Забравете за разните му там Мараи, Уитнита и прочие преходни поп диви. Yma Sumac е неподправена, талантлива и за жалост - мъртва. Това обаче не пречи уникалният й глас да разтреперва всеки, който има вкус към този музикален "инструмент". В най-силните си години Yma Sumac успява да пее в ниските баритонови регистри и в същото време достига височини, непосилни за което и да е сопрано. Отскоро нея я няма, но ... архивите са живи!
Благодаря на Димитър, че ме срещна с таланта на тази жена.
21 декември, 2008
13 декември, 2008
Изборни тегоби
От години политическата класа страда и се вайка заради ниската избирателна активност. Някои го правят лицемерно - очевидно е, че партии като ДПС и в някаква степен БСП имат интерес на изборите да гласуват по-малко хора. Това е нормално - двете формации имат най-малък резерв от "негласували" за тях симпатизанти и най-голям "обем" от дисциплиниран електорат, който ги подкрепя независимо от каквито и да е фактори. Идеите изборите догодина да са през юли или август отново показва, че се гледа предимно партийнит интерес, а не този на демократичността. Ако политиците действително искат да увеличат процента на гласуващите, има много неща, които могат да се направят.
В САЩ извън основния ден за гласуване, има няколко дни, в които избирателите могат предварително да пуснат своя вот. Това увеличава възможността колебаещите се дали да гласуват в крайна сметка да пуснат гласа си.
Не виждам защо неделята е свещения ден, в който единствено може да се гласува. В неделя хората са много по-податливи на дошмашния мързел, срещите с приятели, развлеченията или хобита от типа на "ходене за гъби", последното от които според някои класици може да се окаже фатално за избирателната активност. Ако изборите са в работен ден, мнозина ще имат едно удобно и уважително извинение да излязат за един час от работа или училище. Дори да приемем, че една трета от тях така или иначе няма да стигнат до урните, тов е мярка, която не може да няма положителен ефект върху процента гласували.
Има няколко прости мерки, които ако се вземат биха повлияли на настроенията на тези, които смятат, че няма смисъл да гласуват заради опорочената избирателна система, купуването на гласове и прочие порочни практики. Ако честността на избора се гарантира в по-голяма степен и се помисли за механизми, които биха стимулирали хората да започнат да вярват, че от техният вот има реално последствие, това не може да не даде отражение на избирателната активност.
Може би действително трябва да се помисли за засилване на мажоритарния елемнт в изборната система. Обзалагам се, че огромната част от симпатизантите на ГЕРБ, например, не могат да изброят и пет личности от тази партия. Те гласуват "за Бойко". Да, ама Бойко ще е избран в един-два района, а в останалите хората, които гласуват "за него", ще дават гласа си за анонимни лица и личности - и после ще се изненадват какви ги вършат във властта.
Гласуването в селище, различно от това по лична карта, в момента е сложно, губи време и демотивира. Трябва да се помисли как тази процедура да се опрости и бумащината да се сведе до минимум. Гласуването по интернет също гарантирано ще увеличи броят на гласуващите, особено сред по-младите.
Говорейки за младост, възрастовата глраница, даваща право на глас, определено може да се смъкне до 16 или 17 години. Няма какво да се заблуждаваме, днешните шестнайсетгодишни са много по-съзнателни, преждевремнно узрели и в час с това какво се случва в страната им, за да могат да гласуват без опасения, че родители или други несъществуващи "авторитети" ще ги задължат да гласуват или ще манипулират избора им.
Разбира се, аз съм обикновен избирател и разсъждавам като такъв. Убеден съм, че в страната има хора, които могат да предложат още много и доста по-адекватни мерки изборите действително да са инструмент за прокарване на "волята на народа" и съответно това да повлияе на процента хора, които гласуват. Това, което мен ме притеснява, е липсата на желание за такива мерки.
В САЩ извън основния ден за гласуване, има няколко дни, в които избирателите могат предварително да пуснат своя вот. Това увеличава възможността колебаещите се дали да гласуват в крайна сметка да пуснат гласа си.
Не виждам защо неделята е свещения ден, в който единствено може да се гласува. В неделя хората са много по-податливи на дошмашния мързел, срещите с приятели, развлеченията или хобита от типа на "ходене за гъби", последното от които според някои класици може да се окаже фатално за избирателната активност. Ако изборите са в работен ден, мнозина ще имат едно удобно и уважително извинение да излязат за един час от работа или училище. Дори да приемем, че една трета от тях така или иначе няма да стигнат до урните, тов е мярка, която не може да няма положителен ефект върху процента гласували.
Има няколко прости мерки, които ако се вземат биха повлияли на настроенията на тези, които смятат, че няма смисъл да гласуват заради опорочената избирателна система, купуването на гласове и прочие порочни практики. Ако честността на избора се гарантира в по-голяма степен и се помисли за механизми, които биха стимулирали хората да започнат да вярват, че от техният вот има реално последствие, това не може да не даде отражение на избирателната активност.
Може би действително трябва да се помисли за засилване на мажоритарния елемнт в изборната система. Обзалагам се, че огромната част от симпатизантите на ГЕРБ, например, не могат да изброят и пет личности от тази партия. Те гласуват "за Бойко". Да, ама Бойко ще е избран в един-два района, а в останалите хората, които гласуват "за него", ще дават гласа си за анонимни лица и личности - и после ще се изненадват какви ги вършат във властта.
Гласуването в селище, различно от това по лична карта, в момента е сложно, губи време и демотивира. Трябва да се помисли как тази процедура да се опрости и бумащината да се сведе до минимум. Гласуването по интернет също гарантирано ще увеличи броят на гласуващите, особено сред по-младите.
