Земетръс

Северна Корея пак разтърси света в добре познатия си стил - с опит да изнудва международната общност с поредните си ядрени опити, огласени от официалната агенция на страната. При това много по-яко, от всички стотици земетресения, регистрирани в последните дни. Ако има държава, която е в състояние да накара великите сили да й играят по свирката, това е именно страната, която се управлява вече 64 години като една от най-затворените и непредвидими системи в историята. Държава, в която ако човек говори срещу властта, това коства животът или в по-добрия случай - свободата, на всичките му роднини. Държава, в която се провеждат избори, в които единствените кандидати за властта се "състезават" със самите себе си. Държава, по чиито граници тече електричество...



След тоталният провал на шестранните преговори (включващи Северна, Южна Корея, Китай, Русия, Япония и САЩ), днес се случи нещо, което може да се разглежда по два начина. Заплахата на Северна Корея, че от този момент нататък може да нападне всеки момент Южна Корея, че вече дори търговските кораби по крайбрежията й биха могли да бъдат нападнати и че народът е "вдъхновен" от демонстрираната ядрена сила, би могла да е поредната екстравагантна изненада в отношенията с големите сили. Би могла обаче и да е безумната стъпка, която може да унищожи и двете Кореи.



Ясно е, че поне доскоро режимът в Северна Корея би могъл да бъде разгромен с военни операции вероятно за броени дни. Проблемът е, че това би довело до обединение на двете Кореи. Теоретично звучи добре. На практика обаче сливане тип "Източна и Западна Германия" е трудно осъществимо чисто икономически. Въпреки просперитета си в последните години, Южна Корея е далеч от възможностите на някогашната ФРГ, а Северна Корея е много по-назад в икономическото си развитие в сравнение с бившата ГДР. Отделно от това десетилетията пропаганда сред севернокорейското население е твърде вероятно да доведат до гражданска война при евентуално рухване на режима и непредвидими реакции на севернокорейците, които могат да създадат напрежение за десетки години напред. От друга страна Ким Ир Сен и сега Ким Чен Ир винаги са поставяли като основна своя цел подчинението на комунистическата диктатура и на Южна Корея.

Единственият разумен вариант на този етап е постепенното омекване на диктатурата на Север и бавното икономическо и пропагандно овладяване на тази несравнимо затворена към външния свят система. Последните събития и особено заявените севернокорейски позиции днес показват, че тази стъпка, ако изобщо се осъществи, се отлага за неопределено бъдеще. По-опасният за всички нас вариант обаче може да се случи всеки момент. И тогава ще усетим истински разрушителния земетръс.