Принцеса Даяна загина в катастрофа, преследвана от папараци. Пресата и вечно гладните й за сензации читатели изпратиха в отвъдното "принцесата на сърцата". Майкъл Джаксън, без да преувеличаваме, бе убит от медиите. Първият удар дойде през 1993 година, когато 13- годишния Джордан Чандлър го обвини в блудство. Кръвожадните медии съзряха чудесен шанс да съборят една огромна културна фигура - и успяха. Преди няколко дни самия Чандлър призна, че обвиненията са били "напълно фалшиви". Но... късно. През 2003 година британският журналист Мартин Башир (между другото интервюирал Даяна малко преди смъртта й) засне документалния филм "Living with Michael Jackson", в който чрез серия манипулативни коментари го представи като чудовище. Dieter Wiesner, мениджър на поп легендата по това време, казва: "Отне няколко години Майкъл да си отиде, но всъщност смъртната му присъда бе произнесена в нощта, когато бе излъчен този филм. Той го съсипа, той го уби! Преди филма лекарствата бяха от помощ за Майкъл, след него те станаха неизбежда необходимост..." Заради кадрите във филма прокуратурата в Лос Анджелис образува второ дело за педофилия срещу Джаксън, чието подготовка и провеждане отнема почти две години. Години, в които здравето и психиката на Майкъл са съсипани и той се превръща в сянка на самия себе си. Заради всичко това Краля на попа се скрива от света... завинаги. Той не успя да доживее плануваното си завръщане. Медиите успяха да отксънат толкова сочно парче сензация, че то пресуши кръвта и силите на източника на тази сензация.
Смъртта на тези две личности би трябвало да е повод да се замисилим. Защото именно ние съставляваме неутолимата тълпа, която иска още и още, която е готова да издигне идоли и после с наслада да гледа тяхното разрушение. Като че ли в определен момент забравяме, че това са всъщност човешки същества, и ги убиваме с настървението, с която тълпата разкъсва Груньой на финала на романа "Парфюмът".
Майкъл Джаксън е трагичен образ в историята на човечеството. Ние го направихме трагичен. Не можехме да понесем човек толкова надарен, но и толкова различен. Предпочитахме да виждаме инфантилност в почти детската му наивност, порочни мисли в опитите му да помогне на децата и на всички, които имаха нужда от помощ, психичната ненормалност в необикновеността му. Майкъл Джаксън, както и принцеса Даяна, се оказаха жертви на обществото, което ги създаде... Колко ли пъти ще повторим това ритуално убийство, преди да се осъзнаем?
3 коментара:
Откровен и много добър текст! Напълно съм съгласен с теб.
Майкъл не заслужаваше тази журналистическа помия да се излива върху него с години. Нито пък същото да се случи и с Лейди Даяна.
bravo!fed
Това е самата истина! Хубаво е да прочетеш и такива обективни статии, написани от разумни и добронамерени хора. Жалко, че през годините се изля толкова помия и жлъч върху Майкъл Джаксън, която с времето буквално го уби. Не можаха да му простят, че е толкова гениален като творец и толкова добър като човек. Необходимо им беше, дори задължително,да има нещо гнило и като нямаше трябваше просто да измислят някоя друга гнусна лъжа, да я повторят няколко пъти и готово, целта е постигната.Почивай в мир, King of pop, твоята музика, твоят глас, твоят танц и твоите добри дела ще живеят вечно!
Публикуване на коментар