[X]

"Sloji si [X] pred imeto v traur za slivenskoto mom4e koeto be prebito do smart ot negovi vrasnici v Sofiq". Това съобщение беше разпространено днес сред потребителите в скайп.
Във facebook пък възникна следната инициатива:

Event InfoHost: Елате и подкрепете младите хора на България
Type: Causes - Protest
Network: Global
Time and PlaceDate: Friday, December 12, 2008
Time: 10:30am - 12:00pm
Location: тръгване от зала Христо Ботев София
Street: Студентски град



Смъртта на 20 годишния студент Стоян Балтов е ужасяваща не само заради възрастта на момчето, а и заради безмислеността си. Ако убийства като това на пловдивската ученичка Маргарита Гергененова или на пребития до смърт от цигани професор Калоянов имат някакъв, макар и извратен псевдомотив, тук става дума за нечия безмислена ярост, довела до смъртта на един много млад човек. Събитието само по себе си е ужасяващо. Но... колкото и грозно е да се каже, то бе необходимо. Случайно или не, тази смърт се превърна в поредното малко камъче, което е на път да преобърне каруцата на нашето безразличие. Именно безразличието е най- грозният белег на прехода, отпечатал се върху лицето на всеки българин. Оказа се, че само гладът може да ни изкара на улицата, протестирайки... преди 11 години. Не се трогнахме от кошмарното заложничество на шестимата български медици в Либия. Преглътнахме стотиците показни убийства по улиците на страната; нелепите нещастни случаи, резултат от нечие безхаберие, които отнеха човешки животи; корумпираността на хората, които избираме да управляваме, "обръчите от фирми"... какво ли не! У нас всеки умее да критикува и ругае, но малцина намират сили да действат. Смъртта на Стоян Балтов породи неочкавана реакция - главно сред младите хора, тези между 15 и 35 години, които за първи път от много време насам заеха сериозна позиция и се обединиха. Убийството на 20 годишно момче е твърде висока цена за разчупване на леда на нашето безразличие. Остава не само да се надяваме, че занапред дори не толкова кървави, но също толкова основателни причини могат да станат причина да се обединим и да кажем: "Стига". Нужно е нещо повече - малко и просто - всеки от нас да направи малкото усилие, на което е способен, за да промени нещата, срещу които има вътрешна непримиримост.