Банка ДСК - недоверието е взаимно

Днес бе дъждовен и неприятен ден. За жалост точно в него трябваше да свърша немалко неща. Ще ви опиша един час от деня си. Вие ще си направите изводите.

14.45 Минавам покрай огромната сграда на булевард "Шипченски проход", в която се помещават компютърна фирма и клон на банка ДСК. Пред мен човек на видима възраст 35 години застава пред вратата на компютърната фирма, където има съобщение, че в днешния ден тя няма да работи. Следва мощна псувня. Мъжът ядно къса съобщението и оставя парчетата да се въргалят в дъжда. Дразня се на реакцията му и отминавам.

Няколко метра по-нататък влизам в клона на банка ДСК, откъдето трябва да преведа пари. Излиза ми номерчето, с което ще бъда обслужен. Тръгвам в грешна посока. Възпълничка служителка подвиква: "Ама гледайте към кое гише ходите!" Отивам пред нея, а тя добавя под мустак: "То си пише кое къде е, ама няма кой да чете..." Приемам забележката й с шеговит отговор. Тя се успокоява. Но - оказва, нервите на някои банкови служители са минирана зона и стъпиш ли накриво, следва експлозия. В случая поводът за избухване беше банкнота в далеч от идеалното състояние - 10 евро, върнати ми като ресто в магазин в Гърция. Служителката, на име Габриела Златанова, ми подхвърля банкнотата обратно и казва нещо от типа на: "Тая банкнота на нищо не прилича, защо ми я давате, няма да я взема!" Обяснявам, че това е редовна банкнота, която е валидна навсякъде в Европейския съюз. Госпожата повишава тон и започва да ми обяснява как няма банка в България, която да приеме "такова нещо". Пратща ме друго гише, да съм опитал там, макар че съм нямал шанс. Казвам й, че ще изпратя парите от друг клон, но това ще ми изгуби един час. Тръгвам си, а подир себе си чувам жлъчното: "Ау! Голяма работа!"


Зад чудесните фасади на някои клонове на ДСК невинаги се крие толкова чудесно отношение към клиентите.

Час след описаната ситуация преведох парите без проблем от друг клон на ДСК. Неадекватни коментари и държене на тон нямаше.

Минута след като излязам от втория клон, навел глава под дъжда, лекичко се сблъсквам с момиче, което не ме вижда, защото държи чадъра си много ниско. Момичето ме изглежда на кръв и изръмжава нещо. Сигурно ми е теглила една майна...

Ако мога да обобщя трите последователни случки с една дума, то тя ще е "ярост". Не разбирам този гняв, който може да се запали толкова лесно у хората по нашите земи. И ако мъжът пред компютърната фирма е бил бесен, че не може да бъде обслужен в работен ден, а момичето с чадъра е семпло същество, което може да се разяри от лек случаен сблъсък, то поведението на госпожа Габриела Златанова от банка ДСК е, меко казано, неадекватно.

Когато работиш на пазара, може би е нормално да крещиш подигравателни фрази след клиентите. Когато работиш в банка обаче, това е действие неадекватно. За мен подобен начин на общуване с клиенти е непонятен.

Тия дни заминавам за няколко дни извън България. Нямам търпение да си почина от тукашната ярост, посещавайки европейски държави, в които намусените физиономии и сопнатите служителки не са правило. Държави, в които нещата са измислени така, че да са в полза на обществото, а не да тренира издържливостта на нервите на своите граждани. Държави, в които обслужването е далеч над местното ниво. Дали някога и ние ще станем такава държава? Питайте Габриела Златанова от ДСК. Сигурно и тя иска да се случи. Но заслужава ли го?