Днес стана ясно, че близо 400 000 души в България губят здравно-осигурителните си права заради промяна в закона. Това породи небивал вой, гарниран с драматични истории на хора, оказали се лишени от здравно обслужване. Трябва да се отбележи обаче, че коментаторите пропускаха да акцентират върху простия факт, че това са близо 400 000 души, които не са платили здравните си вноски към държавата, изисквани по закон. Интересно ми е упорството, с което българите отказват да се научат, че има обществени правила, които трябва да се спазват - и ако че си извън тях, това влошава начина ти на живот. Логиката "нямам следователно не давам" не работи. Ако тези, които не успяват да си плащат здравните осигуровки имат същите права като тези, които са редовни платци, не виждам никаква причина вторите да продължат да плащат.
Ние за жалост не живеем в държава, която не може да си позволи лукса да осигури безплатно здравеопазване. Следователно санкциите са единствения начин системата да работи. За някои ситуацията може да звучи жестоко, но всъщност е справедлива. Има горчиви хапове, които ние като общество все още трябва да преглътнем, ако искаме да се приближим към нормалността. Не е възможно да имаме изисквания към държавата и в същото време да се опитваме да я саботираме по всякакъв начин. За това нека спрем да се държим с драматизма на булеварден роман и приемем, че всяко наше действие носи своите последствия.
5 коментара:
Не съм съгласен с теб. Аз съм от тези, които са редовни платци и няма да си загубя правата, но съм против тази система.
Държавата по закон кара всички да плащат....независимо дали искат или не, дали имат възможност или не.....а не дава нищо насреща.
За последните 3 г. съм посетил 2 пъти лекар, като едното посещение ми изискваше да си правя изследвания и 3 пъти платих таксата от 2 и нещо + 20-тина лева за изследвания. Вторият път отидох на "частно" щото не ми се висеше 3 часа за направление /и вероятно да ми бъде казано, че няма/.
За справка аз се осигурявам на тавана, който е допустим.
Ок...солидарност, солидарност....ама аз питам, къде отидоха моите пари за последните 3г.? И какво ще стане с тях, след като умра? На всички ни е ясно какви пенсии ще вземем и колко ще се грижат за нас, като спрем да даваме на държавата.
Затова, аз искам моите пари, които си внасям да отиват в моя сметка, за мои нужди....евентуално процент от тях - за нуждаещи се - социално да е. Така е по-справедливо!
Ако разсъждаваме така ще се завъртим в омагьосан кръг - системата е лоша, следователно я бойкотираме, следователно не може да започне да функционира по-добре, следователно системата е лоша.
и какво предлагаш в този случай за да избегнем омагьосания кръг?Да си остане само "лошата система" в уравнението ли?
Тъпак!!! Ако си без работа, откъде ще ти платят тия осигуравки, бе, мухльо?
Системата не е от най-лошите, но е недостатъчна. От доста време се отлага края на държавния монопол. Има решения и не е необходимо частните фондове да са от американски тип.
Публикуване на коментар