Искам, но не давам

В последните седмици изглежда, че значителна част от усилията на правителството са насочени да се регламентират всички възможни дейности страната. И правилно. У нас всеки има високи изисквания към държавата, но се стреми да направи всичко възможно, за да я ощети когато и както може. В страната, в която няколко поколения са възпитавани с "Андрешко", подкупите и корупцията са едновременно най-мразените и най-често срещаните явления. Със същата страст, с която народа псува лошите политици, които сам избира, същият този народ прави всичко възможно да лиши управляващите от това да провеждат добри политики - с криене на данъци, избягване на санкции, работа в сивия сектор. Иначе искаме - по-добри пътища, по-зелени паркове, по-добро здравеопазване, по-високи заплати, по-чести увеличения на пенсиите. Както имаше навремето един скеч в Каналето - група народ се е събрала пред Министерски съвет и скандира: "Ис-ка-ме! Ис-ка-ме!" Излиза министърът и пита: "Какво искате бе?". А тълпата нарежда: "Кот' да-деш, кот' да-деш!" Остава само да се научим, че като искаме, трябва да можем ако не да даваме, то поне да живеем според правилата, към които самите ние декларираме че се стремим.