Снимка: Деян Йотов, вестник "Труд"
"...тогава той ме зашлеви. Излая нещо на арабски и веднага всички ме обградиха. Отново ме замъкнаха в коридора. Въжета стегнаха китките ми. Завързаха ги през глезените ми и ме увесиха с главата надолу.
- Ето сега ще си кажеш всичко. – изръмжа моят мъчител. Извади дебел кабел, обвит в черна изолация, и замахна. Първият удар проряза петите ми с болка, която никога не бях изпитвала. Това беше само началото... започваше най-дългата нощ в живота ми.
Здравейте! Името ми е Валя Червеняшка. Може би сте чували за мен. Родена съм в малкия и беден град Враца в България. По професия съм медицинска сестра. В момента съм на 56 години. Осем от тях прекарах зад решетките на няколко затвора по обвинения в масово убийство. Осъждана съм три пъти на смърт. Груби гласове са ме проклинали, чужди ръце са се гаврили с тялото ми, стотици гърла са извиквали името ми, хиляди сърца горещо са се молели за моята смърт, милиони хора от всевъзможни страни са виждали лицето ми...
Често мисля за миналото. Нямам очаквания от бъдещето. Не се страхувам от смъртта... Аз съм жена, която се е завърнала от ада. Малката подробност: само злата случайност и престъпната небрежност на непознати за мен хора ме изпратиха там. Защото въпреки всичко, което прочетохте досега, аз не бях злодея. Бях жертвата.
Името ми е Валя Червеняшка. Може би сте чували за мен. Може би знаете моята история. Може би сте информирани за фактите, но нямате представа какво е да бъдеш на мое място. Аз ще ви разкажа за нещата такива, каквито съм ги видяла. Това е историята на най-страшните осем години от моя живот. Никога не съм си мислила, че ще премина през събития, достойни за описване в книга. Честно казано, бих предпочела никой да не знаеше за мен. Бих предпочела обикновения живот, изпълнен с дребните трудности и малките радости. Днес малко врати са затворени за мен. Малко са политическите мъже и жени, които да не познавам. Малко са местата, на които не биха ме приели. Малцина са тези, които ме отминават с безразличие.
Ако само можех да заменя всичко това на цената на забравата... Но не мога! Затова искам да разкажа. Трябва да разкажа. Моите спомени не бива да стоят заключени. Така те ще останат, а аз ще си тръгна от тях. Знам, че само ако ги пусна на свобода, ще успея да освободя и себе си…"
Така започва първата книга, която се хванах да напиша. Причината: случаят, в който Валя Червеняшка и още шестима българи бяха обвинени в невъобразимо престъпление, ме запали още от първата новина, която прочетох за него. Историята на тези хора беше изключителна, заплетена и абсолютно непредвидима като развръзка. Бях убеден че ако случаят приключи благополучно за главните му герои, с удоволствие ще прочета книга, която разказва какво всъщност се е случило с тях. В действителност от 1999 година до днес излязоха не една и две публикации по темата, но никоя не ми даде това, което очаквах. Ето защо едно случайно познанство с Валя Червеняшка прерастна първо в идея за книга, а днес и в самата книга. Макар темата да няма актуалността си отпреди две години, съм убеден, че една истински добра история няма давност. За това прекарах значително време в компанията на жена, разходила се до пъкъла и обратно. Резултатът е озаглавен "Записки от ада" и ще излезе на пазара в края на ноември от издателсто "Хермес".
Още за книгата можете да прочетете на адреси:
http://bg.wikipedia.org/wiki/Записки_от_ада
http://notes-from-hell.com/
Няма коментари:
Публикуване на коментар