Говорейки за младост, възрастовата глраница, даваща право на глас, определено може да се смъкне до 16 или 17 години. Няма какво да се заблуждаваме, днешните шестнайсетгодишни са много по-съзнателни, преждевремнно узрели и в час с това какво се случва в страната им, за да могат да гласуват без опасения, че родители или други несъществуващи "авторитети" ще ги задължат да гласуват или ще манипулират избора им.
Разбира се, аз съм обикновен избирател и разсъждавам като такъв. Убеден съм, че в страната има хора, които могат да предложат още много и доста по-адекватни мерки изборите действително да са инструмент за прокарване на "волята на народа" и съответно това да повлияе на процента хора, които гласуват. Това, което мен ме притеснява, е липсата на желание за такива мерки.
11 декември, 2008
[X]
"Sloji si [X] pred imeto v traur za slivenskoto mom4e koeto be prebito do smart ot negovi vrasnici v Sofiq". Това съобщение беше разпространено днес сред потребителите в скайп.
Във facebook пък възникна следната инициатива:
Event InfoHost: Елате и подкрепете младите хора на България
Type: Causes - Protest
Network: Global
Time and PlaceDate: Friday, December 12, 2008
Time: 10:30am - 12:00pm
Location: тръгване от зала Христо Ботев София
Street: Студентски град
Смъртта на 20 годишния студент Стоян Балтов е ужасяваща не само заради възрастта на момчето, а и заради безмислеността си. Ако убийства като това на пловдивската ученичка Маргарита Гергененова или на пребития до смърт от цигани професор Калоянов имат някакъв, макар и извратен псевдомотив, тук става дума за нечия безмислена ярост, довела до смъртта на един много млад човек. Събитието само по себе си е ужасяващо. Но... колкото и грозно е да се каже, то бе необходимо. Случайно или не, тази смърт се превърна в поредното малко камъче, което е на път да преобърне каруцата на нашето безразличие. Именно безразличието е най- грозният белег на прехода, отпечатал се върху лицето на всеки българин. Оказа се, че само гладът може да ни изкара на улицата, протестирайки... преди 11 години. Не се трогнахме от кошмарното заложничество на шестимата български медици в Либия. Преглътнахме стотиците показни убийства по улиците на страната; нелепите нещастни случаи, резултат от нечие безхаберие, които отнеха човешки животи; корумпираността на хората, които избираме да управляваме, "обръчите от фирми"... какво ли не! У нас всеки умее да критикува и ругае, но малцина намират сили да действат. Смъртта на Стоян Балтов породи неочкавана реакция - главно сред младите хора, тези между 15 и 35 години, които за първи път от много време насам заеха сериозна позиция и се обединиха. Убийството на 20 годишно момче е твърде висока цена за разчупване на леда на нашето безразличие. Остава не само да се надяваме, че занапред дори не толкова кървави, но също толкова основателни причини могат да станат причина да се обединим и да кажем: "Стига". Нужно е нещо повече - малко и просто - всеки от нас да направи малкото усилие, на което е способен, за да промени нещата, срещу които има вътрешна непримиримост.
Във facebook пък възникна следната инициатива:
Event InfoHost: Елате и подкрепете младите хора на България
Type: Causes - Protest
Network: Global
Time and PlaceDate: Friday, December 12, 2008
Time: 10:30am - 12:00pm
Location: тръгване от зала Христо Ботев София
Street: Студентски град
Смъртта на 20 годишния студент Стоян Балтов е ужасяваща не само заради възрастта на момчето, а и заради безмислеността си. Ако убийства като това на пловдивската ученичка Маргарита Гергененова или на пребития до смърт от цигани професор Калоянов имат някакъв, макар и извратен псевдомотив, тук става дума за нечия безмислена ярост, довела до смъртта на един много млад човек. Събитието само по себе си е ужасяващо. Но... колкото и грозно е да се каже, то бе необходимо. Случайно или не, тази смърт се превърна в поредното малко камъче, което е на път да преобърне каруцата на нашето безразличие. Именно безразличието е най- грозният белег на прехода, отпечатал се върху лицето на всеки българин. Оказа се, че само гладът може да ни изкара на улицата, протестирайки... преди 11 години. Не се трогнахме от кошмарното заложничество на шестимата български медици в Либия. Преглътнахме стотиците показни убийства по улиците на страната; нелепите нещастни случаи, резултат от нечие безхаберие, които отнеха човешки животи; корумпираността на хората, които избираме да управляваме, "обръчите от фирми"... какво ли не! У нас всеки умее да критикува и ругае, но малцина намират сили да действат. Смъртта на Стоян Балтов породи неочкавана реакция - главно сред младите хора, тези между 15 и 35 години, които за първи път от много време насам заеха сериозна позиция и се обединиха. Убийството на 20 годишно момче е твърде висока цена за разчупване на леда на нашето безразличие. Остава не само да се надяваме, че занапред дори не толкова кървави, но също толкова основателни причини могат да станат причина да се обединим и да кажем: "Стига". Нужно е нещо повече - малко и просто - всеки от нас да направи малкото усилие, на което е способен, за да промени нещата, срещу които има вътрешна непримиримост.
08 декември, 2008
Честит осми март, скъпи студенти!
Обичам речите на другаря Тодор Живков! Толкова са искрени и неподправени... Използвам днешния чудесен празник за да поздравя всичките си приятели студенти. Аз отивам да го отбележа, а вие, ако още сте си у вас, не пропускайте този чуден букет от бисерите на Тато, събрани в youtube:
Абонамент за:
Публикации (Atom)