Много често чувам различни негативни коментари за американците. Тъпи били, смотани били, успели да построят комунизма, ама са и дебели. Със сигурност Америка е държава, към която могат да се отправят доста критики. Със сигурност американците са хора, които имат много национални недостатъци. Закостенялото мислене обаче очевидно не е едно от тях. Тази нощ страната, превзета с цената на изтребването на една цяла раса и построена с робски труд, доказа, че предразсъдъцъите и срамните разделения не просто са останали в миналото. Американците са постигнали истински демократичното мислене - те следват това, което смятат за собствения си интерес, без да обръщат внимание на критерии като възраст и раса. Смятано за повърхностни, те всъщност избраха съдържанието над формата. В САЩ все още има расистки настроения, все още се усеща разделението между чернокожи, латиноамериканци и бели. Всичко това не попречи две трети от американците да гласуват за Барак Обама. Дали това е вярното решение и правилният избор, предстои да видим. Зрелостта в принципите на америкнаския избор обаче вече е исторически факт!
4 коментара:
Яка статия, само три забележки:
- две трети от американците е малко преувеличено - около 53% са гласували за Обама, срещу около 47% за МакКейн. Разликата е забележима, особено при някои социални групи (цветнокожи, жени, first-time voters и хората на средна възраст (които безапелационно подкрепяха Буш през 2004-та), но победата не е чак толкова впечатляваща - Бил Клинтън беше доста по-напред през '94-та.
- Макар и с доста по-либерална и, therefore, 'добра' платформа, Обама всъщност спечели единствено заради емоционалната си и добре-структурирана рекламна кампания, базирана върху идеята за 'Голямата Промяна', което си е доста евтин политически трик (нещата не вървят, хайде да сменим изцяло посоката), ама явно работи :)
- Американците са си точно толкова закостенели, колкото всички си мислим - в деня, в който избраха първия чернокож президент, забраниха на LGBT-хората в Калифорния, Флорида и Аризона да се женят. Way to go, equal treatment :(
Честит ни Обама все пак де, май наистина можем ;)
интересен исторически паралел с някой от ключовите имена в американската история:
http://thetyee.ca/Views/2008/10/20/ObamaChange/
Поздравления за американците, че избраха образа на промяната, интелекта и романтичността. Кой каквото ще да говори, но общо взето визията на Обама по време на кампанията бе модерен социализъм, изпълнен с романтичната идея за свободни и демократични щати... Няма лошо.
Една забележка. Колонизаторите на Северна Америка не са изтребили цяла раса (а няколко стотин племена от една раса). Расите все още са три. И именно расата на колонизаторите е най-застрашена от изчезване.
Прочетох нещо интересно в броя на вестник "Старозагорски новини" от 12 ноември 2008... Надявам се, авторът на блога да няма против да го споделя, щото едва ли ще види иначе бял свят в интернет...
"Уговореният мач „Обама – Маккейн” в най-
несправедливото политическо първенство
На върха на еуфорията от избирането си за четиридесет и четвъртия президент на Съединените щати Барак Обама реторично запита: „Има ли все още някой американец, който да не вярва, че в Съединените щати всичко е възможно?!”.
С този си въпрос Обама неволно сам влезе в своеобразен словесно-логически капан, продукт на високия емоционален градус на американското общество. По-точно на онази част от него, която дълго време живя на ръба на психологическото изтощение от досегашното управление на президента Буш.
Но не само американците! В един политически анекдот се казваше, че изборите за американски президент са най-несправедливите избори – гласуват 170 млн. американци, а от това страда целия свят. Вече няма държава на планетата, чийто граждани да не знаят, че в страната на неограничените възможности всичко е възможно. В това число и изправянето на света на ръба на финансовата бездна. На ръба на бездната, за която героят на Илф и Петров – Великия комбинатор, казва: „Тя е толкова дълбока, че човек може да пада в нея цял живот.”
Всъщност точно Буш-младши, който със своето президентстване унизи американската нация, е една от главните причини за победата на Обама над Маккейн. Двата мандата на потомствения републиканец бяха серия от провали, някои от които доведоха до срив не само на американската икономика, но и в не по-малка степен на моралния авторитет на отвъдокеанската държава. Страната с най-мощната икономика в момента е принудена, заела просешка поза, да протяга ръка към държавите от Гълфа и Китай в опит да привлече финансовия им ресурс за възстановяване на финансовата стабилност в света. За стабилността, която беше разрушена точно от САЩ начело с Буш-младши. В този смисъл може с голяма доза достоверност да се твърди, че Маккейн беше повече заложник на партийната дисциплина, отколкото реален опонент на Обама. Колкото и да е традиционно силен расисткият вот на американския Юг, едва ли някой в щаба на републиканците е вярвал, че това обстоятелство ще може да надделее над настроенията на по-голямата част от американските избиратели срещу политиката, водена от Републиканската партия в продължение на два мандата.
