Ентусиазмът на Людмила

Людмила Филипова е красива, сговорлива и лишена от всякакъв талант. Поне белетристичен. Факт е, че притежава друга дарба - да продава. Признавам, хитрушата ме излъга цели два пъти да си купя нейни книги - и двата пъти разбрах, че съм си дал парите за глупости, ама не е луд който яде баницата. В серия от интервюта за всякакви медии сладкодумната Людмила обещава много повече, отколкото може да предложи - вероятно без да го осъзнава.



Въпреки че последната й книга "Мастиленият лабиринт" има претенцията че ще "препускате по страниците й без дъх, а представите ви за реалността, в която живеете, ще се преобърнат до степен, в която сте готови да надникнете в дъното на Лабиринта" - поне според официалния сайт на Людмила, когато я отгърнете, ще намерите малко поводи да посегнете към нея отново. Вътре са се разположили неща от типа на:

"На челото й висеше фeнер. От онези, дето ги носят миньорите. Дългата й коса бе сплетена на плитка. А слабото й тяло се губеше в по-голямото с няколко номера яке."

Така, с къси, насечени, лишени от каквото и да е езиково разнообразие изречения, се мъдри целият заплетен сюжет. На думи той звучи увлекателен, а всъщност се точи като кална литературна вадичка, задръстена с претенция. В интервю за Нова телевизия Людмила Филипова твърди, че не харесва съпоставките с "Шифъра на Леоанрдо", която вероятно има основания да бъде съотнесена към жанра, в който тя твори тия дни. Била й скучна и не успяла да я дочете. Не че "Шифърът на Леонардо" е кой знае колко висока топка, но поне в по-голямата си част е увлекателна - нещо, с което "Мастиленият лабиринт" далеч не може да се похвали. Това, за жалост важи и за предишната нейна книга, която пробвах - "Червено злато", в която авторката успява да се затлачи и като резултат да отегчи до смърт читателя дори в благодатна тема като случая с медицинските сестри в Либия.

Людмила Филипова е тъжен пример за човек с добри идеи и липсата на всякакъв ресурс за тяхната реализация. Ако попаднете на нейно интервю - внимавайте - много е приятна за слушане и гледане, но хич не става за четене.