “блага”, те са на фронтовата линия като врагове на обществото наред с “изродите” от “Пълна промяна”. Всички мигом забравиха мъченията, изнасилванията (включително с кучета), тока по тялото и осемте години извън България. Вместо това ние, българите, започнахме да им броим паричките, да им пресмятаме квадратурата на апартаментите и така нататък. От мъченици “либийските” сестри се превърнаха в най-страшното нещо за българина – “привилегровани”. По бТВ излъчиха репортаж, в който злостна бабка, стискайки чантата си с костеливите си ръчички нареждаше как: “Тия апартаменти дет’ са им ги дали нали от нас, бедните пенсионери ги взимат”. Нерде “Мтел”, нерде пенсиите, ама карай да върви. Изведнъж медиците е превърнаха в “нагли”, “безочливи” и “алчни”.



Какъв е изводът: обществото обича жертвите, но не обича щастливите финали. То предпочита да съжали 150 килограмовата Нина и да й се подиграе зад гърба, вместо да я види 90 килограма и известна. Пък недай си Боже да вземе и отслабне още! Пак с връзки. Същото това общество предпочита шестима обесени медици, на които да се изгради паметник и да се тегли една майна на държавата, че не е направила нищо за тях, вместо да ги види живи и здрави и същата тази държава да им помогне по някакъв начин.

Има един филм – казва се “Тайната”. Не го харесвам много. В него обаче се изказва една проста теза: ако човек е позитивен, той е щастлив. Ако е негативен, отрицателната енергия се връща към него и го прави нещастен. И тук е страшното: ние, българите, сме много, ама много негативни. И тъй като животът е такъв, какъвто си го направим ние, се оказва, че наистина сме прецакани. Ама не от големия брат, тъпите американци и лошите комунисти. А от самите нас си. Казусите “Пълна промяна” и “Либийските сестри” само илюстрират това. Ние не обичаме хубавите разрвръзки. Обичаме драмата, в която да се удавим. А ако се случи така, че някой все пак е щастлив, трябва да го сдъвчем и изядем, за да го омесим с лайната. Тъкмо в това се състои канибализмът ни.

Оказва се, че “Пълна промяна” в България трябва да има. Обаче не само по телевизията...