Ако някой все пак се усъмни в твърдението ми за протоколното участие на на Маккейн в предизборната надпревара, нека да направи на първо време само една справка за размера на сумата, с която Обама направи кампанията си и да я сравни с тази на Маккейн. Ще се окаже, че кандидатът на Републиканската партия, която е политическият представител на интересите на най-заможната част на американското общество, е събрала финансови средства в пъти по-малко от представителя на Демократическата партия, чието електорално тяло е съставено от по-бедната част от американските граждани.
Обърнете внимание и на кандидатите за вицепрезиденти! Докато демократите номинираха за поста дългогодишен сенатор с изключителен опит във външната политика, републиканците изненадващо изтикаха напред на никого неизвестната до момента Сара Пейлин. Одиозно изглеждаща дама, която още с първите си изяви накара непредубедения американец да си помисли, че вероятно в кандидата за вицепрезидент на републиканците се е вселил бъдещ пациент на психиатрията.
Друг важен индикатор за това, че „мачът беше уговорен” бяха акцентите в предизборната риторика на двамата кандидати. Докато Барак Обама акцентираше през цялото време на промяната, нещо, което дори в най-общия случай провокира по-скоро положителни емоции в съзнанието на homo sapiens, Маккейн не спря да възхвалява политиката, водена от американците в продължение на два мандата, отвсякъде дрънкаща на провал. На своеобразното словестно „харакири” на Маккейн не издържаха дори видни представители на Републиканската партия, които публично подкрепиха кандидата на демократите. В това отношение публичното разграничение на ген. Колин Пауъл от републиканския лагер бе сериозно намигване към онези, които все още се колебаеха към коя бюлетина да посегнат.
Политическите наблюдатели с по-примитивно устроено мислене вероятно ще се изкушат да изтълкуват поведението на републиканците като връщане на жеста към демократите от президентските избори преди осем години, когато на Джордж Буш му беше присъдена „служебна победа” от американския съд, в едни избори (проведени в страната на компютъра!) при които бюлетините се броиха на ръка.
Всъщност, това също е истина, но е само част от истината. Цялата истина е, че на практика в Съединените щати управлява плутокрацията, независимо от обстоятелството коя от двете партии е на власт.
Различните мощни икономически кръгове разполагат със силни лобита в едната или другата политически партии (а някои вероятно и в двете), като политическите ротации са само инструмент, чрез който се реализира баланса на интересите на различните представители, главно на едрия капитал. Всичко друго е добре организирано и скъпо платено шоу. Разбира се, в това, само по себе си, няма нищо лошо. Американецът обича шоуто, а едно шоу в повече е винаги добре дошло.
Как изглежда обаче всичко онова, което се случва в Щатите, проектирано върху българската политическа действителност? Ако изключим традиционното за такива случаи словесно разстройство, което обхвана част от медиите, то обикновеният българин няма основание нито да се радва, нито да се притеснява. Визовият режим с Щатите няма да отпадне автоматично, макар че това едва ли натъжава голямата част от българското общество. Американските бази ще продължават да осъществяват на наша територия като „български”. Българската армия, която от многото реформи започва все повече да наподобява на опълчение, ще продължи да „ибрикчийства” по света де що има военни конфликти, в които няма как да не са замесени американците и т. н.
Виж, зор ще видят политиците! Някои, които избързаха и обявиха Маккейн за победител, сега се ослушват и се чудят как ще вземат обратния завой. В някои телевизионни „шоута”, пък и в някои населени места, българи правиха паралелни избори за американски президент и също не можаха да уцелят „ваксата”. Изобщо може да се каже, че след политическия цирк, който се разигра в България по повод на американските избори иде ред на тихото ослушване и подготовка за ново говорене. Второто едва ли е много сложно. Просто в политическите клишета, името на Буш се заменя с това на Обама, и нещата тръгват. Само някой махмурлия политик да не вземе да обърка партиите. Не че и самият Буш не го правеше, но за него това беше позволено, просто защото толкова му беше акъла.
Впрочем, тия дето повече се навеждаха на Маккейн по време на президентската кампания в САЩ и сега изпитват лека треска, моят съвет е: „Всуе се морите!”, както бе казал поетът. Едва ли Барак Обама ще вземе да ви дири карес. Него България го интересува толкова, колкото менажер на първокласен западен футболен клуб го интересува десния бек на „Светкавица”-Търговище.
Впрочем, може би не съм съвсем прав. Обама подобно на Буш също може да се сети за България. Това, обаче, може да стане само ако, както своя предшественик, вземе, че се оплеска навсякъде по света при поредния износ на демокрация и му дотрябва изтривалка, в която да си отърка калцуните. В подобни сценарии българи с небългарски имена и откровени политически шмекери вече участваха. Направиха го и на Клинтън, и на Буш. Иде ред на Обама. Заради баланса ще го направят и на него.
Инж. Енчо ЕНЕВ "
Публикуване на коментар