Защо БСП загуби изборите

На снощната пресконференция и в последвалите я интервюта ръководството на БСП някак не съумя да формулира причините, пради които се срина на изборите вчера. Обясненията на всички изказали се по въпроса използваха една и съща дума - "въпреки". Те бяха обезсърчени, че са преживели изборна победа въпреки всички постижения, които управлението им е постигнало - къде преценени добре, къде надценени, къде изсмукани от пръстите. Реших да са им от помощ и да изброя малка част от причините за изборния крах.



БСП загуби, защото не е честна с хората. Назовавайки само успехите си, те игнорираха упорито всичките си провали. Успяха да повторят до втръсване двойното увеличение на пенсиите, но пропуснаха да сметнат какво реално може да се купи с новите пари, които получават възрастните хора. Стандартът на пенсиноерите помръдна, но не се подобри рязко - това е истината и тя трябваше да бъде назована. Вместо това Станишев и Масларова тикаха в лицата на хората цифри, обяснявайки им колко по-добре живеят. В същото време здравният министър Желев обясняваше как проблем с лекарсва на онкоболните няма, докато хората с ракови заболявания бяха лишени от достъп до медикаменти. Първо министър Петков, а после и наследникът му Миков прокламираха края на престъпността, докато катаджиите си искаха подкупите както винаги, обираха се банки, отвличаха се хора и се арестуваха лица, които после не получаваха присъди.

БСП загуби заради двойните стандарти. Защото се фокусираше върху сламките в очите на опозоцията, а тяхното собствено зрение бе запретено от дебели греди. Докато Станишев обявяваше повсеместна зараза в София заради боклука, някак успяваше да види позитивите в европейските доклади, критиките се превръщаха в похвали, спрените средства - в норма. Станишев и съпартийците му ползваха зле формулиран сарказъм към всеки и всички, но показваха удивителна безкритичност към собствената си работа. И между кривите усмивки, ироничните си подхвърляния и разхвърляните обвинения към опозицията, към хората и към ЕС, някак пропуснаха да видят реакцията на публиката в това представление на абсурда.

БСП загуби, защото изпълни само удобната част от предизборната си програма. Преди 4 години те обещаваха да поискат проверки върху върнатите имоти на Сакскобурготски, върху случаи като "строежа на магистрала Тракия", обещаха да потърсят отговорност от онези, с които впоследствие се съюзиха в името на властта... извинете, на България. А когато опозицията на свой ред се закани, че ще провери техните решения, техните сделки и техните афери, това изведнъж се превърна в "опасен реваншизъм".

БСП загуби заради начина си на говорене. Уж "най-демократичната партия в България", те използваха високопарни фрази, или по-често поредица от фрази в кухи и незначещи нищо изречения. Политическата логорея на кабинета им донесе много повече негативи от "господството на мълчанието" на Симеон II, характерно за предходния на техния мандат. Накрая дори гласовете на хора като Татяна Дончева бяха заглушени със същия успех, с който някога се заглушаваха неудобните радиостанции. Надменното им поведение към всичко и всички ги остави без слушатели - и както се оказа, без достатъчно гласоподаватели.

БСП загуби, защото остави усещане за нечестна игра. От заменките през внезапните решения със съмнителна обществена, но значитена лична полза, та чак до изборните закони в последния момент и изключително негативната предизборна кампания (отново видима за всички останали, но не и за тях самите), те не съумяваха да си изиграят картите като елегантни мошеници. Вместо това често бяха в ролята на слона в стъкларски магазин, който остави звън на подозрение, който все още кънти...

Накрая, БСП загуби, защото не се научи да поема отговорност. Много и тежки събития доведоха до смяната на двама от най- съмнителните министри в кабинета Станишев, които обаче запазиха водещите си постове в партията. Други, от партии-партньори, като Емел Етем, останаха непокътнати до края. Снощи пък Сергей Станишев измънка, че би поел отговорност, ако някой му поиска оставката. Днес доскорошния му съветник Сакскобурготски демонстрира какво се прави при съкрушителна изборна загуба. Дори мотивите на царя да не са докрай благородни, жестът му на поемане на отговорност оставя добър вкус в устата. Нещо, което не може да се съотнесе към поведението на младия Сегрей. (Моите лични подозрения са, че Симеон може да поеме външно министерство или дори да се кандидатира за президент след две години.)

Това далеч не е всичко, заради което БСП ще е в опозиция през следващите поне няколко години. Пожелавам им да преосмислят политиката и поведението си през това време, макар че опитът до момента показва, че това едва ли ще се случи. Защото са на своя страна...