СМРАД

Странна смрад се разнесла преди няколко дни в софийския квартал Западен парк. Тъй като хората бързо надушват сензациите, смрадта ги отвела до няколко чувала със зловещо съдържание – нарязани човешки останки. Нарязаният – 19 годишен ученик на елитно училище. Разрязалият го – негов съученик. Идва въпросът – какво може да накара едно момче да причини това на друго? Моят отговор – в конкретния случай това е реципрочно действие. Омразата ражда омраза. Насилието – насилие. От беглата информация в пресата се предполага, че жертвата – Атанас, е подтискала бъдещия си убиец – Ники. И тъй като Ники бил кротко, затворено дете, по думите на неговите учители, никой не е знаел какво изпитва.

Разбира се, убийството ме шокира. Много по-шокиращи за мен обаче бяха думите на преподавателите на двете момчета. Те бранят институцията, която ги храни, подчертавайки колко елитно е училището им. Твърдят, че подобно на останалите техни ученици, Атанас и Николай са били интелигентни, кротки, направо образцови. И именно това е страшното. Зад несъдържателните фрази се подава грозната муцуна на нашето лицемерие.

Преди няколко седмици слушах какви ли не коментари колко болно е австрийското общество, заради случая с бащата, заключил собствената си дъщеря в мазето, където за две десетилетия успял да й направи 7 деца. За разлика от нашето, австрийското общество може да се похвали с излъскана повърхност. Под нея се крият доста страшни неща… присмяхме се ние. Но да погледнем себе си… Ние нямаме хубава опаковка. Оказва се, че нямаме и по-добро съдържание. Може би австрийците като нация са прогнили отвътре. Ние също – само че сме нелицеприятни и отвън. В нашето агресивно, сърдито, негативно, ругаещо, плюещо, недоволно общество, има също толкова лицемерие и студенина. Родителите не познават децата си, учителите – възпитаниците си, всички ние – своите съседи. Ето защо две “кротки, интелигентни” деца се оказват в ролята на хирурга с богат набор от скалпели, и неговия нарязан на дребно “приятел”. В същото време с гордост тупаме космати гърди и се гордеем колко по-бедни, но по-готини от студените западняци сме. Дали? Ако наистина е така как двама приятели от образцово училище се превръщат в злодей и жертва? Май нещата не са били такива, каквито са ги виждали хората около тях.

Ситуацията демонстрира един от най-големите проблеми на България – непризнаването на проблемите. Ние сме твърдо убедени, че ако не говорим за нещо, то все едно не се е случило. Това е начин на мислене, проникнал навсякъде – от селската леля, която замита под килима през представителите на гимназията, които прокламират елитността й, до правителството, което винаги с усмивка обяснява как всичко е наред. И докато ние всички се правим, че това е така и всички ние търсим чуждите недостатъци, а замитаме своите под килима, не бива да се учудваме, че от време на време носовете ни се срещат и с поредната порция смрад.