Въздух под налягане: синята коалиция, издание 2009
В момента Синята коалиция открива своята предизборна кампания за Европейския парламент. Гледам, слушам и ми става мъчно. Старите лица дори не са си направили труда да измислят нови фрази. Резултатът: смешен плач. Лидерите на синята (по Мозер - "синьо-оранжевата") коалиция боряват с речник, може би подходящ в опиянението през 1990 година или дори в полуреволюционния плам на събитията от 1996/1997-ма. Днес обаче призивите "да преборим лошите", "да победим врага", "да пратим БСП в политическото небитие" са просто отживелица. Особено за обединение, което не може да събере забележим процент подкрепа сред избирателите. Когато социалистите потребяват надъхани с патос лозунги, това е жалко, но обяснимо - все пак тоталитарния режим разчиташе много на подобни похвати. Сините обаче се държат инфантилно - което не е много подходящо поведение на политическа сила на почти 20 години. Дори обединените викове "Победа", в които трели преплитат тъничкият гласец на Димитров, продрания тенор на Костов, необичайният алт на Мозер и тихото хорово пеене на останалите, са някак неубедителни.
Иначе е интересно да се наблюдават реакциите на привържениците на коалицията в залата. Някои не пляскаха на лидера на СДС, други правеха физиономии по време на изказването на водачът на ДСБ. По техните лица се вижда, че това е повторен брак по сметка, в който има много премъчано - засега.
Няма коментари:
Публикуване на коментар