25 ноември, 2010

LIDL: Битката за банана

За да видите снимките в цялата им прелест, натиснете върху тях.

Днес в столичния квартал Дружба се чуваше изобилие от Пернишка реч. Лишени от щастието да имат LIDL, новата верига за храни на ниски цени в България, перничани прииждаха с лади, голфове и омазнени "Л"-та на лов за стоки. И не бяха сами. Баби, въоръжени с платнени торби, невидели сапун; войнствени майки, яростно стиснали брошури в едната си ръка и мобилни телефони в другата; чичета с лъщящи темета и надути кореми, люпещи семки... Цялото това войнство бе в атака, но не вдъхновено от любимата си партия, а от обявените цени по случай новата ни търговска придобивка.


Ни кал, ни тиня могат да спрат устрема към голямата файда.

Краставици по 33 стотинки, моркови по 39 и банани по 69 стотинки за кило се оказаха истински допинг и устремени към евтинията, мнозина успяха да демонстрират спортна злоба, на която истински атлети биха завидяли.

Това, което представляваше общата картинка, може да се сравни само с тълпите, от времената на комунизма, когато по улиците слух от типа на "Пуснаха маслини!" събираше трудовите маси край хоремага или Халите.



Полицията и охраната на магазина успяваха да запазят тълпата в неравна тлъста опашка, напредването с всеки милиметър по която бе въпрос на сила, достойнство и състезателен дух. Група дружбенски келемета взривиха чакащите в опита си да ги прередят с мотива, че искат да вземат само кило мандарини. "Я да се махате от входа, изроди ньедни", размахваше костелива ръка баба със забрадка. "Виж ги ти, копеленца! Ако трябва да са бийм, ш'са бийм!", добави шумно млада майка с настървен поглед, на която явно кютека вкъщи не е чужд.




Въпреки привидната солидарност обаче из опашката се улавяха черните краски в душите на чакащите, изразяващи се в подмолни ходове, с които да минат някой и друг сантиметър напред, стратегически стъпки, за да се избута някой пенсионер, и злостни коментари от типа на: "Тая па не мое ходи, банани ша ми яде!" Напрежението се подсилваше от слуховете, че някои стоки са на изчерпване, че "вътре" разделяли чакащите на нови опашки ("Майка от бебе ще откъснат тия", както сподели пенсионерка, излязла от магазина), и че някои са чакали от 5 сутринта, а още не са излезли.



Онези, които все пак излизаха, стиснали хартиени торби "LIDL" като доказвателство, че "вътре" наистина е страхотно, гледаха с презрение тълпата, която отиваше натам, отдето те се връщат, ехей! Разделението на "чакащи" и "накупили" нажежаваше въздуха, настройваше съсед срещу съседа, разваляха се многогодишни дружби, разразяваха се стари ежби. Встрани от тълпата група баби, разпънали гигантска рекламна брошура на LIDL, чертаеха екшън план как да превземат някой от останалите магазини в Надежда или Илинден, и спореха шумно къде ще имат по-голям успех със щурма. До тях съсухрена женица тъжно прибра пари в сутиена си и отбеляза поражението от това, че не се е доредила, с мощно всмукване на цигара.

На близката спирка пенсионерка рошеше къса коса с мазни връхчета, по които закачливо играеха прашинки пърхот, и нареждаше по телефона на анонимна приятелка: "Вътре е некакъв ад ти казвам, ма! Искаха мъжа ми да го сложат в една съседна опашка и аз им викам: "НЕ! Нема да го пипате!" Мъжът й, щастлив и горд след отминалата заплаха от внезапна раздяла, доволно ровеше в торбите с покупки, докато негов връстник блажено се наслаждаваше на поредния си банан, спечелен в тежка битка.



До тях две баби успяха да си спретнат кавга. Те проведоха следния замечателен, абсолютно истински и неукрасен диалог...

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Тия германци тука един път да бяха направили! Що ни карат да ходим в калта!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Щот' сме българи, зат'ва.

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Е като сме българи, к'во! Да ходим тука като по нивите!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Я па таа! Ти къде си родена, ма? В Париж? Лейди Ди!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз съм родена в София! Вий дойдохте тука и вижте к'во стана...

Сочи калта. Другата добива страховит вид.

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: То ако не бяхме ний! Селяните са направили... живота! Даже света! Ако не бяхме ний, тия, дето искат само да са чорбаджии и седят със скръстени ръце щяхте да пукнете от глад!

Баба със зелен панталон, розово червило и червена коса със сиви корени: Аз ли съм стояла със скръстени ръце. Как не ви е срам! Аз съм инженер!

Баба с очила на промоция, лепенки по стъклата с информация за диоптрите и боен вид: Затуй ся ходиш у калта и им пълниш гушите на тез германци! Ама те това нарочно го правят! Искат да сме прости, искат да сме бедни, да ни крадат!

В диалога се включва дядо без зъби.

Дядо без зъби: Те знаят как да мачкат с германските ботуши.

Възмутено рови из торбичката на LIDL, напълнил със стоки от същите тия германци.

Обединени от общия враг - германците, тримата прекратяват спора. Идва автобус 204, от който се изсипват нови кандидати за LIDL. Вече напазарувалите ги изглеждат презрително и се шмугват вътре, поемайки към домовете си. До след няколко дни, до следващата промоция... и следващата битка.

25 коментара:

Анонимен каза...

"На близката спирка пенсионерка рошеше къса коса с мазни връхчета, по които закачливо играеха прашинки пърхот"

Върви ти речта... взел си на прицел не кой да е, а изключително пречещите на всички пенсионери.. щеше да е по лесно, да се опиташ да напишеш нещо хубаво за тях

Nik каза...

Взимам на прицел всеки, който не си мие косата :)

Анонимен каза...

Тази сутрин на път за работа се изумих на гледката на окупирания от оскотели пенсии със злобен поглед магазин LIDL до Захарна Фабрика. Материалът ти може да е поукрасен, но болезнено точно илюстрира пенсионерската сган, готова да продаде обезценената си душа и липсващо самочувствие за торба банани за 69 стотинки. Гнус ме е, че деля държава с подобни хора.

Анонимен каза...

В случая можем да перифразираме "Навалица за хляб" в "Навалица за банани".
Или "Юруш на бананите!" :D

Павлин

Nik каза...

Вярвате ли или не, нищо от гореописаното не е преувеличено...

Анонимен каза...

И какво като не е ? Какво научихме?! Че пенсионерите са бедни и изтърмозени хора, който живеят трудно и са научени да пестят, защото, ако за теб 20лв са малко за тях са 10килограма ориз 5хляба и 5 килограма захар в такъв магазин.

Анонимен каза...

и още малко да развия мисълта си от фб:
написаното е забавно и четивно, прилича на нещата на елин пелин, в които той, макар да осмива своите селяни, ги обича. все пак "това сме ние" не бива да е поанта на дискурса.

Анонимен каза...

A ti kakvo pravi tam?

Алекс каза...

Да осмиваш някой, защото няма пари да изглежда по-добре, някой, който си съкращава живота с всеки изминал ден имено от ходене по ей такива мъки, за да спести 10 стотинки, които в Син Сити може да нямат значение (повечето дришни, които пишат такива статии имат път натам), но за човек, живеещ със 150 лева на месец ИМАТ, копеленце бездушно, и в това няма нищо срамно, а само едно безкрайно "тъжно" и "несправедливо". Мен пък ме е срам, че живея с такива като теб в една държава. И ти пожелавам да си изкараш пенсионерството 10 пъти по-мизерно от тея хора, за да си спомниш колко смешно ти е било.

Анонимен каза...

"Какво научихме?!" ли?

Че пенсионерите са изгубили и най-базовия усет за самоуважение и поведение, оскотяват от борбата за "далаверата" и изливат омразата и отчаянието си помежду си, но накрая отново ще гласуват за който трябва, защото ще вдигне пенсиите с 2 лева. Животът им е празен и ирелевантен, единственото за което се блъскат в редици пред магазините не е само бананите по 69 стотинки, но и дюдюканията, псувните и съсканията по адрес на новия световен ред. Това не са хора, а евтин добитък.

САНДО каза...

Искрено се забавлявах на текста и на чудесното чувство за хумор на автора въпреки, че съм перничанин по произход и нищо пернишко не ми е чуждо :-))) В крайна сметка перничаните там със сигурност са били малцинство ;)

Димитър каза...

Велико! За съжаление не сме народ, а скотове!

Анонимен каза...

Много хубава статия, наистина, и аз искрено се забавлявах и много добре си представях какво е :)
А до спорещите и плюещите - не мисля, че авторът описва само или преднамерено пенсионери - хора от всякакви възрасти са присъствали на тази гледка, хора всякакви има :)

Nik каза...

Драги Alex... За твое сведение съм живял с драстично по-малко пари от 150 лева на месец. При това доста дълго време ;)

А в моето съзнание Sin City е един доста добър филм.

