Правото на глас, с който да определиш кой да взима решенията в твоята държава, е коствало много животи и много усилия. Днес всички ние имаме това право. Но дали то е реално наше притежание?
Парламентарни избори в България, 2009 година. Партии и политически обединения от всякакъв харктер и калибър прокламират как "купуването и продаването на гласове е престъпление". На фона на тази прокламация няма нито една политическа сила, която да не е свързана от подозрения, а често и от очевадни доказателства че купува подкрепата си - къде с пари, къде с влияние, къде в натура. Стигна се дотам, че бТВ излъчи съвети как да продадем гласа си без да подкрепим реално този, който ни плаща. А пътищата към продажни гласоподаватели са различни. Работници гласуват за тези, които им дават работа - или които им обещават, че ще го направят. Зависими продават гласа си срещу доза. Турскоговорящи дават гласа си срещу безплатен превоз веднъж около всеки "демократичен" избор в България. Ден преди вота отново бТВ излъчи интервю със селски "продавач на гласове", който каза, че му е все едно кого ще подкрепят хората, които може да осигури - гласовете им ще идат при онзи, който предложи най-висока цена. Казано с прости думи - играчите са далеч повече от двама. Може би нещастникът ще иде в затвора заради глупостта си да признае това пред камерите. Може и да му се размине - все пак единствената му цел е да прибере парите, а после да си обере крушите за Испания. По-вероятно е този катил да се отърве безнаказано. Но в известен смисъл той е полезен - защото изговаря онова, което всички знаем - и което се случва навсякъде в България, без изключение. Можете ли да приемете това?
Тази година се разпространяваше призив със съдържание: "Ще гласувам, дори само за да неутрализирам гласа на един купен циганин!" Инициативата бе подкрепена от десетки хиляди. Извод: у нас гласуването е принизено до обезмислянето на вот със стойност кебапчета от евтина кайма или двайсет пропити с гнусотия лева - и хората нямат проблем с това. Мнозина гласуват не защото вярват на този, когото подкрепят, а защото са против някого - Волен, Доган, Костов, Сергей - няма никакво значение. Гласът "против" е предварително опорочен глас, глас с куха стойност, кънтящ в безмислието на цялата политическа система. Това не е гласът, за който са се борили хората преди десетилетия. Такъв вот е порочен и сбъркан.
Гласувайки "срещу", а не "за" хората дават мандат на политици, на които не вярват - и после се сърдят, че ги крадат или лъжат. А оуд ли е, който яде баницата? Ние сме тези, които им я даваме с гласа си. После колелото се завърта отново - до следващия "избор"... Гласуването "против" е псевдо-отговорност, фалшива загриженост и истинска подкрепа за една сбъркана система. Аз отказвам да участвам в нещо, изтъкано от измама. Ето защо няма да гласувам - отново. Защото ако го направя, мотивацията ми ще е глупава. А аз не съм глупак!
Няма коментари:
Публикуване на коментар