Научих я случайно преди години. Историята на един вече 86 годишен човек, който отчаяно се е вкопчил в живота, защото не бива да го напуска, преди да е разкрил най-важната тайна в живота си. Нарекох я за себе си "унгарската история". Тя е илюстрация за това как понякога животът имитира изкуството - а не обратното. Това е историята на Тодор Драганов. Той я сподели с мен, аз ще я споделя с вас.
Началото на тази история е поставено през месец март 1945 година, когато е изпратен от щаба на българската армия в Унгария. Там е настанен в Буда, сред развалините и руините на поредната неосъществена нова визия за света.
Един ден през късната пролет на тази преломна за Европа година, Тодор среща на улицата възрастна жена, буквално превита на две под тежестта на дамаджана. Той я съжалява, и й помага да пренесе товара си до дома й. Тя го кани, за да го почерпи за услугата. Изчезва в съседната стая и вместо старицата, на нейно място се появява млада унгарка. Тодор разбира, че това е предрешената старица. В онези следвоенни времена младите жени са принуждавани да се преобличат като баби, за да избегнат опасността да бъдат заведени да работят по лазарети - или по-лошо, да бъдат "използвани" от съветските войници за физическа разтуха.
Каталин е самотна 23 годишна унгарка. Мъжът й е в неизвестност. Други близки наоколо няма. Детето, за което толкова копнее, така и не се появява. Тя е сама, без ясна представа какво я очаква за в бъдеще. В такъв момент се появява Тодор. Самият той има жена и дъщеря в България. Той не спестява на Каталин истината за семейството си, но въпреки нея случайната среща между 25 годишния Тодор и 23 годишната Каталин е началото на една краткотрайна, но бурна любов.
Въпреки че Тодор не е готов да напусне съпругата си заради, тя е съгласна и на краткотрайна връзка.
Едва месец след запознанството им, Тодор е изпратен във Виена. Той прави уговорка с унгарската си изгора, че където и да е по света, ще й се обажда. Оставя й адресът си в България и заминава за Австрия. Двамата се чуват само веднъж. Това е последният им разговор.
През есента на 1945 година Тодор се завръща в България при жена си и дъщеря си. Няколко месеца по-късно в дома му пристига писмо на унгарски. Подателят е Каталин Габоне. Дни наред Тодор не намира време да го преведе. Когато най-сетне решава да го направи, се оказва, че писмото е изчезнало.
Тодор остава при своята съпруга. Постепенно писмото бива забравено. Двамата имат още една дъщеря и живеят заедно до смъртта на жена му преди няколко години. Подреждайки вещите й, една от дъщерите им попада на странна находка. В книга, принадлежала на съпругата на Тодор, е скрито писмото, написано на унгарски език преди близо 60 години. Тодор решава да разбере най-сетне какво е неговото съдържание. Ето част от него:
“Здравей, Тодор. Много пъти мисля за теб. Бих искала да си тук сега с мен. В мислите си винаги съм с теб. Нашето малко бебе е много сладко… Въпреки че не си до мен, ти поне ме направи щастлива. Много те обичам и много ми липсваш. Винаги ми се обаждай, за да знам дали си жив и дали се интересуваш от мен и детето си. Знам за твоите жена и дъщеричка, но ми се иска да се виждаме, макар и рядко. Моля те, не ме напускай завинаги. Никога не ще те забравя. Твоя: Каталин”
Това писмо така и остава непрочетено повече от половин век. Каталин така и не получава отговор, а едва след 60 години Тодор разбира за детето, което има заедно с нея. Дете, което вероятно е отраснало с представата, че баща му не желае да знае нищо за него.
“Опитвам се да забравя” – каза ми Тодор – “Но… такова нещо не се забравя.”
Направих много усилия да му помогна. Свързах се с унгарското посолство. Резултат няма. Каталин е изчезнала безследно.
Реших да споделя тази толкова лична история на един отиващ си човек, защото тя носи в себе си толкова много и си заслужва да бъде разказана и да остане дори когато героите в нея вече ги няма.
Драматизация на историята беше направена в предаването на бТВ "Ясновидци". Може би в света, в който всичко е достъпно навсякъде, този разказ и тази негова визуализация ще помогнат и Тодор ще открие своя вече 60 годишен син или дъщеря. Ако ли не, предназначението на писмото, писано от ръката на Каталин преди цели 60 години, никога няма да бъде изпълнено...
Няма коментари:
Публикуване на коментар