Между оскотяването и немотията няма знак за равенство. Поне не и за онези, които не се плъзгат по пвърхността на нещата, рязвявайки празни лозунги с много патос и малко съдържание.

Радвам се, че статията е прочетена и от хора, които са намерили в нея нещо повече от злост. :)

Lety каза...

Публикацията ви е чудесна, описвате много образно, но и много точно.
А последния ви коментар (точно преди моя) заслужава адмирации, напълно споделям казаното.

Поздрави!

Nik каза...

Благодаря :)

Димитър каза...

О, Лидъл!
(стихове: народни)

Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.

Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!

Unknown каза...

Мдаааа същата картинка е била и в Габрово, където даже е имало и счупени стъкла и ... Офф , споки нещата ще си дойдат на мястото за съжаление след още 20-30 години..

Анонимен каза...

Наистина автора за едно е прав - немотията не е причина хората да губят достойнството и самоуважението си. Просто сме оскотял, изтъпял и обезверен народ. И аз съм живял без пари, но никога няма да отида да се блъскам като говедо за 2 банана. Нито моята баба и дядо са го правили някога. Въпрос на собствено самоуважение.

Unknown каза...

Подобни батални сцени са се разиграли и във Варна. Не съм присъствал, но чух, че са се СКУБАЛИ (!!!)

Анонимен каза...

Не е ли видно, че целия му блог е ехиден и пълен с човеконенавист! От това, което прочетох, разбрах че е много яко да се крещи срещу негативната нагласа у българите и как това не е Европейско и как е ретроградно, но автора на блога ни предлага в замяна злоба и отвращение към собствената ни народопсихология, което не е по-малко пагубно.
В общи линии бих казал, че е трудно да се живее в страна, чийто жители презираш и мразиш. Съветвам го да емигрира. И без това на нас тук едва ли ни трябват подобни "българи"
Оставям настрана описанието на собствената му персона, от което лъхва на толкова много комплексарщина, че може да те заболи главата. Значи това бил пътя от младежките илюзии, до старческата злоба!

Nik каза...

Драги Анонимен,
Прави си, че не ми е мястото тук. Тъй като работя много повече от осем часа на ден. Тъй като си плащам данъците без да крия и стотинка. Тъй като никого не съм излъгал и окрал, не мисля далавери и не съм измамил и един човек в живота си. Тъй като си хвърлям отпадъците в кошчето за боклук, тъй като не храча по улиците, тъй като си плащам билетчето в градския транспорт, тъй като не мразя различните от мен, тъй като гледам да помогна винаги, когато имам възможност. Прав си, на такива хора мястото не им е в България. Тук ценностите са други. Тук разбирането за правилно и неправилно е друго. Тук се крещи, не се говори.

Негативизмът, драги анонимен, е заразно зло. Когато плуваш в него всеки момент от всеки ден, самият ти ставаш негативен. Някои изливат този негативизъм с агресия. Аз го изливам тук, критикувайки нещата, заради които такива като мен, честни, представи си, не искат да са в България. Разбира се, мога да си затворя очите. Мога да си грабна шапката и да ида в друга държава - слава Богу, образованието, квалификацията и труда, който съм положил, са ми осигурили ресурса за това. Но всичко, което се случва на мястото, на което се е случило да съм роден, ми причинява горчивина... Заради това че сме такива, каквито сме. И аз имам правото да говоря за това, заставайки с името и лицето си. А ти, който се криеш зад удобното "Анонимен", имаш правото да не го четеш. ;)

Анонимен каза...

До скоро си мислех, че от хранителните хипермаркети Кауфланд е най-мизерния. Онзи ден ходих до Практикер на Цариградско и реших да спестя време и влязхох в Lidl. От тогава имам нов фаворит за мизерия.
Кофти магазин с малко продукти и тълпа мургави посетители, повечето от които не са виждали душ от поне седмица. Повече няма да стъпя там.

Анонимен каза...

Мисля, че "оскотяването" е състояние на духа, независещо от финансовото състояние. Просто някой хора са си такива.

В подкрепа на това твърдение ще посоча "Черният петък" в Щатите, където подобни индивиди се блъскат и нараняват за да докопат XBOX360 - последният артикул, който бих свързал с оцеляването.

Анонимен каза...

Увлекателно написано, цветущ език и умела защита на автора на критиките, но и на мен ми остави едно гадно чувство :( Все пак това са нашите родители и какво правим за да не изглеждат така?