05 февруари, 2008

Пейш си, Брюкселе, ма кой ли те слуша...

Според не едно и две изследвания българите са сред най-големите песимисти в Европа. Над една трета от населението на страната е негативно настроено и към настоящето, и към близкото бъдеще. У нас всичко се подлага на съмнение за "нагласеност", всичко се плюе, всичко се освирква.

Ама на, оказа се, че хората, които същия този така песимистичен народ са избрали за управленци, са крайни оптимисти. В съмнително добре приетия от тях доклад, изготвен от европейската комисия в Брюксел, която следи как, аджеба, се вписва най-новия член на ЕС в картинката, се четат доста неприятни неща. Главните цели на критики в доклада са двете най-важни области - съдебна система и ниво на корупция. Всеки един от нас прекрасно знае, че България е държава, в която можеш да направиш почти всичко почти безнаказано. Всеки от нас е наясно, че корупцията е част от ежедневието ни на всички нива - от полиция и университети, та чак до дребните селски учреждения. Знаят го и колегите от съюза. Само нашето така шарено правителство не го знае...

Премиер, министри и политици от всякакъв сой някак успяват да четат между редовете и да виждат само хубавото и положителното в доклада. За неуспехите им, посочени в него, не са виновни те - оказва се, че братята европейци не са разбрали, не са имали време и не са прочели за зашеметяващите успехи в критикуваните области. Въобще, в България всичко е наред...

Крайният песимизъм винаги ми е бил чужд. Слепият оптимизъм обаче е по-опасен. Но какво от туй.... Пишеш си, блогъре, но кой ли те чува...

Няма коментари: