26 ноември, 2008

Боже, как ми писна!

Писна ми! Днешните целодневни анализи, писаници, клетви и оправдания по повод безпрецедентното спиране на половин милиард лева към България от страна на EС, леко ме изнервиха.

Писна ми целият цивилизован свят да ни сочи като "най-бедната и очевидно най-корумпираната страна членка на Европейския съюз".

Писна ми да живея в страна, в която подобно нещо остава безнаказано, а две от трите партии в правителството, виновно за лишаването на страната от тази огромна сума, да са в топ 3 като доверие.

Писна ми от жалки оправдания от типа на "Ние сме много доби, ама светът е несправедлив и не ни оценява..." Полагали били много усилия. И какво от това, след като резултатите от тези усилия са такива?

Писна ми да правя ефектни фигури по хлъзгави улици, за които от общината се кълнат, че са изрядно почистени.

Писна ми от хората по тези улици, които само мрънкат, но не правят нищо, за да подобрят собственото си съществуване.

Мисля си, че трябва да съм луд да прекарам живота си по този начин. Има два варианта - или всички ние, които имаме нетърпимост към всичко това, да направим нещо, за да го променим, или просто да си ходим. Започвам да си мисля, че първото е малко вероятно, защото изглежда, че корупцията и шарлатанството просто тече във вените на народа ни.

Преди няколко месеца четох статия във вестник "Труд". Няколко дни по-рано бившият президент Желю Желев споделил пред негов журналист, че докато е бил президент е живял в Бояна не защото е искал, а защото нямал пари за квартира. В статията се разказваше как редакцията била залята с писма и обаждания за Желев, като хората са го наричали как ли не заради това, че е токолкова "глупав" - президент бил, пък едно апартаментче не могъл да си уреди. Има нещо изначално сбъркано в общество, в което корупцията се едновременно разпознава като най-големия му бич и най-висшата му ценност. Писна ми и от това.

Но най-вече ми писна от безразличието и примиреността, с която хората в България са свикнали да живеят по този начин...

При вас как е?

6 коментара:

Анонимен каза...

Борбата продължава. Аз оставам... Мечтите и идеите са същите...

Nik каза...

Искаш да кажеш манталитета и идеите как да окрадем държавата са същите... и хората са същите... подкрепяйки ги, се съгласяваш с политическия им цинизъм.

Анонимен каза...

Не разбирам как тълкуваш така думите ми. Някъде да съм писал, че подкрепям разграбване, крадене и т.н. Писах само, че борбата продължава и мечтите и идеите са същите (моята борба и моите мечти и идеи).

Nik каза...

"Борбата", "идеите и мечтите" са фрази, в момента пряко свързани с една определена партия - управляващата с мандат на ДПС Социалистическа партия. Партия, по време на чието управление България рухна като международно отношение, страната ни стана първата в историята на ЕС, лишена от огромна сума, в порядъка на стотици милиони левове, докато членовете на същата тази партия ми обясняват как проблем няма и живея много добре. Същото поведение преди няколко години имаше СДС на Иван Костов - очевидно е какво се случи с него и с партийката му. Корупцията и непочтеността, признаваме или не, са дълбоко вкоренени в БСП и отстоявайки нейните "идеи и мечти" в контекста на сегашната ситуация е затваряне на очите пред проблемите на хората от БСП, които за кой ли пореден път се превръщат в проблеми на страната, в която живея...Защото явно тези идеи и мечти минават през личното забогатяване, през нечистите интереси, през обвързаността с криминални структури и през категоричния отказ да се признае, че проблем има - и той се дължи на рядката комбинация от непочтеност, и на неадекватност.

Анонимен каза...

Az sum mnogo razdvoena -- ot 12 godini (toest ot 19 godishna) zhiveia v USA/Deutschland i sega neshto mi se priiska izvednuzh da se vrushtam v BG. Neznam zashto tochno tazi godina se poiavi tova moe zhelanie. Obache kato cheta razlichni blogove i novini ot BG i se chudia mnogo dali niama da se iznervia prekaleno rano i prekaleno mnogo. I neznam az li sum luda ili situaziata... i neznam kak da postupia. Znam, che niama da izdurzha ponezhe prez tezi godini ne sum imala kontakti s Bulgari izvun Bulgaria i znam, che sum si promenila mantaliteta mnogo za dobro ili zlo. I v rezultat, samo ohkam i se chudia...

Анонимен каза...

до Анонимнаа-носталгията винаги ще остане у теб,но щом толкова време си издържала там,така че не се отказвай!идвай тук само за почивка,за релакс,но не и за постоянно
аз също ще се махна в скоро време...
винаги ще ми липсва България,но ми омръзна да живея в страната на парадоксите