Никога не съм харесвал Татяна Дончева. Патосът й, смешничкият диалект, жалката кандидат-кметска кампания преди време и опитите за остоумни зебележки винаги по-скоро са ме дразнили. Но... струва ми се, че има малко хора в по-високите етажи на политиката, за които не може да има съмнение, че са водени от идеи и разбирания, а не от корупционен интерес. Бъбрива, шумна, понякога забавна и много колоритна, Дончева си извоюва репутацията на човек, който говори дори когато съпартийците й предпочитат да мълчи. Когато тя за пореден път прояви емоци, а не рационалност, декларирайки че няма да се кандидатира за народен представител, реакциите бяха противоречиви. Тъжно, но именно основни фигури в собствената й партия спазиха стария комунистически принцип "който не е с нас, е против нас" и дори премиерът Станишев си позволи леко грубоват политически тон на изпроводяк. Да не говорим за Румен Петков, чиято чиста съвест (за разлика от тази на Дончева) мнозина подлагат на съмнение.
Татяна Дончева не е достатъчно голяма фигура, за да могат последните й действия да разклатят сериозно БСП. Тя е по-скоро звезда, публична личност, която внасяше цвят в соцредиците - при това не насила с измислени кампании тип "Ако виждате този надпис, значи Елена е паднала от мотора". В този смисъл, при цялата ми липса на симпатия към нея, аз не харесвам и това нейното решение. И ако приемем, че тя беше клоуна в БСП, трябва само да съжаляваме, че няма да е наоколо. Защото, както всички знаем, понякога клоуните са единствените, които се осмеляват да казват нещата в прав текст.
Няма коментари:
Публикуване на коментар