С признаването на Косово България се прояви като подмолен играч в балканската политика. От една страна, за самите нас самообявяването на новата република е тиха аларма за това какво би могло да се случи и на наша територия. Все пак сме част от "бурето барут", каквото представлява Балканите. От друга страна са тайните ни мераци към парче от Македония, която също е заплашена от разпокъсване и (само)унищожаване, ако албанското население от западните им покрайнини реши да се отцепи. Въпреки че винаги сме си имали едно наум към сърбите в случая решението на България е несправедливо и вместо да лекува стари рани нанася нови. Най-неприятното е, че признаването на Косово е в рамките на управлението на същата онази партия, която само преди 9 години излезе на протести заради атаките срещу Сърбия на Милошевич. Мисля, че всички помните какъв беше поводът за тези атаки. Какво имаме сега - сърдит съсед. И то заради решение, което е политиески неморално. Още по-лошото е, че населението в страната като цяло по-скоро подкрепя Сърбия, отколкото Косово. Въпреки че не е представителна, анкетата отпреди няколко седмици в този блог все пак е показателна:
Трябва ли България да признае независимо Косово?
Да, категорично 4 (11%)
Да, с условности 5 (14%)
Не 26 (74%)
Лошата новина: въпреки тихите протести на някои интелектуалци българите не сме много по изявяването на своето мнение. Предпочитаме да гледаме пожара вместо да мислим как да го загасим. Докато не запали и нашата черга...
1 коментар:
Сърбите са последните ни съседи, за които ще плача.
Имат един стар сръбски лаф, останал още от войните навярно, но си го знаят всички: като видиш българин, режи му топките и тогава го пускай.
Измежду Сърбия и целия свят, избирам целия свят.
Публикуване на коментар