12 октомври, 2009

Другарски съд за Станишев

В последните повече от 60 години БКП, преименувана през 90-та на БСП, премина през какво ли не. И въпреки всички трусове остана външно непоклатима и измамно единна. Социалистите неизменно отстояваха принципа, че каквото и да става вътре в партията, то си остава вътре в партията. За пред обществото тя оставаше твърда и непоклатима като гранитна скала. Даже и да се отчупваше по някое парченце от нея, я наречено Александър Томов, я Николай Камов, монолитността на БСП бе константна - дори и в превратната през 1997-ма.



Тази година обаче, по пътя на поредното политическо падение, в БСП започнаха да ехтят не просто опозиционни гласове. Чу се първо шум, после глъчка, след изборите кавга, а тия дни истински скандал, който предизвиква любопитството и насладата на съседите. И като при всяка по-просташка свада, страните почнаха да се замерят с мръсно бельо. Не че не знаехме, че в раклите на БСП има доста оакани гащи, но поне досега те не бяха излагани на показ. И се размириса страшно...

На топа на устата очаквано се оказа любимият ми анимационен герой от последните години - Сергей Станишев. Опищян от чужди и свои, той постъпи така, както винаги досега като стане напечено - усмихна се мазничко и започна да се обяснява като ученик как проблем всъщност няма и е получавал само шестици. По-интересно е обаче кои са онези, които го замерят с храчки. Сред тях виждаме Татяна Дончева, която рядко е подбира думите си. Любопитно е обаче, че гласът й не остана сам в пустинята. В хóра на недоволните, които пращат Станишев в политическо забвение, изведнъж се оказаха личности като Румен Овчаров. Хубаво де, ама защо каtо си толкова принципно против Станишев, беше част от кабинета му през повече от половината мандат? Как изведнъж всички в партията прозряха неопитността и инфантилността на своя лидер? Защо в този момент се оказа, завалията, по-черен и от дявола?

Докъде ще стигне тази политическа врява, е трудно да се предвиди. В добрия вариант БСП най-сетне ще последва съдбата на една друга партия, под чийто покрив се събраха взаимоизключващи се субекти - СДС. За лошите варианти не ми се мисли. И докато чакаме развръзката да се случи, "президентът на всички българи" Георги Първанов запази лукаво мълчание. Може би защото, макар и неофициално, той отдавна си е начертал архитектурно-политическите планове за собствена къща.

2 коментара:

Димитър каза...

Виждам, че живо те вълнува конгреса на БСП.
1. Станишев трябва да си иде. Най-вече заради нелепото му обяснение, че БСП има нужда от реформиране!!! Показателна е само жалката му идея, наред с Киро Добрев, за обединение на младите социалисти, която накара над 1000 млади социалисти да напуснат червените редици. Та какво направи той за тия 8 години като лидер на партията със 118 години история?!? Чак сега ли ще иска вот на доверие за реформа?!? Станишев трябва да си иде заради начина, по който загуби изборите. Той успя да мобилизира стотици хиляди апатични към политиката хора да отидат да гласуват против правителството му. Уникално! Чрез "гениалния" си ход за мажоритарни избори той подведе жестоко местните си структури и даде служебна победа на Бойко. Управлението му като премиер няма да коментирам (лично аз бях 51% към 49% ЗА или ПРОТИВ това управление). За мен БСП имаше малцина свестни хора в изпълнителната власт... Партията си остава с най-силен потенциал на местно ниво и уникални издънки в централната власт. И Станишев трябва да си отиде, защото само 17% от българите го одобряват, харесват, обичат или там как му се вика... Хората обичат промяната.
2. Румен Овчаров винаги е бил хитра хиена. Далеч по-умен от Станишев, но не чак толкова, колкото Първанов. Станишев е политически труп, затова му вадят ножовете сега. Искрено вярвам, че Първанов ще има решаваща роля за съживяване в червените редици. Неслучайно той успя да възроди върне на власт Партията.
3. Георги Кадиев е далеч по-правилният вариант за БСП от Татяна Дончева. Дано той успее да се наложи в бъдещето на Партията. Един от малцината свестни люде в БСП с изявена медийна изява.
4. 118 години са достатъчно време и доказват само едно, че БСП ще продължи да съществува. Ще бъде жалко, ако в България няма силна социалистическа партия. Още по-жалко е сега, когато социалистическата партия е по-скоро в ръководните си органи селектирана шайка от фригидно-импотентни мозъци, отколкото партия на народа.
5. Настоящето правителство ще докаже, че предходното не е било най-черното на света, но просто е имала най-неадекватната политика за общуване с хората в комбинация с избити комплекси на "парниковите" цветя-деца на ЦК на БКП.

Nik каза...

Съгласен съм, че на България й трябва силна социалистическа партия. Далеч не съм съгласен обаче, че БСП е в състояние да се оттърси от всички "скелети гардероба", които притежава. Иначе с радост наблюдава усърдието, с което младите социалисти се надяват на провала на сегашния кабинет. Със същото усърдие твърдяха как правителството на Станишев е "най-доброро, което сме имали", а самият той е светла и кадърна личност...