04 юни, 2008

За маршрутките с любов

Най-мръсното и опасно място в София не е Сточна гара, не е квартал Факултето, не е дори базар Илиенци. Най-грозното и опасно място са столичните маршрутки. Те по задължение са очукани, разхлопани и управлявани по убийствен начин. Случвало ми се е да се возя в за около 15 минути в маршрутка №29, в рамките на които шофьорът успя да мине по няколко тротоара, да пресече на червено, да засече половин дузина коли и още толкова автобуси и да гарнира богато тези събития със сочни псувни. Всичко това се случва в оскъдното време, в което не се бе посветил на основната дейност на маршрутните водачи - лалането по телефона. Темата е винаги една и съща - кой как е прецакал коЛегите си, откъде минава, как изпреварва и колко голям боклук е. Имената, с които тази изискана дружина се нарича помежду си, са впечатляващи. Избрана колекция, дочута в маршрутките, включва прозвища като Индианеца, Бръснаря, и - разбира се, моят любимец - Катила. Веднъж, когато ми се наложи да ползвам услугите на този изключително бърз, но и животозастрашаващ транспорт, попаднах на тази чудна гледка, която заснех за поколенията:



Не, това не е бунището. Това е официален транспорт в столица на ЕС. Винаги ми е било интересно зашеметяващото безразличие, с което пътници и най-вече полиция се отнасят към начина, по който този транспорт се управлява. Сигурно си има обяснение, но предпочитам да не се замислям за него. Ако човек започне да се замисля защо маршрутките изглеждат и се водят така, ще почне да се замисля за лошото строителство, което обещава стотици жертви в обозримо бъдеще, за начините, по които се печелят пари без за това да има последствия и за прочие сладки моменти от действителността. Но... живот и здраве да има. Стига да не ги похарчите в някоя маршрутка.

Няма коментари: