Който може го може

Концертът на Мика на парижкия Parc Des Princes е поредната причина да бъде забелязан и най-вече да бъде чут. В ерата на пластмасовия поп и черните хип хоп краткотрайни хитчета ливанецът, отгледан в Париж и Лондон Michael Holbrook Penniman идва да докаже, че "поп" не е мръсна дума. Всъщност да ограничиш Мика до един жанр би било елементарно. В двата часа, в които забива абсолютно на живо пред 55 хилядната публика има малко джаз, малко рок, малко опера и много музика със сериозни шансове да бъде картотекирана за в бъдеще като класика. Близо четирите октави, с които разполага Мика, носят асоциации с всичко от Елтън Джон и Фреди Меркюри, та до Майкъл Джаксън и дори... Марая Кери. Надарен с онази магия, която притежават Дейвид Бауи или Мадона, Мика прави шоу, от което струи талант. От началните акорди на Relax през песни за големи на тегло момичета и гей двойки, та до любовните възходи и падения, Мика е оригинален, луд и интересен. Новата Rain пък показва, че тепърва има какво да покаже в музикално отношение. А да изпееш Grace Kelly на живо (два пъти, на два езика) без да изглежда че ти коства ни най-малко усилие е просто Божия благодат. Седнал кротко зад пианото, яздещ бутафорен дракон, задяващ се с феновете, див и лежерен, навлечен в циркови одежди или полугол, човекът просто си го може. Пък и артист, който е в състояние да изкара перфектен звук от чифт палки и... кофа за боклук си е за похвала. Изгледал съм бая десетки концерти и този на Мика е от малкото, които ще запомня за много, много дълго време.