Тази събота Нова телевизия излъчи повторение на предаването “Отечествен фронт”, посветено на незаконно настаняващите се цигани в София. Картинката е потресаваща: мизерия, простотия, земя, превърната в бунище. Със сигурност това е сериозен проблем не само на София, но и на много големи градове в България. Моят проблем с предаването са встъпителните думи на водещият Мартин Карбовски, който порицава президента Желев за решението да отмени софийското жителство, извратена хрумка на комунизма. Нямам нищо против не само ромите, но и всеки, който строи и живее незаконно, да бъде изселван и къщите да се събарят. Идеята обаче, че всеки трябва да е прикрепен во веки за мястото, на което се е родил, е абсурдна – включително и изразена в предаване, чийто режисьор е роден в Каспичан - наистина. Документалният репортаж на Карбовски страда от синдрома на политическите платформи на националистическите партии у нас - регистрира проблема, без да предлага смислено решение. За сметка на това предлага лозунги. Мисля, че е време обществото ни, и включително неговите интелектуалци, какъвто Карбовски претендира че е, да преодолее лозунгите и революционния плам и да спре да си играе с думи като “толерантност” и “справедливост”, чийто смисъл очевидно все още не разбира.
Този проблем има две страни – от едната са обяснимо гневните жители на големите градове, които живеят все по-мръсно и все по-изнервено, и трябва да заобикалят новоформиращите се гета. От друга са хората от онези райони на страната, които просто няма с какво да се изхранват. Хрумката на Карбовски – да изолираме тях, нецивилизованите, от нас, градските гъзета. За жалост тази хрумка сигурно има поддръжници - Мартин ще да е гласа на всички онези софиянци, които умират да звънят в шоуто на Милен Цветков и да кълнат: "Всички, които не са от София – вън! Тези права, давани по рождение, са присъщи на едни други нива на развитие на обществото, които ми се ще да сме надраснали. Но не сме. Много ми е смешно, когато някой таксиджия – кореняк софиянец, започне монолози за “тея селяни, дето пристигнáха в София”. После същият този кореняк храчи по софийските улици, слуша чалга певици от Симитли и забравя, че дядо му е копал нивите у Шопско. Хората не би трябвало да се определят според това къде са родени. Предложенията за софийско и други жителства са смешни и от тях реална полза не може да има. Вреда- да. И за протокола (и всички, които се готвят заради тази статия да ме определят като селяк) – роден съм в баш центъра на Варна и си знам родовете със 100 години назад по бащина линия и с 400 по майчина. Та ми намерете друг кусур по повод гореизложеното.
Ако този блог ви допада или просто съм ви симпатичен гласувайте за него, като натиснете линка на BG Top, който се намира вдясно от вашия поглед в момента. И така всеки ден... :) Благодаря!
23 август, 2008
05 август, 2008
Кичът като същност
Налагало ми се е 2-3 пъти да се сблъсквам на живо с едно титанично явление от годините на българския преход - Митьо Пищова. Мисля, че той е страхотна илюстрация на това как се случи преобръщането от една политическа ера към нейната противоположност. Времето на това обръщане роди своите абсурди - поздравявам ви с един от тях. Това е визитната картичка на Митьо. Коментарите за нея оставям на вас:
...и Митьо, обграден от себеподобни:
...и Митьо, обграден от себеподобни:
Абонамент за:
Публикации (Atom)